Актрисата Гергана Кирякова-Рупова е майка на две дъщери, 10-годишната Каролина и 7-месечната Лилия. През март актрисата отбеляза два празника накуп – 35-ия си рожден ден и Международния ден на театъра. Разговаряме с младата майка за това как със съпруга й Веселин Рупов, учител в ІІІ ОУ „Д. Талев“ в Благоевград, възпитават децата си, обичат ли хората да посещават театрални постановки и други теми от ежедневието на една българка.

Повечето семейства не се решават на второ дете, вие как се престрашихте?

Дълги години исках да направя кариера, да ми се случват вълнуващи неща, а то всъщност се оказа, че най-вълнуващото е да си майка. Бременността с второто ми дете още повече ме промени, станах по-спокойна и уверена, сякаш се изкачих на едно високо стъпало и гледам на случващато се от друг ъгъл.

ПРЕДИ СЕ ДРАЗНЕХ ОТ НАЙ-ДРЕБНИТЕ НЕЩА, НО СЕГА, СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ДВЕТЕ МИ ДЕЦА, СЕ ЧУВСТВАМ ПО-УЛЕГНАЛА И ЕЖЕДНЕВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НЕ МЕ РАЗСТРОЙВАТ.

Когато в семейството всичко е нормално, то и в работата, и в живота ти спори. Вече осъзнах, че най-важното е здравето и нормални човешки мечти – семейството и домашният уют, те са безценни. Първата ми бременност беше много тежка, под лекарско наблюдение, и някак си ме беше страх за второ дете. Щом забременях с второто дете, си казах сама на себе си, че този път всичко ще протече нормално, и наистина така се случи. Отидох в болницата и родих толкова лесно при д-р Ели Константинова в Благоевград, сякаш не съм била в родилна зала, толкова добре се чувствах, а и бързо се възстанових. Екипът в акушеро-гинекология ме посрещна топло и наистина не се чувствах притеснена, така си и тръгнах – с усмивка.  Сега семейството ми е пълно и много се радвам, че това го предаваме и на децата си. Голямата дъщеря е ученичка в четвърти клас в Трето ОУ „Д. Талев“ – Благоевград, и тя, както нас с баща й, непрекъснато говори за семейството. Тя спечели първо място от 2300 деца с най-хубавото писмо, написано до Дядо Коледа. Толкова много бях трогната от написаното от дъщеря ми, дори ние с баща й не знаехме какъв е текстът. Когато пусна писмото в пощенската кутия,  имахме гости у дома, не успях да видя какво е написала, дори й казах да бъде по-бърза и тя ми се разсърди и посочи в писмото телефона на баща си и само името Кари. Предварително не се е знаело от комисията с коя фамилията е и кои са родителите й. Тя, за разлика от другите деца, не потърси нещо лично за себе си, а помоли за почивка на цялото семейство и наистина за нас беше съвършената почивка в курорта Сапарева баня.

На какво възпитавате децата си?

Каролина е четвъртокласничка и знае, че е лесно да нагрубиш и удариш, трудно е да се въздържиш.

АГРЕСИЯТА Е НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС И ТРЯБВА ДА СЪУМЕЕМ ВКЪЩИ ДА СЪЗДАДЕМ СПОКОЙСТВИЕ И УЮТ.

Възпитанието е много трудно в момента и родителите не трябва силно да се налагат над децата си. Изисква се много спокойствие и разговори, не трябва да се повишава тон. Възпитавам децата си да бъдат силни  като личности, Каролина наистина се държи като лидер, аз също като малка бях такава – упорита и амбициозна. Каролина не се чувства потисната в училище и сред други деца, тя например досега нямаше мобилен телефон и беше единственото дете в класа, но не се чувстваше потисната от този факт. Ние с баща й искахме да й изградим навик да не е непрекъснато на телефона и безцелно да си играе на него. Обяснихме й, че още е рано, не й е нужен телефон, трябва да порасте още малко и тогава. Казвахме й: „Ти си Каролина и не трябва да гледаш от другите деца, ти си умна и можеш да постигнеш много, ако учиш редовно, телефонът ще ти пречи”.  Много е важно родителят да знае как да подходи към детето си, да го поощрява и насърчава, да показва обич и  доверие в него. Подкрепата и стабилната домашна среда дават сила на децата, те не трябва да се чувстват отхвърлени. Родителите трябва да ги учат да разсъждават, да подготвят уроците си самостоятелно, да бъдат уверени в себе си.

Защо според теб има агресия сред учениците?

На децата им липсва домашното внимание, сега  родителите ходят на по две-три места да работят, за съжаление повечето са в чужбина и децата ги отглеждат бабите и дядовците им. С Кукления театър пътуваме по различни населени места и виждаме колко са обезлюдени. Колкото и да полага усилия обаче, бабата не може да контролира детето, така както родителя, а децата вече черпят много информация от интернет и трудно можеш да им задържиш вниманието. Децата предават това в училище. Връзката между родителите и децата е много слаба, липсва комуникация заради кризата и безпаричието. Така децата попадат в среда, в която общуват единствено чрез социалните мрежи, а не играят на воля.

НЕ СЪМ ПРОТИВ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ, ЖИВЕЕМ В ТАКЪВ ВЕК, НО ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ КАК ДА ОБЩУВАТ.

Уважението в семейството се предава от поколение на поколение, аз съм изключително силно привързана към моите родители Кирил и Ани Кирякови, със сестра ми Весела се виждаме всеки ден и тя има две деца. Нашата фамилия е задружна, опитвам се така да възпитам и децата си. От малки със сестра ми сме възпитани, че трябва да си помагаме и да се подкрепяме, може да има една вафла или дъвка, но тя трябва да се раздели и на двете. Семейството винаги сяда заедно на масата, домът е свещено място, празниците ги честваме заедно. Няма недоизказани мисли, да се сърдиш за нещо или за имоти, всичко се споделя и казва открито. Сега майка продължава да ни помага в грижата за децата, при нея се събират и четирите внучета и започва весела игра. Свекърва ми Снежана Рупова е дългогодишен училищен психолог и също винаги ни подкрепя и помага.

Как успявате да направите така, че каката да не ревнува от бебето?

В момента Каролина е най-големият ми помощник, така е още от първия ден от изписването ни с бебето. Тогава моите родители бяха на работа на морето, самички със съпруга ми Веселин се справяхме с децата. Малката Лилия е кръстена на бабата на моя съпруг, която го е отгледала.

СПАЗВАМЕ ТРАДИЦИИТЕ И ТАКА ВЪЗПИТАВАМЕ И ДЕЦАТА СИ, ДА ПОЧИТАТ БЪЛГАРСКИЯ РОД И ПРАЗНИЦИ.

Каката Каролина пък е кръстена на баща ми. На Цветница фамилията ще се съберем заедно на празнична трапеза в чест на именния ден на Лилия. Тя е кръстена на голямото НДК кръщене, Лилия беше най-малкият участник, а нейна кръстница е Мария Гроздева. Ритуалът беше изключително вълнуващ. През февруари подготвихме със съпруга ми Веселин много емоционален рожден ден на голямата ни дъщеря Каролина. Поканихме химици, които изнесоха програма с химични опити и показаха на децата на какво може да ги научи тази наука. Видяхме наистина невероятни опити, които ни изненадаха и нас, възрастните. Една роза я потопиха в химичен разтвор и при удар тя се разпръсна на стъклени парченца. Гостите останаха изключително впечатлени.

Ходят ли малките деца на театър?

От десет години работя в Кукления театър, харесвам много работата си. Опитваме се с колегите да възродим желанието у родителите да водят децата си на постановки.

Моите лични впечатления са, че родителите предпочитат да дадат 5 лв. за кутия цигари, да седнат на кафе, но не да заведат детето си на куклен театър. Билетчето струва 4 лв., а постановката е около 50-60 минути. Децата гледат на живо и се потапят в програмата, има много песни и забавления за тях, те гледат с отворена уста. Репертоарът е богат. Погледнете колко много хора наоколо са в барчетата, а  не отделят време за култура. Майките трябва да разберат, че възпитанието на децата не е безцелната игра на компютъра, а в залата на театъра и другите културни места – читалище, библиотека, така ще изградим личности, които в утрешния ден няма да бъдат само потребители. 

Разговаря СЛАВА ИВАНОВА