На 7 май - Международния ден на радиото и телевизията - бившата водеща на bTV Биляна Гавазова направи емоционална равносметка за живота си извън малкия екран. В личния си профил във Facebook тя сподели откровена изповед за изминалите четири години, през които е открила нови пътища, без да губи връзката с голямата си професионална любов.
Животът отвъд живия ефир
Гавазова изчислява времето си извън телевизията на повече от 1460 дни - период, в който е имала възможност да усети какво е да дишаш и твориш без напрежението на прекия ефир. Въпреки новите хоризонти, тя признава, че тръпката към професията остава неизменна.
„Спомням си не с тъга, а с благодарност за дните... За опита и за възможността да се докосна до хора, които ме научиха, че думите не са оръжие, а инструмент, с който можеш да помагаш и да вдъхновяваш“, споделя тя.
Любопитен детайл в нейната равносметка е благодарността към критиците и хората с „язвителност в погледа“:
„Всяко препъване е повод да отлепиш ходила от земята и да се опиташ да направиш смел полет. Ооо, колко падания има тук...“, допълва тя.
Телевизията като начин на живот
На често задавания въпрос дали ѝ липсва телевизията, Биляна Гавазова отговаря категорично с „Да“. Тя пояснява, че това не е признание за грешка, а потвърждение за една любов, която е завинаги.
„Напуснах телевизията, но тя никога не ме напусна. Тя живее в начина, по който слушам. В начина, по който задавам въпроси. В начина, по който помагам на хората да намерят своя глас сега“, заявява тя.
Страх от „естествения интелект“
В края на своето обръщение Гавазова отправи и по-глобално послание, засягащо състоянието на медийната среда и ценностите в съвременното общество. С доза ирония и загриженост тя отбеляза, че заплахата не идва от новите технологии.
„Не ме е страх от изкуствения интелект, а от естествения, който е забравил що е то: честност, прозрачност и обективност“, завършва бившата водеща.
С поста си Биляна Гавазова честити празника на всички медии и колеги, които са я изградили като личност и професионалист, подчертавайки, че усилията са си заслужавали всяка секунда заради хората.
