Понякога след голямата беда идва нещо още по-смразяващо от самата нея. Не водата, не тинята, не разрушените стени. А това, което хората правят, или не правят, в момента, в който смятат, че никой не гледа. Това е отражение на нещо много по-дълбоко - навици, мислене и отношение, които не се променят дори когато стихията вече е минала през домовете ни.

Текстът на Иван Янев, който сподели в социалните мрежи, по-долу е суров, директен и неудобен. Видеото ни оставя безмълвни. Това, което следва, не се нуждае от допълнителни думи:

“Казват, че в къщата на обесения за въже не се говори. Мълчи се. Тихо и мъчително. Обаче в нашата територия ние отдавна сме се обесили, но не спираме да се замеряме с въжета и после се чудим защо се душим.

Село Тича. Ден след потопа. Камчия преля и удави 30 къщи. Защо преля? Щото коритото ѝ е задръстено от нашия собствен живот. От нашите найлони, гуми, пластмаси и цялата ни мизерия.

И ето ти я картинката... Калта още не е засъхнала. Съседите реват, ринат тиня и си търсят покъшнината из батака. А в това време излиза един... човек. И кво мислите прави? Мята си кофите с боклука право в реката. В същата тая река, дето само преди няколко часа разказа играта на половината село, точно заради същия тоя боклук.
А, да не забравя. Малко преди тва... забележте... човечецът метна във водата и един чувал. С удавеното си куче вътре. Просто го прати по течението, да го отнесе надолу, нали, да не му смърди в довра.
Това е положението. Това ни е културата, манталитета и цялата духовна нищета, събрана в един мокър чувал. Хвърляме си труповете и лайната във водата, а после вдигаме ръце към небето, кълнем държавата, викаме попове и търсим вината в природата.
Природата ли ви е виновна, бе? Ние сме си удавените кучета в тоя чувал. И няма кой да ни извади от там...."

Припомняме, че вчера река Черна излезе от коритото си в района на котленското село Тича след обилни дъждове. Залети бяха над 30 къщи и дворове, както и републиканският път между Котел и Омуртаг. Две жени бяха евакуирани.

Апокалиптично! Преля Черна - заля десетки къщи и път ВИДЕА+СНИМКИ

Бедствието се разиграло в рамките на само 30 минути... А природата не пита дали сме готови. Тя просто идва. И когато водата се оттегли, остава не само тинята по пода - остава и огледалото. В него се вижда всичко: и солидарността на хората, които си помагат, и онзи чувал, пуснат по течението.

Въпросът не е само как ще оправим щетите след потопа. Въпросът е какво правим в дните, когато реката е спокойна.