В Музея на медицината към Медицински университет-Пловдив е изложен един непривличащ погледите предмет, който обаче и днес има огромно влияние върху живота на милиони хора. Инжекцията за поставяне на инсулин в нашата експозиция е от 1933 г. и е закупена в Лондон от д-р Ангел Дряновски, но преди тази успешна терапия да стане общопризнат факт, тя е предшествана от огромна изследователска работа върху диабета и неговите причини.

През 1869 г. в Берлин Пол Лангерханс изследва структурата на панкреаса под микроскоп и открива острови от неизвестни досега клетки. По-късно те са наречени Лангерхансови острови (insulae pancreaticae), а още по-късно ученият Едуард Лагус открива, че в тези острови се образува вещество, което регулира храносмилането. През 1889 г. немският физиолог Оскар Минковски решава да докаже, че панкреасът не е много важен за храносмилането и го отстранява от здраво куче. Мухите обаче се стичат на рояци към урината на кучето без панкреас и анализът показва, че е пълна със захар. След още десет години ученият американският патолог Юджийн Опи, работещ в Университета „Джон Хопкинс доказва, че диабетът се дължи на дегенерацията на островите на Лангерханс.

Следващите двадесет години изминават в опити да се открие тайната на панкреаса - в който не без основание се подозира, че се крие лекарството. Мнозина се опитват, но само канадците Фредерик Бантинг, Джон Маклауд и Чарлз Бест успяват. Те изолират и пречистват инсулина и след многобройни експерименти с кучета, правят първата инжекция на Леонард Томпсън на 23 януари 1922 г.