Експерт по тунелно строителство, участвал в спасителната операция в блокиран тунел към непалска водноелектрическа централа, разказа как екипите са успели да достигнат до двама оцелели.

Арнолд Дикс консултира непалските власти при прокопаването на затрупания тунел към ВЕЦ „Тришули 3А“. Съоръжението е сред няколкото електроцентрали, засегнати от мащабното внезапно наводнение по границата между Непал и Тибет. Бедствието отне живота на около 1300 души.

„Все едно станахме свидетели на поредица от чудеса“, заяви специалистът по повод откриването на двама мъже в петък.

Първата задача пред спасителите била да установят къде се намира входът на тунела. Наводнението променило до неузнаваемост местността и затрупало входа, който преди бедствието се намирал по-високо по склона.

„Никога не съм участвал в спасителна операция, при която трябва да търсим вход на тунел, намирал се преди на хълма, а след това останал под земята. Можете да си представите мащаба на свлачището“, каза Дикс, който е президент на Международната асоциация за тунели и подземни пространства.

Екипът използвал стари топографски карти, сателитни изображения, видеозаписи от хеликоптери и ориентири на терена, сред които електрически стълбове. Чрез тези данни специалистите изчислили вероятното местоположение на входа и започнали да копаят.

След откриването му спасителите се изправили пред ново предизвикателство – да установят къде точно се намират блокираните хора.

Тунелът бил изцяло запълнен с кал и скали, някои от които по-големи от автомобили. Наложило се екипите да използват взривове, въпреки сериозната опасност за затрупаните и за самите спасители. По думите на Дикс непалската армия извършила експлозиите с необходимата прецизност, без да допусне допълнително дестабилизиране на съоръжението.

Оказало се, че тунелът е пълен и с вода. Спасителите използвали багери и помпи, а от тунела до близката река били прокопани отводнителни канали. След това през горната част на отломките бил изграден тесен проход, достатъчно широк за преминаването на един човек.

В ранните часове на петък спасителите чули приглушени гласове. Според местни медии те извикали: „Не се тревожете, тук сме, за да ви спасим“, а от вътрешността получили слаб отговор: „Добре“.

Малко по-късно Санджая Шах и Кабир Махарджан били изведени живи.

Операцията обаче продължава, тъй като се смята, че десетки хора все още са блокирани в тунела. По оценка на Дикс екипите са прокопали около 60 метра, но трябва да преодолеят още приблизително 150 метра, за да достигнат до електроцентралата, разположена дълбоко в планината.

Спасителите се надяват наносите да не са достигнали до самата централа. Ако калта, скалите и водата са проникнали в нея, операцията ще стане значително по-сложна.

Опасността за екипите също остава сериозна. Те могат да попаднат на ново водно препятствие пред себе си, а евентуално наводнение отвън може да ги блокира и откъм входа.

Въпреки рисковете спасяването на двамата мъже е дало нова надежда на участниците в операцията. Те се насочват към място, което Дикс нарича „зоната на Златокоска“ – най-високото ниво на електроцентралата, където условията може да са по-благоприятни за оцеляване.

„Изведохме двама души. Ако играехме в казино, някои биха казали, че е време да се откажем. Ние обаче казваме, че играта продължава“, заяви експертът.