В памет на Александър Александров: Полетът на втория български космонавт

На 7 юни 1988 г. е осъществен вторият съвместен българо-съветски космически полет. В 18:03 часа местно време (17:03 часа българско време) от космодрума „Байконур“ в Казахстан с ракетата носител „Союз-У2“ в околоземната орбита е изведен корабът „Союз ТМ-5“. Тричленният екипаж на борда включва командира на полета Анатолий Соловьов и бординженера Виктор Савиних от Съветския съюз, както и космонавт-изследователя Александър Александров от България. Полетът продължава десет дни – до 17 юни, когато космонавтите успешно се приземяват в района на град Джезказган, Казахстан.

Полетът е част от Международната космическа програма на СССР „Интеркосмос“, създадена в средата на 60-те години на 20-и век с цел насърчаване на сътрудничеството между социалистическите страни в областта на космическите изследвания. С успешното изпълнение на мисията на Александър Александров, България става шестата страна в света, която изпраща двама свои космонавти в Космоса, след полета на Георги Иванов през април 1979 г.

На 9 юни 1988 г. космическият кораб извършва скачване със съветската модулна орбитална станция „Мир“, на която от декември 1987 г. се намират съветските космонавти Владимир Титов и Муса Манаров. В продължение на близо осем дни петимата космонавти реализират мащабната научноизследователска програма „Шипка“, разработена от новосъздадения Институт за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ – БАН) под ръководството на академик Димитър Мишев. На борда на станцията са извършени редица експерименти в областта на астрофизиката, дистанционното сондиране на повърхността на Земята, космическата биология и медицина. 

Един от най-важните проведени експерименти е озаглавен „Сън“. Изследването доказва, че космонавтите преминават през всички фази на съня. Получените резултати допринасят за разширяването на научните знания в областта на биологията и медицината, тъй като дотогава липсват достатъчно данни за протичането на съня в условията на безтегловност.

По време на мисията едновременно с Центъра за управление на полетите в Москва (ЦУП) – главният оперативен орган, отговарящ за пилотираните орбитални комплекси, помощ оказва и Международният ситуационен център в Стара Загора, който обработва резултатите от научните експерименти и предава получените данни към московския център. Това е първият дублиращ център за управление на космически полети на Балканския полуостров и един от малкото в света, който установява подобна практика, четем в книгата „Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война“ на професор Димитър Недялков. 

Омуртаг, улица „Мургаш“ номер 4

гр. Омуртаг, 6 юни 1988 г.  „Нашият Сашо ще лети...“ – новината бързо обиколи улиците и домовете на града. Съобщават си я един на друг близките и познатите на Александър Александров, с вълнение я изричат и непознати нему хора. А в простичките думи „Нашият Сашо“ като във фокус се събират обичта, гордостта на омуртагчани.

Показват скафандъра на Александър Алексанров на изложба в БАН

Момичета и момчета се спират пред витрината с фотоси на Сашо, уредена в „неговото“ училище – първо ЕСПУ „Симеон Велчев“. Не остават без грижи алеята с борчета, засадени от членове на отряда на космонавтите. Така е, защото оттук тръгва невидимата пътека, извела някогашния ревностен почитател на списание „Космос“ до „Байконур“ – с отличните бележки по физика, с желанието да кали волята си, с възмъжалата мечта един ден да се „откъсне“ от земното притегляне.

Този ден идва; какво е помагало на Сашо да върви по трудния път в любознателност и трудолюбие – отговарят хората, които го познават отблизо. „Във всяко нещо, с което се захващаше, проличаха волята и амбицията да го свърши докрай – припомня си класната му ръководителка Анка Димчева. Беше се запалил по авиомоделизъм, снимката му редовно поставяхме на таблото на най-добрите четци.“

„С баща му искахме да има по-спокойна професия – инженер или лекар, но той си избра своето – самолетите – развълнувана се връща назад през годините майката на космонавта Пенка Панайотова. За изпитите в Долна Митрополия тръгнаха трима от града, устоя само той. Дойде си чак след месец, а след три дни го настигна телеграмата – приет! Сега и брат му, Пламен, върви по неговия път… само за едно ми е мъчно – татко му не можа да дочака този ден, да му се нарадва…“

В този час за Сашо мислят и приятелите му от ученическите години. Един от тях е Борислав Миланов. „Никога не е обичал да говори празни думи, щом намисли нещо – постига го! Вярвам, че в Космоса Сашо ще прояви най-добрите си качества.“

Българо-съветският космически екипаж пред старт

Космодрум Байконур, 6 юни 1988 г. Вече е известен екипажът за втория българо-съветски космически полет. Това са Анатолий Соловьов – командир на кораба „Союз ТМ–5“, Виктор Савиних – бординженер и нашият сънародник Александър Александров – космонавт-изследовател.

Оповестявайки решението на държавната комисия, председателят ѝ генерал-лейтенант Керим Керимов изтъкна нейната оценка, че програмата за подготовка на полета е изпълнена изцяло. И двата екипажа – първият и вторият, са усвоили необходимите умения и опит. Утвърденият екипаж е в състояние да решава отговорните задачи по управлението на кораба и изпълнението на научно-техническата програма след скачването с орбиталния комплекс „Мир“.

Напълно са готови и техническите средства за експедицията. В отговор космонавтите увериха комисията, че ще направят всичко, за да оправдаят високото доверие. Те бяха поздравени от присъстващите на заседанието техни ръководители, колеги и други специалисти в космическото дело.

Голям е интересът към пресконференцията, дадена от екипажа. Седнали в отделно помещение, зад стъклена преграда (предпазните медицински мерки са задължително правило), тримата космонавти отговориха подробно на многобройните въпроси. Често се обажда и чувството им за хумор, което заразяваше препълнената зала.

"Когато чух решението на комисията, най-напред си помислих за задължението ни да изпълним научната програма", заявява Александър Александров. "Това е една от най-богатите програми в пилотираните полети на други страни. За кратък срок трябва да направим 46 експеримента, а ние ще се постараем да свършим и допълнителна работа."

На свой ред Анатолий Соловьов изказа благодарност на стотиците хора, участвали в многомесечната подготовка на екипажа.

– А пък аз си помислих за своите другари, с които ще летим заедно. Радвам се, че се осъществява отдавнашна тяхна мечта, добави Виктор Савиних.

И тримата космонавти по различно време са били дубльори. 

В Космоса – международен екипаж

Москва, 7 юни 1988 г.  На 7 юни 1988 година в 18:03 часа московско време (17:03 часа българско време) в Съветския съюз е изстрелян космическият кораб „Союз ТМ-5“. Корабът се пилотира от международен екипаж: командир – Анатолий Соловьов, Бординженер – Виктор Савиних, космонавт-изследовател – гражданина на Народна република България Александър Александров.

Програмата за полета предвижда скачване на кораба „Союз ТМ-5“ с пилотирания комплекс „Мир“ и извършване на съвместни изследвания и експерименти с космонавтите Титов и Манаров, които работят в околоземна орбита от 21 декември 1987 година.

Бордните системи на кораба „Союз ТМ-5“ действат нормално. Самочувствието на Соловьов, Савиних и Александров е добро.

Стартиралите вчера с кораба „Союз ТМ-5“ съветски космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и техният български колега Александър Александров ще извършат 46 експеримента в областта на астрофизиката, дистанционното сондиране на повърхността на земята, космическата биология и медицина. В тези изследвания ще участва и екипажът на орбиталната станция „Мир“ – Владимир Титов и Муса Манаров.

България става 18-ата космическа страна в ранглистата на ООН, шестата страна, която има свой космонавт, третата, която произвежда хранителни продукти за участниците в космическите полети.

Скачване в орбита

Москва, 9 юни 1988 г. В18 часа и 57 минути българско време космическият кораб „Союз ТМ-5“ се скачва с научноизследователския комплекс „Мир“.

Международният екипаж – съветските космонавти Владимир Титов, Муса Манаров, Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и българският космонавт Александър Александров, започват да изпълнява в околоземна орбита програмата за общи изследвания и експерименти. Научната програма за полета, подготвена от учени от България и Съветския съюз, е предвидена за осем дни. На международния екипаж предстои да изпълни обширна програма от астрофизически изследвания, да направи снимки на повърхността на Земята, включително територията на Народна република България. Запланувани са също медико-биологични изследвания и експерименти по космическо материалознание. Значителна част от общата работа ще се извърши с научната апаратура, създадена от български специалисти и доставена на орбита от товарния кораб „Прогрес-36“. Бордовите системи на орбиталния комплекс „Мир“ работят нормално. Самочувствието на космонавтите е добро.

Висока оценка за българската космическа кухня

София, 12 юни 1988 г.  Всички, наблюдавали на телевизионните екрани срещата на втория българо-съветски космически екипаж с екипажа на орбиталната станция „Мир“, стават свидетели на радостта на космонавтите Титов и Манаров при съобщението, че гостите носят пресни плодове и зеленчуци. Известно е, че голяма част от тях са отгледани на българска земя и са преработени в космическа храна от специалисти от Селскостопанската академия в София и филиалите ѝ в Пловдив.

С космически храни страната ни участва още в първия българо-съветски полет, когато продуктите са били преработвани предимно в консерви, в пресовани сухи хранителни смеси в кубична форма или в полутечно и пастообразно състояние. Прилаганият сега метод на сублимационно сушене отговаря на най-важното изискване – готовата храна да е лека и с дълъг срок на годност. Продуктите се изсушават в замразено състояние под вакуум, като водата в тях преминава от твърдо в газообразно състояние без да се топи. По този начин напълно се запазва външният вид, цветът, ароматът и вкусът на плодовете, зеленчуците и другите блюда. За да станат те отново съвсем свежите необходимо е само да бъдат потопени за няколко минути във вода.

Успешно се изпълнява програмата „Шипка“

Само след три дни българо-съветският космически екипаж – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров ще поемат курс към Земята. Но преди да са приключили заплануваните експерименти, може да се каже, че изпълнението на научно-техническата програма „Шипка“ е успешно. Изследванията ще обогатят научните ни познания за земната повърхност, за атмосферата, за астрофизическите явления, за поведението на човешкия организъм в условията на безтегловност и т.н. 

Полетът завърши – полетът продължава

Успешно приземяване на българо-съветския екипаж. Байконур, 17 юни 1988 г. Десетдневният българо-съветски космически полет завърши с успешно приземяване на екипажа на 200 км югоизточно от казахския град Джезказган. И тримата  – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров се чувстват добре. В 13 часа и 13 минути българско време капсулата докосна Земята. 

Първата шега на Соловьов: „Много ви е горещо тук, момчета, знаете ли, горе е по-хладничко.“ И имаше право, защото температурата на въздуха по това време беше 46 градуса. Нашият Сашо се усмихваше малко уморено, но от сърце. А някой му подхвърли на руски: „Прав си да се смееш, момче, защото тепърва те очакват усмивки.“ Ветеранът Савиних изглежда най-енергичен, но и тримата бяха щастливи като жетвар след богата жътва.

Амбициозният проект „Шипка“ оправдава във висока степен надеждите, които са му се възлагали.