Днес се почитат св. 7 братя Макавеи, майка им св. Соломония и св. Елеазар, техен учител, които отстояли вярата си с мъченичество.

Българите наричат деня Макавей и по него и следващите 11 дни гадаят какво ще бъде времето през идващата година. Някога тя започвала през септември – това е свързано с древен еврейски празник, а и с народните представи за край на един стопански цикъл и старт на следващия. Затова смятали, че 1 август предсказва какви изненади готви природата през септември. 

Със специален ритуал се прави Божа брада от оставените най-хубави класове на полето, жътварите хвърлят сърповете си и извиват хоро, а после тържествено се прощават с нивата и изразяват надежда догодина берекетът да е още по-голям.

На Макавей не се работи ни женска, ни мъжка работа – така пазели дома от огън, а добитъка от вълци. Жените си гарантирали, че няма да ги болят ръце, а мъжете празнували – главата на семейството събирал зетьовете си на почерпка с вино и прясна пита, после най-старият зет погвал баджанаците си из двора и ги удрял с празен толум.

Обредът в смях и закачки обещавал плодородието да не напуска тази къща. От Макавей започва Богородичният пост – 14 дни на отказ от блажна храна, въздържание от грехове на езика, мисълта, сърцето и волята, грижовност към болни и немощни, благотворителност...

Празник имат Макавей, понякога Кале и Здравко. Макавей, от евр.-арабски, означава "чук", затова празнуват и Здравко, Кале и производните им. Името Здравко пък е славянско и води своето начало от цветето здравец.

Здравка и Здравко могат да празнуват имен ден и на Цветница, който е подвижен празник.