Пловдив бе огласен от тържествен камбанен звън по случай 6-и септември – Деня на Съединението на България. В катедралния храм „Успение Богородично“ Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи тържествен молебен в присъствието на представители на държавната, местната и съдебната власт, духовенството и граждани.

На молебена в катедралния храм присъстваха кметът на Пловдив, областният управител, зам.-кметове, районни кметове, председателят на Общинския съвет, почетни граждани, генерал-лейтенант Явор Матеев (представител на българското войнство в Европейския съюз и НАТО), председателят на Районния съд и апелативният прокурор на Пловдив, пиш TrafficNews.

След молебена митрополит Николай поздрави пловдивчани и целия български народ с празника и отправи своето архипастирско слово.

Слово на Пловдивския митрополит Николай:

„Благословен е Света Митрополия!
Уважаеми господин градоначалник, уважаеми господин областен управител, уважаеми господин председател на Общинския съвет,
уважаеми господин генерал-лейтенант Явор Матеев – наш официален представител на българското войнство в Европейския съюз и НАТО, уважаеми кметове, представители на българската държавност, на общинската власт, Ваше свещенство, боголюбиви отци, възлюбени в Христа Бога братя и сестри. Поздравявам всички ви по случай празника на Съединението на България.

Благодаря на тези от вас, които днес намериха пътя към църквата. И са тук, за да отправим благодарността си към Бога заедно. Тук, от Пловдив, да Го помолим да дарува на нас, на близките ни и на всички наши сънародници от съединеното ни Отечество здраве, мир, благоденствие и душевно спасение.

Възлюбени, в Христовата църква ние сме съединени с Исус Христос. В църквата ние сме едно с Него и сме едно цяло. Едно тяло и една душа.

 Това е съединението в изповядването на общата ни православна вяра. Съединение върху основните ценности, към които сме заявили, че се придържаме. Съединение с любов и зачитане на достойнството на всяка човешка личност като образ и подобие Божие.

Без това съединение никакво друго съединение в обществото ни не е възможно и мисля, че това все повече се осъзнава.
Никога, когато влизаме в църква, ние не влизаме, за да отчетем едно протоколно мероприятие. В църквата се идва, в църквата хората се събират, за да чуват отново и отново думите на нашия Господ и Спасител Исус Христос, Който е истината и чиито думи съответно са истина от първа и последна инстанция.

Казах, че ще се молим – и се молим – за мир. И в тази връзка искам да припомня онези Христови думи, където Той казва: „Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“

Мисля, скъпи братя и сестри, че Съединението като събитие от нашата история, но и като желано обществено състояние, не може да бъде разглеждано извън идеята за миротворчеството. Да помислим какво означава то. Да видим кои днес са миротворците и да разсъдим дали не са ни необходими повече такива хора – хора, които носят мира в себе си и със себе си, които го излъчват към околните, които с цялото си поведение – лично и обществено – учат и възпитават обложението си на мир.

В никакъв случай не адресирам това послание на нашия Господ Исус Христос само към тук присъстващите представители на управляващия синклит. Защото посланието е много по-всеобхватно. Миротворец трябва да бъде всеки баща в своето семейство. Майката е длъжна да бъде миротворка спрямо съпруга си и децата си. Блажен е онзи учитель, който е миротворец в училище и учи децата на прилежание, на състрадание, на солидарност, на човечност и на респект към Божието творение. Миротворец е лекарят, който изпитва щастие, когато излекуваният от него болен се завръща в прегръдките на близките си. Миротворец е служителят от социалните служби, който намира призванието си в това да помага и да подкрепя по-слабите и уязвими членове на нашето общество и освен да отхвърли държавните подаяния, може да ги помилва и с добра дума.

Особено важна роля имат хората на изкуството и обществениците, които с творчеството си – а понякога дори само със словото си – могат да разделят и разнебиват обществото, но могат и да го успокояват, могат да му вдъхват надежда и да му дават добър ориентир. Тоест, да бъдат миротворци.

Миротворец прочее може да бъде всеки, ако си спомни онези други безценни слова, които ни завещава Господ Исус Христос: „Възлюби ближния си, както обичаш себе си“. Без да забравяме, разбира се, първата част на тая заповед, а именно: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.

Това, което искам да ви кажа, скъпи мои братя и сестри, в днешния тържествен ден е: нека бъдем миротворци. Сами да бъдем миротворци и да насърчаваме другите около нас да бъдат миротворци. Нека да бъдем съединени в принципите, завещани ни от нашия Господ Исус Христос – да постъпваме както Той ни е заръчал."

След края на словото присъстващите се отправиха към паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма, за да отдадат почит пред делото на един от най-важните закрилници на българската духовност и държавност.