Когато реалността стане прекалено абсурдна, хората започват да пишат стихове. Не от вдъхновение, а от безсилие. Такъв е и случаят от Плевен, където една дупка на пътя – „ремонтирана“ с тухли и строителни отпадъци – успя да провокира не просто възмущение, а направо… поетично творчество.
„Когато няма кмет.
Когато няма ред.
Има дупка…
НЕ е с лед.
А със…
туУли, кирпич, вар…“
Така започва публикацията на Ср Иванов в групата „Забелязано в Плевен“ – сарказъм, който звучи по-скоро като диагноза. Снимките говорят сами: зейнала дупка, „запълнена“ с натрошени тухли, парчета бетон и нещо, което прилича повече на импровизация от отчаяние, отколкото на ремонт.
Не, това не е временна мярка. Не, това не е сигнализация. Това е „решение“. И то в град, където по думите на местните подобни „изобретения“ вече са ежедневие.
Коментарите под публикацията рисуват още по-мрачна картина:
„Градът вече е с непоправимо разрушена пътна мрежа. Дупките са толкова много, че няма смисъл да се кърпят…“, пише Любомир Вълев, който не крие отчаянието си от „отчайващо некачествените“ ремонти.
Друг добавя: „Щеше да е смешно, ако не беше трагично! Дупки и липса на маркировка. Пътищата ни са трагедия!“
А Маня Николова е още по-категорична: „Никога Плевен не е бил в такова окаяно състояние откъм инфраструктура!! Шофирането в него е като по фронтова линия!“
И ако това не стига - се оказва, че въпросната дупка не е нито нова, нито единична.
„Това е вече около месец… А оттам минава половината град, плюс тролеите“, пише Вангел Вълков.
Други допълват, че в цели квартали положението е още по-зле – без тухли, без „креативни решения“, просто… дупки. Навсякъде.
Парадоксът е пълен: в XXI век, в европейски град, пътищата се „ремонтират“ по методи, достойни за строителна площадка от миналия век – или по-скоро за квартален експеримент „направи си сам“. И когато институциите мълчат, хората започват да говорят. Първо с гняв. После със сарказъм. А накрая – в рими.
