Един от най-великите шедьоври на Ренесанса крие доста лична разправа. Микеланджело превръща човек, осмелил се да разкритикува творбата му, в съдия на подземния свят и го оставя там завинаги - върху стената на Сикстинската капела.

Историята е свързана със знаменития „Страшен съд“, който Микеланджело рисува върху олтарната стена на Сикстинската капела между 1536 и 1541 г. Творбата е огромна композиция от възкръсващи мъртви, светци, ангели, демони и осъдени души, в чийто център стои Христос. Данните за фреската са потвърдени и от Ватиканските музеи.

Микеланджело обаче се възприемал преди всичко като скулптор. Според Fascinating History, още когато получил по-ранната поръчка да изрисува тавана на Сикстинската капела, той настоявал, че живописта не е неговото изкуство. В материала се разказва още, че архитектът Донато Браманте убедил папата да възложи задачата на Микеланджело с надеждата той да се провали. Последното е историческа версия и не бива да се приема безусловно като установен факт.

Работата по тавана се оказала изключително тежка. Противно на популярната представа, Микеланджело не рисувал легнал по гръб. Работел изправен, с отметната назад глава. Самият той описва мъките си в стихотворение, посветено на работата в капелата, включително как боята капела върху лицето му.

Но една от най-любопитните истории се появява години по-късно при създаването на „Страшния съд“.

Папският церемониалмайстор Биаджо да Чезена бил сред хората, които никак не харесали видяното. Причината била огромният брой голи човешки тела във фреската. Според свидетелството на Джорджо Вазари, цитирано и от Ватиканските музеи, да Чезена определил подобни изображения като неподходящи за папски параклис и по-приличащи на нещо, което би се видяло в бани или кръчми.

Микеланджело не забравил критиката.

В долната част на „Страшния съд“ художникът изобразил Минос - съдията на подземния свят. Тялото му е обвито от огромна змия, а образът традиционно се свързва именно с Биаджо да Чезена. В разпространената версия на историята Микеланджело му добавил и магарешки уши, превръщайки портрета в унизителна карикатура.

Така човекът, който сметнал фреската му за непристойна, получил място в нея - но не сред светците и спасените души, а в самия ад.

С историята е свързана и още една легенда. Според нея разгневеният да Чезена поискал от папата образът му да бъде премахнат, но получил шеговит отговор - папската власт можела да се намеси в рая и чистилището, но не и в ада. Този разговор се предава като исторически анекдот и не може да бъде потвърден със същата сигурност като самата критика на да Чезена.

И това не е единствената лична следа, която Микеланджело оставя в огромната композиция.

Свети Вартоломей е изобразен с одраната си кожа в ръка - символ на мъченическата му смърт. В лицето върху увисналата кожа традиционно се разпознава автопортрет на самия Микеланджело. Този детайл е посочен и официално от Ватиканските музеи.

Близо пет века по-късно „Страшният съд“ продължава да стои върху стената на Сикстинската капела. През 2026 г. Ватиканските музеи извършиха и извънредна консервация на творбата, при която беше отстранен натрупан по повърхността белезникав слой и цветовете на Микеланджело отново изпъкнаха с по-голяма сила.

А сред светците, ангелите и грешниците продължава да стои и Минос. Ако портретът действително е отмъщението на Микеланджело към неговия критик, то художникът е постигнал нещо, което малко лични разправи могат - направил я е практически безсмъртна.