Стотици работници може да са останали живи под тонове скали, кал и отломки след катастрофалното наводнение в Непал. Спасителите се опитват да пробият път към тунелите на водноелектрическите централи, но шест дни след бедствието времето за хората вътре изтича.

Официалният брой на загиналите в Непал достигна 903 души. Други 4247 са в неизвестност, като сред тях има 592 чуждестранни граждани.

В китайския автономен район Тибет са потвърдени още 16 жертви и 546 изчезнали. Така общият брой на загиналите от двете страни на границата достига 919, а близо 4800 души все още не са открити.

Сред най-тревожните случаи е съдбата на служителите в 12 водноелектрически проекта в областите Расува и Нувакот.

Асоциацията на независимите производители на електроенергия в Непал съобщава за 933 работници в неизвестност. Предполага се, че около 500 от тях са блокирани в тунели и подземни съоръжения, чиито входове са запечатани от свлечени скали и дебели пластове кал.

Тези тунели обикновено отвеждат вода или осигуряват достъп до оборудването на централите. След наводнението част от тях са се превърнали в затворени каменни капани.

Някои от съоръженията са достатъчно просторни, за да осигурят временен подслон. На отделни места спасителите са успели да установят контакт с блокирани хора и да подадат въздух отвън. Не е известно обаче с какви запаси от вода и храна разполагат работниците.

Основните усилия са насочени към водноелектрическия проект „Горна Тришули-1“ в област Расува. Оттам се издирват 576 души, като около 300 от тях може да се намират в главния тунел.

Централата е с мощност 216 мегавата и е подкрепена от южнокорейски инвеститори и Международната финансова корпорация към Световната банка. През почивните дни от района са спасени около 250 души, но стотици остават в неизвестност.

При държавния проект „Горна Тришули-3А“ армейски инженери използват контролирани взривове, за да разчистят входовете. Издирват се 42 души, а работната зона се намира на около 180 метра навътре в тунела.

Спасителите трябва да се спуснат приблизително 15 метра, за да достигнат подземното съоръжение. Вътре се изпращат кислород, камери и осветление.

Още 122 души се издирват при проекта „Горна Тришули-3Б“, където на непалските екипи помагат специалисти от Китай. Десетки са изчезналите и при централите „Чилиме“, „Лангтанг Кхола“, „Майлунг Кхола“ и „Расувагади“.

Спасителните екипи използват багери, сонари, прожектори и контролирани взривове. Тежка техника е доставяна с хеликоптери до места, които вече са откъснати от пътната мрежа.

Работата се извършва при продължаващи валежи и нестабилни склонове. Всяко разместване на отломките може да предизвика ново срутване и да застраши както блокираните работници, така и спасителите.

Близо 21 000 военнослужещи, полицаи и спасители участват в операциите в Непал. Помощ оказват екипи и експерти от Китай, Индия и Южна Корея.

„Претърсваме планините, селищата и реките“, заяви говорителят на непалската армия бригаден генерал Раджа Рам Баснет.

Първоначалните научни анализи показват, че бедствието не е предизвикано от обикновено наводнение след проливни дъждове. Високо в Хималаите се е откъснала огромна маса от скала и ледник. Срутването е генерирало сеизмичен сигнал, който първоначално бил възприет като земетресение. Учените смятат, че самият срив, а не тектоничен трус, е разтърсил земята.

Ледът, скалите и водата се устремили надолу по долините и временно преградили речни корита. Когато естествените прегради поддали, огромната маса се превърнала в разрушителен поток, който отнесъл мостове, пътища, сгради и цели селища.

Точната последователност все още се изследва чрез сателитни снимки и сеизмични данни. Специалистите посочват затоплянето на климата като фактор, който увеличава нестабилността на ледниците, но окончателна оценка за конкретната причина още няма.

Семействата на работниците чакат край разрушените централи без информация дали близките им са живи, предаде Reuters. Тунелите могат да се окажат единственото място, което е защитило хората от първоначалния удар на водата.

С всеки изминал час обаче въздухът, водата и храната намаляват. Спасителите продължават да разчистват входовете с надеждата зад каменните прегради все още да има хора, които чакат да чуят машините отвън.