80-годишният Васил Янев Смилков е роден в петричкото село Дреновец. Живее в Петрич. С велосипеда, който му е подарък от туристка от Германия, няколко пъти в седмицата пътува до Рупите, за да използва лечебните свойства на минералните извори.

“На времето в село Дреновец, където съм роден, във всяка къща имаше по 7-8 деца и повече, имахме в селото семейство с 12 деца. Тогава, ако жената роди по малко от 6 деца, казваха, че е неспособна или ялова.

„Живях мизерен живот, като повечето хора тогава, но сега си вземам 600 лв. пенсия. И като ги разпределя, всяка сутрин под възглавницата имам 20 лв. Парите ми стигат, дори са предостатъчно, даже ми остават, но имам много широки пръсти, постоянно черпя приятели”, с тези думи започва разказа за живота си дядо Васил и продължава: „9 години на времето бях по чужбина, в Коми бях 6 години и в Ирак – 3години. В Багдад бях супервайзор, прекарвахме ток в селищата. В Коми се занимавах с дърводобив, сняг имаше от септември до май месец. Чужбина беше на времето, сега това е измекярщина. Не знаят защо работят. По мое време след няколко години в Либия се връщаш и подсигуряваш семейството, децата за цял живот. Направиш къща, обзаведеш я, пък даже и за коли на децата оставаше да се купят. А днес идат и седят там за едното ядене, ни къщи си купуват, ни за родна земя мислят. Ден да мине, друг да дойде, но държавата ни така издокара хората. Аз на времето вземах по 500 долара на месец.

Не съм семеен, но къща в центъра на Петрич построих на две плочи. Да, ама кризата хвана,“изяде“ ми парите инфлацията и остана недовършена. Една къща ми дадоха да стопанисвам в Петрич на площада, стопаните й живеят в София. Така хем наем не плащам, хем къщата пазя. Ако не всеки ден, през ден, два идвам с колелото от Петрич, за да черпя от лековитите извори Рупите. Аз не боледувам, хапчета не пия, но се възползвам от водата за здраве, да си церя коленете, все пак в Коми беше минус 40 градуса. Цигари не пуша, ракия не пия, но бира и лято, и зима пия по 2, 3. Вода също не пия, само биричка. Зимата си пийвам и червено домашно вино, друг алкохол не. Храня се разумно, без да преяждам, и така ето ме на 80 г. съм, лекар не знам, и хапчета също. Дишам тук чист въздух, пътувам си с колелото, колкото си искам, не се тъпча с хапове, гледам организмът сам да се справя с вирусите. Но ме е страх камионите да не ме блъснат, въпреки че минавам напряко през село Мулетарово и затова в едната посока ми е 10 км. На моста там най-много ме е страх, защото шофьорите карат безобразно и съм до мантинелата и много ме е страх, но няма начин.

От 14-годишен работя, още паспорт нямах. Започнах на времето на „Гор Пром“ – Беласица, Петрич. Волове теглеха трупите, а аз хранех добитъка. Тия трупи ги пускаха по въжена линия и гатерът работеше на три смени. После започнах на гатера работа на дъските и оттам ме взеха войник. В казармата сваляхме турски самолети, на Пловдив бях и там на всяка могилка имаше по пет оръдия, така ние пазехме Пловдив, други пазеха Димитровград и т.н.

Имам 33 години трудов стаж, понеже ме съкратиха тогава през 95 г. от ТКЗС – то, а ми оставаха 5 години до пенсия. Пратиха ни на борсата и тогава се чудех кой ще оре тия ниви, понеже ние оряхме по три пъти в годината. Защото в неизорана земя не може да влезе влага и става като цимент и не ражда нищо. Затова трябва да се оре най-малко 3 пъти, за да даде благодатна продукция. Ама нашите развалиха всичко, тракторите ги продадоха на гърците за отпадъци.

В тая къща, където живея сега в Петрич, на времето е живял там първият руски комендант. До къщата има клуб за пенсионери и там участвам редовно в сбирките. Играем карти, шах, табла, забавляваме се по нашему.

6 години бях пазач на времето в храма на баба Ванга. Когато си тръгнах, баба Ванга нареди да ми дадат 400 лв. награда.

Поддържах на гробищата зеленината до преди няколко години, бях и гробар, тракторист, метач, всичко… Но направих на един мъж забележка, че минава върху зеленината, и да не ми прави пътеки, защото аз я поливах и косех, а той бил на кмета съученик. Казах му да не минава през зеленината, да тачим паметта на тия момчета, избити на 19 години… Тоя се надигна, чак на бой взе да ми налита, закани се, че ще ме изгони. Оплакал се на кмета, как той си знае и ме изгониха. Няма да забравя – Цветница беше, 2016 година, изкара ме кметът психически болен само и само да ме изгони. Хората много негодуваха от това му решение, защото виждаха колко много работя. Даваха ми 230 лв., под минималната даже. Но… всяко зло за добро.

А и погребенията. Много вдигнаха и там цените, защо да не са бeзплатни. Сега слагат излишни хора на гробището в Петрич да работят на заплати. На циганите викат краите, като слагат пазачи от малцинството. Българите пазачи ги бият на гробището, затова вече са цигани, но циганин как ще опази стадото, това е невъзможно. Купих си пистолет, газов, през 2010 г., да се пазя от айдуците, че за 2 лв. ще те отрепат в днешни времена. Имам разрешително за пистолета, преди време полицаите ми го взеха, обаче прокурор Тодоров нареди да ми го върнат. Сега ако видя зор с пистолета и с тел. 112 ще разреша проблемите.

Като си направя една равносметка обаче, всичко е излишно, животът ми изтече като вода от чешма, но не съжалявам за нищо. Много труд съм дал за нищо. Днес ни фабрика има, ни монопол, всичко е било напразно. Така, както България постъпи с народа си, никоя друга държава не би го направила. Но ние сме си виновни. Като скорпионите сме, сами се убиваме. Не можем да се преборим с мафиотите.

За финал си пожелавам смъртта да ми бъде лека, да не залягам. Аз съм съгласен да ме убият, да не се мъча, но държавата така или иначе ни убива ежедневно психически. За това пожелавам на младите хора по-малко ядове да събират, за да бъдат здрави”, завърши изповедта си 80- годишният бай Васил от Петрич.

Записа МАРИЯ ПЕТРОВА


  • С телефон в ръка и газов пистолет 80-г. мъж се предпазва от нежелани гости

  • Минералната вода е единственият лек, който ползва пенсионерът