Рекордно високи температури са регистрирани в Хималаите само два дни преди огромната маса от лед и скали да се откъсне и да предизвика опустошителните наводнения в Непал и Тибет. Данните дават възможно обяснение как се е стигнало до бедствието, но не са представлявали конкретно предупреждение за предстоящото срутване.

На 26 август част от висящ ледник и скалната основа под него се откъснаха от северния склон на планината Лангтанг Лирунг. Огромната маса се понесе към долината, повличайки сняг, вода, камъни и наноси.

Според първоначалните оценки срутилият се участък е бил широк между 1000 и 1300 метра. Сателитни изображения показват, че ледът се е откъснал на височина около 5200 метра и е пропаднал приблизително 1200 метра.

Ледено-скалната лавина временно блокирала речни корита, а последвалото разрушаване на естествените прегради освободило мощна вълна от вода и отломки. Нивото на реките надолу по течението се повишило със 7 до 9 метра само за половин час.

Глациологът д-р Хамиш Причард от Британската антарктическа служба разполага с температурни датчици във и около високопланинско езеро на около 5100 метра надморска височина. Сензорите се намират приблизително на 10 километра от мястото на срутването.

В деня на бедствието те отчели най-високата температура на водата в езерото за цялата година. Два дни по-рано била измерена и най-високата температура на земната повърхност за последните две години.

„Тези високи температури вероятно са отслабили снежната покривка, напълнили са пукнатините с вода и са размразили връзките между леда и скалата, които държат ледниците на място“, обяснява Причард пред британския Science Media Centre.

Обилните мусонни валежи също са наситили почвата с вода и са повишили нивата на реките още преди срутването.

Данните от сензорите обаче са анализирани след трагедията и не могат да се приемат като пренебрегнато официално предупреждение. Учените подчертават, че точното прогнозиране кога нестабилният ледник или планински склон ще рухне остава изключително трудно.

Първоначално се предполагаше, че бедствието е предизвикано от земетресение. Американската геоложка служба впоследствие установи, че отчетеният сеизмичен сигнал с магнитуд 5,2 вероятно е бил генериран от самото срутване и последвалото движение на огромната маса.

Според експерти първите 22 километра лавината е изминала за по-малко от седем минути със средна скорост около 193 километра в час. При движението си тя е набирала допълнително вода, камъни и наноси, превръщайки се в разрушителен поток.

Учените все още не могат категорично да посочат непосредствената причина за откъсването. Продължителното отстъпление на ледника, размразяването на вечната замръзналост, необичайно високите температури и мусонните дъждове се разглеждат като възможни фактори.

Към 1 септември потвърдените жертви на бедствието в Непал и Тибет са над 1000. В Непал са открити телата на 987 души, а китайските власти съобщават за още 16 загинали в Тибет. Над 4400 души остават в неизвестност, показват последните данни, цитирани от Associated Press.

Сред издирваните има стотици чужденци. Наводненията унищожиха селища, пътища, мостове и водноелектрически централи. Стотици работници се издирват около пострадалите енергийни обекти, като за част от тях се предполага, че са останали блокирани в тунели.

Експертите предупреждават, че затоплянето променя стабилността на високопланинските райони. Ледниците в Хималаите се оттеглят, вечната замръзналост се размразява, а водата прониква в пукнатините между леда и скалите.

Само едно подобно бедствие не може да бъде приписано категорично на климатичните промени. Научните наблюдения обаче показват, че затоплянето създава условия за по-чести срутвания и последващи внезапни наводнения.

Учените настояват за по-добро наблюдение чрез сателити, радари и наземни сензори. Самото откъсване може да настъпи твърде бързо, за да бъде подадена навременна тревога, но система за ранно предупреждение по течението на реките би могла да осигури жизненоважни минути за евакуация.