Заразен с коронавируса у нас може да няма (така твърдят специализираните институции), но първата жертва на смъртоносната болест  падна. Нещастният български език беше покосен – безмилостно и безпардонно. Без да е под карантина, без да има висока температура...

Затова пък всичко живо наоколо се оказа КАРАНТИНИРАНО и ТЕМПЕРАТУРИРАНО.

Честно казано, онова ВАКАНЦУВАНЕ сега ми е направо като балсам за ухото. Звучи някак си игриво, щастливо... че човек и лингвист да е, ще му е по-скоро забавно, отколкото тъжно да го слуша и дори използва. Даже даунлоудвам звучи някак си приятелски, да не говорим за шопингуване!

Но температурирането и карантинирането ми идват в повече. В българския език динамиката се придава от глагола, а канцеларският език – в случая медицинският, по незнайни  причини се стреми да превърне всичко в отглаголни съществителни. В нормалния човешки език такова нещо няма!

Като че ли ни са малко страховете от зловещия коронавирус, изпонатръшкал доста народ, че трябва да си правим езика на фльонга, за да температурираме и карантинираме!

И за да е всичко напълно безумно, от днес очаквайте и ТОЛИРАНЕ! Сещате ли се – от 1 март тръгва тол системата, а отглаголното съществително хукна подире й. „Толирането на пътища“ сега ще запрепуска из интернет пространството и от телевизионните екрани, и то с такава скорост, че даже и тираджиите няма да успеят да го спрат.

А безумията и безобразията в езика са по-опасни от самия вирус... И да ги карантинираме, и да ги температурираме, спасение няма.