„Казват, че Господ, когато създавал света, се спрял най-дълго над Родопите – за да хвърли там най-много добро.“ И може би това не е просто легенда, а истина, която личи в очите и думите на хората от планината.

Село Касък – кътче доброта в сърцето на Родопите

Севдалина Прингова сподели във Facebook своята история от село Касък, община Доспат, област Смолян — разказ, който стопля сърцето и връща вярата в човешкото.

„Посетихме селото, за да си закупим телешко месо. Докато чакахме хората да се подготвят, решихме да се разходим. Стигнахме до малко магазинче, в което частта му беше пригодена като барче. Още при влизането трите жени, които си пиеха кафенцето, ни посрещнаха с думите: ‘Добре дошли!’ – и веднага ни почерпиха с вафли.“

Прост жест, но пълен с човещина — такава, каквато сякаш рядко се среща днес.

По време на разговора със свой събеседник, местен жител, Севдалина научава, че в Касък живеят около 800 души. Там няма нито една празна къща, а двайсетина семейства чакат ред за парцели, за да строят нови.

„Детската градина е изцяло санирана и пълна с деца. Училището е реновирано и разширено. В селото има и единствената хлебопекарна в община Доспат,“ споделя жената.

Докато много български села западат и обезлюдяват, Касък диша, живее и расте. Препитанието на местните идва от животновъдството, фермерството и работата в чужбина.

„Има дребни и едри стопани – един от тях отглежда около хиляда овце,“ разказва Севдалина. А в думите ѝ зазвънява гордост и възхищение:

„Нашият събеседник разказваше за родното си село така, сякаш мед му капеше от устата. Останах с впечатлението, че там е друг свят – човешкото отношение е на високо ниво, а ценностите са опазени.“

Родопите – планината на сърцето

Историята на Севдалина Прингова не е просто пътепис. Тя е напомняне, че в България все още има места, където добротата не е забравена и усмивката е първата дума от всеки разговор.

„Родопчани са от друго тесто замесени – трудолюбиви, добронамерени, сладкодуми и просто добри хора.“ И може би именно затова, както казват старите родопчани, „когато Господ минавал оттук, се усмихнал – и оставил доброто завинаги да живее в тази планина.“

Снимки: Севдалина Прингова