На 31 юли православната църква отбелязва Богородични заговезни - денят, с който започва двуседмичният Богородичен пост. Празникът е неподвижен и винаги се чества на тази дата, а постът продължава до 15 август, когато християните отбелязват един от най-големите празници в църковния календар - Успение на Пресвета Богородица, известен у нас като Голяма Богородица.

Богородичният пост е посветен на Божията майка и е време за духовно пречистване, смирение, молитва и подготовка за празника в нейна чест. Макар да е по-кратък от Великденския и Коледния пост, той се смята за един от най-строгите през годината.

На Богородични заговезни за последен път преди началото на поста на трапезата могат да присъстват месни и млечни храни. От следващия ден вярващите, които постят, се въздържат от храни от животински произход. Изключение се прави единствено на 6 август - Преображение Господне, когато според църковния устав е разрешена консумацията на риба.

В народната традиция денят е свързан и със семейното събиране. Смята се, че е добре близките да седнат заедно на трапезата, да си простят дребните обиди и да посрещнат поста с чисто сърце и добро настроение.

Богородичният пост завършва на 15 август с празника Успение на Пресвета Богородица, когато православните християни почитат успението на Божията майка и нейното възнесение в небесната слава.