Седемгодишният Венцислав Йорданов от дупнишкото с. Бистрица откъсна огромна печурка с диаметър около 30 см в ливадите край селото. Венцислав е в предучилищна група в детската градина в Бистрица. За гъби обаче е тръгнал от тримесечен, сложен в “кенгуру” на гърба на баба си Соня Фудулска.
Семейството живее на края на селото под планината. Венцислав излязъл на разходка в лозовите масиви и открил огромната гъба. Веднага се похвалил на баба си Соня с находката и двамата дори си направиха селфи с печурката.
Соня Фудулска разказа пред репортер на “Струма” как със съпруга й, бивш миньор, се наложило преди 30 г. да се занимават с гъбарство, за да си подпомогнат семейния бюджет: “От 30 г. със съпруга ми Венци събираме гъби. Познаваме много видове. В началото, като намерехме някоя по-различна гъба от тези, които познавахме, я носехме в изкупвателните пунктове в Дупница и питахме ядлива ли е или отровна, и така изучихме видовете ядливи гъби. С нас за гъби водехме и двете ни дъщери Александрина и Галя, които сега безпогрешно разпознават ядливите гъби. Внукът Венцислав беше на 3 месеца, когато го слагах в “кенгуру” на гърба и с него и дядо му обикаляхме ливадите да търсим гъби. Изминавахме с километри, докато намерим огнище с гъби и внукът ми беше на гърба. Не е срамно да береш гъби и да ги предаваш на изкупвателен пункт. От години по
Този начин си подпомагаме семейния бюджет. Имам две внучки близначки на по 3,5 г. – Саня и Божидара, и тях ги уча да познават ядливите гъби, и двамата ми зетьове научих. През пролетта по полето берем челадинки, печурки, майски гъби и смръчкула. През есента търсим гъби в планината над селото. Там виреят манатарката, пачи крак и сив пачи крак. По полето е по-лесно да се берат гъби. В планината отиваме с джип донякъде и после тръгваме пеша. Реколтата от гъби е по-богата, когато е дъждовна пролетта и есента. Тогава може да се наберат и по 10-15 кг гъби на ден. Внукът Венцислав с усмивка тръгва в планината. Там е на чист въздух, свобода, а и радостта му е голяма, като открие някъде гъби, скрити в шубраците.
Веднъж открихме 5 кг манатарки на едно място, което си е чист късмет за гъбаря. Вместо да се лута по планината с километри, да намери на едно място 5 кг… Имало е дни, когато със съпруга ми сме набирали по 200 кг гъби, пълен джип. Важното за гъбаря е да познава видовете ядливи гъби, но и находищата им. Трудно е, но има и хубави моменти. Срещали сме сърни, елени. Веднъж даже мечка се изправи на пътя ни, но бяхме с джипа.Тя като чу шума от мотора на джипа, се скри в гората.
Като берем гъби заедно, семейството е по-сплотено. Няма време за караници. Идваш си уморен от изминатите десетки километри и гледаш да си полегнеш, нямаш време за дребнавости”, призна Соня Фудулска.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
