Повече от 200 000 варела с радиоактивни отпадъци лежат на дъното на Североизточния Атлантик десетилетия след като европейски държави ги изхвърлят в океана. Учени вече достигнаха до част от тях на близо пет километра под повърхността и установиха, че някои контейнери са силно корозирали, а съдържанието им се е разпространило върху морското дъно.

Новите данни са от международния научен проект NODSSUM, ръководен от френския Национален център за научни изследвания - CNRS.

Първата експедиция е проведена през юни 2025 г. Тогава автономният дълбоководен робот „UlyX“ картографира около 165 квадратни километра и локализира над 3500 варела. Данните позволяват на учените да изберат пет зони за по-подробно изследване.

Година по-късно екипът се връща. От 27 май до 28 юни 2026 г. около 30 учени работят на борда на изследователския кораб „Pourquoi Pas?“. Този път те разполагат и с пилотираната подводница „Nautile“, която извършва 20 спускания на повече от 4700 метра дълбочина.

Така учените достигат непосредствено до контейнерите. Някои са в напреднал стадий на разрушаване, а при други материалът от вътрешността вече се е разпространил върху морското дъно.

Взети са проби от водата, седиментите и организмите около варелите. Изследователите откриват и живот върху самите контейнери – включително анемонии, гъби и раци.

Първите измервания показват наличие на изкуствени радионуклиди. Засечени са кобалт-60 и ниобий-94, които учените свързват с потопените отпадъци, както и цезий-137 и америций-241.

Това обаче не означава, че в Атлантика е установена мащабна радиационна авария. Измерените нива са ниски, а при проверките не е установено радиоактивно замърсяване на използваното оборудване.

По-важният въпрос остава без отговор - докъде са стигнали веществата от разрушаващите се контейнери и попадат ли в живите организми.

Стотици проби от седименти, морска вода, риби и други дълбоководни организми сега се анализират в лаборатории. Именно те трябва да покажат какво е реалното въздействие на радиоактивното наследство, оставено на дъното на Атлантика преди десетилетия.

Засега учените знаят две неща - част от варелите вече се разпадат и радиоактивни вещества са открити около тях. Какво означава това за живота на близо пет километра под океанската повърхност, тепърва предстои да бъде установено.

Снимки: NODSSUM; Превод: GlasNews