Шокиращи разкрития за милионите за пътна безопасност. Над половин милиард лева, предназначени за намаляване на катастрофите, остават неизползвани. МВР не управлява ефективно парите от Фонда за безопасност на движението, констатира одит на Сметната палата за последните 4 години и половина.

В същото време България продължава да е сред страните с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз. Превърнаха ли се глобите в начин за събиране на приходи, вместо в инструмент за спасяване на човешки животи, докато се движим по опасни пътища?

“Мен този анализ, който беше направен от Сметната палата, изобщо не ме учудва. Това е нещо, за което ние говорим от години, не от вчера, а още от 2020 година насам. Ние непрекъснато повтаряме като неправителствена организация, че в крайна сметка този фонд не се използва по предназначение“.

Това коментира Диана Русинова, председател на УС на Европейски център за транспортни политики.

„Всъщност основната причина е този, който го управлява и ръководи – Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата. Тя председателства Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, в която членуват представители на почти всички министерства. Ние като неправителствена организация сме наблюдатели. Няма нито един случай, в който наблюдател да е предложил нещо, свързано дори с този фонд, и то да е било прието. Буквално тази консултативна комисия се е превърнала в печат, който узаконява за какво искат да се харчат парите на МВР“, посочи тя пред БТВ.

„Това не означава, че не трябва да се купуват нови патрули за МВР. Предвид, че имаше автомобили, които сме снимали и показвали, с над милион километра пробег и в много лошо състояние“, обясни Русинова.

„Наше предложение е да се даде възможност на АПИ с тези пари да обследва, проектира и подобрява черните точки. Да се дадат средства и на общините, които също носят отговорност за безопасността. Но такива предложения никога не са били разглеждани и приемани“, допълни пътният експерт.

„Действително теоретичната идея за Държавната агенция е добра, защото пътната безопасност е компилация от различни мерки, които са подвластни на различни ведомства и министерства. Действително МВР е важна част от пътната безопасност, но МВР не е нито началото, нито краят. В това участват АПИ, общините, Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването и много други институции. Всичко това е важно, но на практика МВР се разпорежда с тези средства и решава как да бъдат изхарчени“, коментира Илия Тодоров от Българска асоциация на пострадалите при катастрофи.

“Tова, което питахте – причините за травматизма, за катастрофите, за черните точки по картата – това наистина са азбуката на въпроса как да има по-малко катастрофи. Защото, ако не знаем какви са причините, много трудно можем да вземем адекватни мерки, които да свършат работа. Още нещо изключително важно, което се вижда от този доклад и което не ни изненадва, защото отдавна говорим за него, е, че парите за реална превенция, за информация, за обучение и за превантивни кампании са изключително малко. Не говорим за всички 500 милиона, а за 150-те милиона, които са изхарчени. От тях не са отделени нито 10%, нито 5%, а по-малко от 1%. Около половин процент са изразходвани в тази посока, което само по себе си е потресаващо“, посочи той.

Според Русинова този, който управлява пътната безопасност, не разбира какво трябва да направи, А парите, за които се говори, са по-скоро виртуални.

„От години ни обещават лаборатории за изследване на кръвни проби за наркотици. Още ги чакаме. Знаем колко месеци се бавят тези проби и тук има два проблема. Първо, не можеш да осъдиш човек за управление след употреба на наркотици, докато не излезе кръвната проба. На практика досъдебното производство стои блокирано. Това са шест, девет, понякога дванадесет месеца забавяне. Делото не може да започне“, заяви Илия Тодоров.

„По време на коронавируса бяха изградени лаборатории навсякъде. Как така държавата не може да направи пет лаборатории за тези изследвания? Нали има средства?“, попита Русинова.

Според нея мобилните камери за скорост де факто наистина се използват повече като касичка, отколкото като средство за превенция.