„Българският Стивън Кинг“ Иво Христов от Радомир, който на 12-годишна възраст срещна смъртта: Понякога е нужно човек да преживее катарзис, за да открие истинския смисъл в живота си
Иво Христов е роден на 16 юли 2001 година в Радомир. На 12-годишна възраст е диагностициран с много тежко заболяване – неврофиброматоза. Последват 4 мозъчни операции в Германия, вследствие на които Иво губи слуха на дясното си ухо, а с лявото чува едва на 50%. Въпреки това той е пълноценен ученик и човек. На 13-годишна възраст започва да пише. От няколко седмици е факт и седмата му книга „Портиерът към ада“. Носител е на множество литературни призове, най-престижният от които е Вазовата награда.
– Иво, кое те накара на посегнеш към белия лист на толкова ранна детска възраст?
– Всичко се случи преди 5 години, когато претърпях 4 мозъчни операции, а любовта ми към литературата стана още по-голяма. Чета от 6-годишна възраст, а на 13 вече бях писател. Разбира се, в началото, когато пишех сходни с тези на Стивън Кинг истории, не смятах, че някога ще издам своя собствена книга, но усещах че има какво да кажа на хората. Затова един ден – през юни 2015 година, написах своя първи разказ, който нарекох „Отмъщението“. Творчеството на Кинг бе най-голямото ми вдъхновение, но онова, което ме накара да започна да пиша, бе вярата, че щом той може, значи и аз ще успея.
– Знаем, че след медицинско изследване лекарите са ти дали две седмици живот. Как се почувства тогава и това стимулира ли те?
– Тези спомени са като един кошмарен сън. Бях отчаян, примирен. Очаквах смъртта. Вдъхновението дойде по-късно, когато вече бях спасен, и това бе единственото нещо, което имаше значение за мен – че съм жив. Последваха още операции, няколко месеца не можех да спя от болка. Трябваше да мина по този път, за да стигна дотук.
– В твоите книги смъртта е един от основните герои и сякаш дебне отвсякъде, защо?
– Защото животът е много непредвидим и точно това се случва в моите истории – лошото идва, без да пита. Със сигурност това, през което преминах, също е причина да пиша за смъртта, но вече работя над проект, който е коренно различен от досегашните ми книги. Скоро ще изненадам читателите си.
– Една от най-популярните ти книги се казва„Отломки от минал живот“. Защо избра именно това заглавие?
– Понякога е най-добре да погребем отломките от миналото и да забравим за всичко. Тази книга ме научи на много. Редактирах я шест пъти, докато се получи, както си я представях. Втората част е вече готова и по план ще излезе през идната година.
– От няколко седмици е факт и новата ти книга „Портиерът към ада“. Какво представлява тя?
– „Портиерът към ада“ е книга за дилемата – да избереш дали да осъществиш кървавата си мечта, или да бъдеш нормален. История за самотен младеж, чието сърце е пълно с омраза. Напътстван от зловещи сънища и незнайни гласове, той ще се опита да осъществи плана си, защото вярва, че е портиер към ада.
– Има ли достатъчно начини за популяризация на съвременната българска литература и съвременните български автори? Чувстваш ли се оценен от публиката?
– Чувствам се оценен от приятелите си. Получавам голяма подкрепа, но не бих казал, че продажбите ме удовлетворяват. Това е и причината последната година да издавам и пиша по-малко. Силно се надявам новата книга да постигне успех, защото в противен случай няма да мога да реализирам следващия, вече готов проект. Новата ми книга вече може да се поръча по интернет с 10% отстъпка и с посвещение от автора.
– След дългата битка със смъртта чувстваш ли се победител?
– Да! Борбата продължава, но вярвам, че най-трудното е вече зад гърба ми. Изключително благодарен съм на всички хора, които са ме подкрепяли през годините. Без тяхната подкрепа нямаше да се справя
– Ти продължаваш борбата със заболяването. Какво ти предстои?
– През месец юни съм на контролен преглед в Германия и тогава ще се разбере дали да продължим с терапията, която правим в момента, или ще се наложи операция. Лечението е скъпо, но аз вярвам в щастливия край.
– Какво е животът за човек като теб, който нееднократно се е срещал със смъртта?
– Щастлив съм, че съм тук. Въпреки моментите на отчаяние аз се радвам на малките неща. Понякога е нужно човек да преживее катарзис, за да открие истинския смисъл в живота си. Както казват – всяко зло за добро.
