Покрай тоя коронавирус разбрах две неща. Първо, че той не съществува - какво като е в устата на всички?, и второ - че не са ни нужни никакви, ама никакви развлекателни програми по телевизора. Имаме си социални мрежи, групи в тях... така че забавата е гарантирана. При това безплатно. Стига, разбира се, да имате здрава нервна система и чувство за хумор. Задължителни във време на пандемия, всъщност каква пандемия - няма такова животно!

Та... сърфирам си из фейса и ми попада това:

Група, чувам от няколко места, че се готвят пак да ни затварят по къщите и с КПП, даже от другия месец, та чак до април? Някой да знае нещо по въпроса?

Щях да подмина екзистенциалния въпрос на младата дама, но докато по инерция й броя правописните грешки, ми се набиват няколко отговора на потребителите на групата. И... това ми оправи настроението за целия ден:

"Аз от няколко места чух, че ще ни подаряват гъски, които снасят златни яйца. Но ще е само на хората със зелени очи. А тези, които могат да направят задно салто, ще ходят на работа задължително с кон."

И понеже въпросният потребител не е съвсем сигурен, че младата дама няма да се закахъри, че очите й не са зелени, допълва: "Това мое твърдение, разбира се, е напълно измислено, но е достоверно колкото Вашето "чух нещо". 

И така стигаме до прословутия синдром ЕЖК (Една Жена Каза). Е тоя синдром сега върлува във фейса! Ама така се е разпасал, че скоро очаквам да прочета, че КПП-то ще е на вратата на всеки блок и ще правят тест за вменяемост на домашните любимци...

Всъщност вече го прочетох - друг зевзек, на когото баба Гинче от долния етаж е споделила новината за КПП-тата, по този начин "успокои" нашата млада дама.

Обаче трети потребител малко се поядоса:

"Стига сте разпространявали дезинформация и мислете малко. Преди да вярвате на "една жена ми каза" и "на съседа на стринка му на внучето кучето чуло...", потърсете информация от официални източници (не фейсбук и жълти сайтове). Защото и аз мога да ви кажа, че ако сготвите мусака на целия квартал, ще получите орден "Стара планина" ама..."

И съвсем естествено - от кулинарията минаваме на "онова място": 

"Време е за тоалетна хартия! Предлагам да се запътите към магазините и да изкупите всичко и не забравяйте тоалетната хартия, че април е далече! Заключвате се и чакате пролетта!"

Кажете сега - не се ли забавлявахте?