Държавите членки на Европейския съюз вече ще могат сами да решават дали да забранят функциите в навигационните приложения, които предупреждават за полицейски патрули, радари и камери за скорост. Според експерти мярката може да помогне в борбата с нарушителите, но поражда и въпроси дали подобна забрана действително ще повиши безопасността на пътя. Темата коментираха бившият директор на КАТ Алексей Кесяков, автомобилният състезател Румен Дунев и експертът по киберсигурност Кирил Григоров.

Алексей Кесяков подчерта, че решението на Съда на Европейския съюз не задължава държавите членки да въведат подобна забрана, а само им дава правна възможност да го направят. „Решението не казва, че националните законодателства трябва задължително да въведат подобна мярка. Предстои обществена и експертна дискусия по темата“, заяви той.

По думите му контролната система не е насочена срещу добросъвестните водачи, а срещу тези, които нарушават правилата за движение. „Контролът не пречи на никого, освен на нарушителите. Всеки ден стават тежки пътнотранспортни произшествия именно заради неспазване на правилата. Ако участниците в движението ги спазват, няма причина да се притесняват от камерите и полицейския контрол“, каза Кесяков пред Нова.

Автомобилният състезател Румен Дунев също смята, че основният фокус трябва да бъде върху безопасността на изрядните шофьори, а не върху тези, които нарушават закона. „Не трябва да мислим за нарушителите, а за съвестните водачи, които спазват ограниченията на скоростта“, заяви той.

Според Дунев обаче решението на европейския съд не означава автоматично въвеждане на забрана във всички страни от Европейския съюз. „Всяка държава сама ще прецени дали това е приоритет за нея. В България през последните месеци виждаме засилен полицейски контрол и това е стъпка в правилната посока“, коментира той.

Експертът по киберсигурност Кирил Григоров обърна внимание, че предупрежденията между шофьорите далеч не са нова практика. „Още преди навигационните приложения водачите си подаваха сигнали с примигване на фаровете, когато видят полицейски патрул или камера. Приложението е просто инструмент“, посочи той.

„Смятам, че тези приложения са удобни и в много случаи повишават безопасността, а не я намаляват“, каза Григоров.

Той обясни, че ако дадена държава забрани подобни функции, не е необходимо цялото приложение да бъде спирано. „Технически е напълно възможно единствено конкретните функции да бъдат изключени за съответния регион. Ако България въведе такава забрана, разработчиците могат просто да деактивират предупрежденията за радари и полицейски проверки само за страната“, допълни експертът.