В България има улици, които се ремонтират през няколко години. Има и такива, които чакат толкова дълго, че децата, играли по тях, вече са възрастни. Улица „Седма“ в пловдивското село Храбрино очевидно принадлежи към втората категория. Но изглежда, че и нейният ред най-после е дошъл.
Багер, работници, събрали се жители, питка и бутилка пенливо вино. Така изглежда началото на дългоочаквания ремонт, за който местните хора говорят от години. Снимки от първата копка показват почти празнична атмосфера. И донякъде е разбираемо - когато чакаш нещо достатъчно дълго, дори появата на строителна машина може да се превърне в събитие.
Най-точно обаче историята е разказана с няколко думи в публикация в социалните мрежи:
„Да се надяваме, че всички деца, които са там, ще имат скоро готова улица! Ние, докато бяхме такива, нямахме.“
Едно изречение, което казва повече от всяка официална реч на първа копка.
Защото тук не става дума просто за асфалт. Става дума за онова особено българско търпение, при което нещата се чакат толкова дълго, че накрая започваме да ги приемаме като нещо почти недостижимо. Дори когато говорим за улицата пред собствения си дом.
И ето че в Храбрино вече има багер. Има работници. Има и надежда, че този път след първата копка ще последва нещо повече от хубави снимки.
Засега не са посочени срокът за приключване на ремонта и точният обхват на строителните дейности. А именно това е най-важното за хората, които всеки ден минават оттам.
Празничната питка ще бъде изядена, багерът ще си тръгне, снимките ще останат в социалните мрежи. Истинският повод за празнуване обаче ще дойде, когато улица „Седма“ бъде завършена.
И дано тогава децата от Храбрино да не се налага да разказват на своите деца как и те са чакали същия ремонт.
