Тодоровден се празнува в първата събота от Великденските пости, която всяка година е на различна дата. Празникът е в чест на Св. Тодор (великомъченик Теодор Тирон) и тази година се пада на 23 март. Според народа празникът е в почит и на конете и на коневъдството. На този ден всяка година се организират кушии.
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден.
Какви са обичаите?
Празникът се отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните бългорски кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.
Победителят в кушията се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да чистити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На този ден не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете.
Друг много популярен ритуал на този ден е миенето. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.
Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.
На Тодоровден имен ден празнуват всички с имената Тодор, Теодор, Тодорка, Теодорка, Тодоричка, Тея, Теа, Божидар, Божидара, Теди, Тошко, Тошка, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дария, Дора и техните производни.
