“Ед­но от най-важ­ни­те не­ща, кои­то се об­съж­дат в под­хо­да по­зи­тив­но об­ра­зо­ва­ние, е ха­рак­те­рът. За съ­жа­ле­ние в на­шия За­кон за об­ра­зо­ва­ние­то има 55 хил­яди ду­ми, но ду­ма­та ха­рак­тер от­със­тва. И тъй ка­то се смята, че как­во­то пи­ше в за­ко­на, ние то­ва трябва да пра­вим, из­ли­за, че офи­циал­но трябва да въз­пи­та­ме без­ха­рак­тер­ни уче­ни­ци”, та­ка смята­ният за “ба­ща” на съв­ре­мен­на­та учи­лищ­на пси­хо­ло­гия в Бъл­га­рия Па­на­йот Ран­дев за­поч­на сре­ща­та си с на­чал­ни учи­те­ли от об­лас­тта, коя­то се със­тоя в за­ла­та на Ре­гио­нал­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Бла­гоев­град.

Са­мият той е бил ръ­ко­во­ди­тел на Асо­циа­ция­та на учи­лищ­ни­те пси­хо­ло­зи в Бъл­га­рия и член на ISPA – Меж­ду­на­род­на­та асо­циа­ция по учи­лищ­на пси­хо­ло­гия, коя­то на­ред с мно­гоб­рой­ни­те си дей­нос­ти и прог­ра­ми осъ­щес­тви през 90-те го­ди­ни пър­ви­те про­фе­сио­нал­но нап­ра­ве­ни кон­кур­си за ди­рек­то­ри на об­ра­зо­ва­тел­ни за­ве­де­ния и съз­да­де по по­ръч­ка на МОН сис­те­ма­та за ате­сти­ра­не на ди­рек­то­ри и учи­те­ли в сис­те­ма­та на об­ра­зо­ва­ние­то. Ра­бо­тил е в Ин­сти­ту­та по пси­хо­ло­гия на БАН. Про­вел е де­сет­ки из­след­ва­ния и е съз­дал, ада­пти­рал и внед­рил мно­жес­тво пси­хо­ло­гич­ни тес­то­ве и прог­ра­ми за уп­рав­ле­ние на чо­веш­ки­те ре­сур­си. По­нас­тоя­щем про­дъл­жа­ва да е учи­ли­щен пси­хо­лог. Ра­бо­ти в сто­лич­но учи­ли­ще и тъй ка­то, как­то сам спо­де­ли, не оби­ча да се за­дър­жа на ед­но място, сключ­ва до­го­во­ри за по 2-3 го­ди­ни, след кое­то за­поч­ва в дру­го учи­ли­ще.

Име­ни­тия­т спе­циа­лист, кой­то е бил и гла­вен пси­хо­лог на Су­хо­път­ни вой­ски на Бъл­гар­ска­та ар­мия, гос­ту­ва в Бла­гоев­град по по­ка­на на Сдру­же­ние­то на на­чал­ни­те учи­те­ли – об­ласт Бла­гоев­град. Той раз­го­варя с пе­да­го­зи­те име­нно за раз­ви­тие­то на уче­ни­ци­те и рол­ята на на­чал­ния учи­тел. По­ра­ди го­ле­мия ин­те­рес сре­ща­та про­дъл­жи по-дъл­го от пла­ну­ва­ния час и по­ло­ви­на, ка­то из­тък­на­тият пси­хо­лог да­де из­клю­чи­тел­но по­лез­ни на­пътс­твия и съ­ве­ти на учи­те­ли­те, кон­крет­ни за­да­чи и уп­раж­не­ния за ра­бо­та­та им с уче­ни­ци­те за фор­ми­ра­не­то и раз­ви­тие­то на ха­рак­те­ра.

В на­ча­ло­то той прос­ле­ди раз­ви­тие­то на це­ли­те на об­ра­зо­ва­ние­то в ис­то­ри­чес­ки план. Та­ка нап­ри­мер през 18 и 19 век ос­нов­на­та цел е би­ла фор­ми­ра­не на т.нар. 3 R /от ан­глий­ски reading, writing, arithmetic – че­те­не, пи­са­не, смята­не/.

“Ние и до днес то­ва пра­вим, осо­бе­но в на­чал­но­то учи­ли­ще. За съ­жа­ле­ние оба­че, ка­то ви­дим из­след­ва­ния­та – и на­ши, и чуж­ди, се ока­зва, че над 40% от за­вър­ши­ли­те ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние са фун­кцио­нал­но нег­ра­мот­ни. Тоест, имат проб­ле­ми до­ри и те­зи три R – че­те­не, пи­са­не, смята­не, и то 220 го­ди­ни след фор­му­ли­ра­не­то им ка­то цел. Да­ли за­ра­ди мал­цинс­тва, не­мо­ти­ви­ра­ни уче­ни­ци, не­дос­та­тъч­но ефе­ктив­ни учи­те­ли и ро­ди­те­ли, но тъж­на­та ис­ти­на е то­ва – меж­ду 1/3 и 1/2 от за­вър­ши­ли­те ос­нов­но об­ра­зо­ва­ние имат се­риоз­ни проб­ле­ми в че­те­не, пи­са­не и смята­не”, ана­ли­зи­ра ек­спер­тът.

Той приз­на, че има клиен­ти де­се­ток­лас­ни­ци, кои­то не знаят таб­ли­ца­та за ум­но­же­ние, и из­ра­зи не­доу­ме­ние как­во са пра­ви­ли 9 го­ди­ни те­зи уче­ни­ци, учи­те­ли­те и ро­ди­те­ли­те им, за да се стиг­не до то­ва по­ло­же­ние.

Та­ка на фо­на на фун­кцио­нал­на­та нег­ра­мот­ност в на­ча­ло­то на 21 век в род­но­то об­ра­зо­ва­ние, спо­ред П. Ран­дев по брюк­сел­ски из­точ­ни­ци се за­го­варя за ос­нов­ни гра­мот­нос­ти и клю­чо­ви ком­пе­тен­тнос­ти. “Ка­то ви­ди­те уче­бни­те прог­ра­ми, из­ли­за, че във все­ки урок ние фор­ми­ра­ме те­зи ком­пе­тен­тнос­ти. То­ва е дос­та на­луд­ни­ча­во, няма как да фор­ми­раш по 5, 6, 7 ком­пе­тен­тнос­ти. Все ед­но за един час в ав­тош­ко­ла да ов­ла­дея це­лия спек­тър от ав­то­мо­бил­ни уме­ния, при по­ло­же­ние че за то­ва трябват най-мал­ко 100 ча­са при­мер­но”, ко­мен­ти­ра прос­ло­ву­ти­те клю­чо­ви ком­пе­тен­тнос­ти и на­чи­на, по кой­то те са за­ло­же­ни в уче­бни­те прог­ра­ми, пси­хо­ло­гът.

Меж­дув­ре­мен­но още пре­ди 30-40 го­ди­ни го­ле­ми ком­па­нии /не бъл­гар­ски/ ус­та­нов­яват, че и учи­ли­ща­та, и уни­вер­си­те­ти­те им дос­тавят ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, кои­то не мо­гат да вър­шат ра­бо­та­та, за коя­то са нае­ти. Тоест, ма­кар да са би­ли обу­ча­ва­ни в някак­ви ком­пе­тен­тнос­ти, оти­вай­ки в се­риоз­на, съв­ре­мен­на фир­ма, те нямат уме­ния да ра­ботят доб­ре и трябва да бъ­дат доо­бу­ча­ва­ни. За­то­ва пре­ди 3 го­ди­ни пред­ста­ви­те­ли на во­де­щи све­тов­ни уни­вер­си­те­ти, ком­па­нии, ин­сти­ту­ции ка­то Све­тов­на­та бан­ка, Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд, Ев­ро­пей­ския съюз… се съ­би­рат на све­то­вен ико­но­ми­чес­ки фо­рум в Да­вос и пос­ти­гат кон­сен­сус как­во всъщ­ност ще включ­ват уме­ния­та на 21 век на гло­бал­но ни­во.

“Не знам за­що в Бъл­га­рия още не се го­во­ри за то­ва, при по­ло­же­ние че ста­ва въп­рос за гло­ба­лен кон­сен­сус. Тоест, най-влия­тел­ни­те хо­ра в све­та са ка­за­ли как­во трябва да мо­гат де­ца­та, юно­ши­те и мла­де­жи­те през 21 век. Вие пре­це­не­те са­ми до­кол­ко в на­ши­те уче­бни прог­ра­ми то­ва при­със­тва”, объ­рна се към учи­те­ли­те в за­ла­та П. Ран­дев и по­ка­за таб­ли­ца, спо­ред коя­то уме­ния­та на 21 век са раз­де­ле­ни в три го­ле­ми нап­рав­ле­ния. Пър­во­то са ба­зис­ни гра­мот­нос­ти /ези­ко­ва, ма­те­ма­ти­чес­ка, науч­на, ин­фор­ма­цион­но-ко­му­ни­ка­цион­на, фи­нан­со­ва, кул­тур­на и граж­дан­ска/. С тях спо­ред спе­циа­лис­та бъл­гар­ски­те уче­ни­ци се справ­яли от­но­си­тел­но доб­ре, по прос­та­та при­чи­на, че са за­ло­же­ни в уче­бни­те прог­ра­ми. По то­зи по­вод ек­спер­тът оп­ре­де­ли гра­мот­нос­тта ка­то важ­на, но не дос­та­тъч­на.

Вто­ро­то гол­ямо нап­рав­ле­ние са ос­нов­ни­те ком­пе­тен­тнос­ти, или как се под­хож­да не към еже­днев­ни за­да­чи, а към слож­ни пре­диз­ви­ка­телс­тва, за кои­то де­ца­та не са учи­ли, но трябва да пред­ло­жат го­то­во ре­ше­ние. “Тук ве­че на­ши­те де­ца се­риоз­но се спъ­ват. Пре­ди 3-4 го­ди­ни има­ше ед­но из­след­ва­не на PISA /б.р. Прог­ра­ма­та за меж­ду­на­род­но оце­нява­не на уче­ни­ци­те/ за т.нар. жи­тей­ски уме­ния и се ока­за, че от всич­ки­те 47 дър­жа­ви ние сме на пос­лед­но място. Тоест, на­ши­те де­ца мо­гат да въз­произ­веж­дат го­то­ви зна­ния, но ко­га­то се сблъс­кват с реал­ни не­ща, изи­сква­щи в по­ве­че­то слу­чаи си­туа­тив­ни ре­ше­ния, по­ве­че­то от тях – над 70%, а в от­дел­ни слу­чаи и над 90%, не мо­гат да се справят”, раз­кри П. Ран­дев и из­тък­на, че ос­нов­на при­чи­на за то­ва е фак­тът, че в бъл­гар­ско­то об­ра­зо­ва­ние е за­ло­же­но фор­ми­ра­не­то на кон­вер­ген­тно мис­ле­не у уче­ни­ци­те, или им се за­да­ва въп­рос с въз­мож­ни 3-4 от­го­во­ра, от кои­то трябва да из­бе­рат вер­ния.

Меж­дув­про­чем по то­зи на­чин – на прин­ци­па “из­бе­ри вярно­то”, са ус­трое­ни и по­ве­че­то тес­то­ве, да­ва­ни в учи­ли­ще. “Проб­ле­мът е, че в съв­ре­мен­ния свят днес, и още по­ве­че ут­ре, кон­вер­ген­тно­то мис­ле­не няма да вър­ши ра­бо­та. Ето нап­ри­мер се­га за­да­ча­та пред хо­ра­та е как да оти­дат на Марс, няма един, два, пет от­го­во­ра и да из­бе­реш вто­рия, зна­чи трябва да из­мис­лиш не­що. Съ­що­то е и в еже­дне­вие­то и се на­ри­ча ди­вер­ген­тно мис­ле­не, об­рат­но­то на кон­вер­ген­тно – ед­но на­ча­ло трябва да има 2, 3, 4, 5 ва­риан­та, кои­то ти да из­мисляш, а не някой да ти ги да­ва”, об­ясни спе­циа­лис­тът и под­чер­та, че ди­вер­ген­тно­то мис­ле­не ос­нов­но се сфор­ми­ра чрез креа­тив­ност, но то­ва да­леч не оз­на­ча­ва­ло де­ца­та са­мо да пеят, тан­цу­ват и ри­су­ват.

Тре­та­та гол­яма гру­па от уме­ния­та на 21 век са свър­за­ни име­нно с ка­чес­тва­та на ха­рак­те­ра, за кое­то пси­хо­ло­гът пак при­пом­ни, че лип­сва и ду­ма в но­вия За­кон за пре­ду­чи­лищ­но­то и учи­лищ­но об­ра­зо­ва­ние. Той из­тък­на, че име­нно ха­рак­те­рът да­ва ус­той­чи­вост на чо­ве­ка, а 40% от случ­ва­що­то се в днеш­но вре­ме с гла­ви­те на де­ца­та е свър­за­но име­нно с тех­ния ха­рак­тер. За­то­ва об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма заед­но със се­мей­ство­то трябва да спо­ма­га за фор­ми­ра­не­то на ха­рак­те­ра, за­що­то ако уче­ни­ци­те знаят мно­го, но нямат ха­рак­тер, по ду­ми­те му, са ед­ни мо­рал­ни и ин­те­лек­туал­ни плаз­мо­дии без струк­ту­ра и ста­ват мно­го лес­но по­дат­ли­ви на си­туа­тив­ни, ме­дий­ни и всякак­ви дру­ги въз­дей­ствия.

П. Ран­дев под­чер­та, че на гло­бал­но ни­во има мно­го ясна схе­ма, че съв­ре­мен­но­то об­ра­зо­ва­ние е двуя­ко. От ед­на стра­на, то е свър­за­но с фор­ми­ра­не на ком­пе­тен­тнос­ти, а от дру­га – с раз­ви­тие­то на ха­рак­те­ра, ка­то и две­те се смятат за ед­нак­во важ­ни да се слу­чат в учи­ли­ща­та. “В Бъл­га­рия оба­че сме са­мо на пър­ва­та част. Тоест, все ед­но да имаш два кра­ка, но да трябва да бягаш са­мо на ляв крак. То­ва по­каз­ва, че или на­ши­те ад­ми­нис­тра­то­ри не знаят те­зи не­ща, но съм убе­ден, че ги знаят, за­що­то ходят на всякак­ви меж­ду­на­род­ни сре­щи и кон­фе­рен­ции, а аз съм го­во­рил то­ва по­не на 100 се­ми­на­ра и ако не в чуж­би­на, тук по­не мо­же­ше да го чуят. Вто­ро­то, кое­то ве­роя­тно е по-важ­но­то, е, че няма тех­но­ло­гия да го раз­ви­ват. В сми­съл знаят, че има то­ко­ва не­що, ка­то ха­рак­тер и бла­го­по­лу­чие, но не знаем как да го пра­вим в учи­ли­ще, или не смята­ме, че е дос­та­тъч­но важ­но. По­ра­ди та­зи при­чи­на бу­та­ме не­що в гла­ви­те на уче­ни­ци­те, как­во­то вле­зе, вле­зе, без то да е дос­та­тъч­но струк­ту­ри­ра­но, да­же ор­га­ни­зи­ра­но. Важ­но­то е по прог­ра­ма­та бър­зо да вка­ра­ме как­во­то мо­жем. И да­же още по-важ­но е да по­пъл­ним ед­ни до­ку­мен­ти, че сме се от­че­ли с пре­по­да­ва­не­то, а как­во е ста­на­ло, е бо­жа ра­бо­та”, из­ра­зи мне­ние учи­лищ­ния­т пси­хо­лог и за по­ре­ден път по­чер­та, че в бъл­гар­ско­то об­ра­зо­ва­тел­но за­ко­но­да­телс­тво на­ред­би, раз­по­ред­би… няма та­ко­ва не­що ка­то ха­рак­тер и бла­го­по­лу­чие, за­то­ва и учи­те­ли­те не са длъж­ни да ра­ботят вър­ху то­ва.

Той ко­мен­ти­ра и че иде­ята на об­ра­зо­ва­ние­то за раз­ви­тие на ха­рак­те­ра е да се ком­пен­си­ра пре­ка­ле­ният ук­лон към науч­ни и тех­ни­чес­ки зна­ния, кой­то стар­ти­рал през вто­ра­та по­ло­ви­на на 19 век. Спо­ред П. Рад­нев в цял свят се вид­яло, че са­мо с нау­ка и тех­ни­ка няма как хо­ра­та да са щас­тли­ви, здра­ви и до­вол­ни. Ек­спер­тът да­де и под­роб­ни де­фи­ни­ции на ха­рак­тер, обо­бща­ващ го ка­то най-важ­ни­те ка­чес­тва, от­ли­ча­ва­щи един чо­век от друг и ор­га­ни­зи­ращ не­го­ви­те зна­ния и уме­ния. Той го­во­ри и за раз­лич­ни­те мо­де­ли на лич­нос­тта и из­ме­ре­ния­та на ха­рак­те­ра – мо­ра­лен, ин­те­лек­туа­лен и ха­рак­тер на пос­ти­же­ния­та.

Ек­спер­тът пред­ло­жи и кон­крет­ни уп­раж­не­ния, спо­ма­га­щи раз­ви­тие­то на ха­рак­те­ра, а някои от тях учи­те­ли­те проб­ва­ха лич­но. Та­ка нап­ри­мер със зат­во­ре­ни очи те трябва­ше да пре­ценят ко­га ще из­те­че 1 ми­ну­та. По то­зи по­вод пси­хо­ло­гът об­ясни, че вре­ме­то е в ос­но­ва­та на ор­га­ни­за­ция­та и е най-цен­ният ре­сурс. Вто­ро­то уп­раж­не­ние за де­ца от всякак­ви въз­рас­ти, вклю­чи­тел­но и от дет­ска­та гра­ди­на, бе свър­за­но с то­ва да се пи­шат циф­ри­те от 1 до 20, а на глас в съ­що­то вре­ме да се броят в об­ра­тен ред от 20 до 1, ка­то се ме­ри вре­ме­то и греш­ки­те.

Ка­то ед­но от най-доб­ри­те уп­раж­не­ния в све­та, осо­бе­но при ра­бо­та­та с хи­пе­рак­тив­ни де­ца, въз­рас­тни с де­мен­ция и изо­бщо за всич­ки хо­ра, пси­хо­ло­гът оп­ре­де­ли т.нар. Таб­ли­ци на Шул­те. Са­ми­те таб­ли­ци, на­ри­ча­ни още “ум­ствен фит­нес”, са из­пол­зва­ни и при обу­че­ние­то на рус­ки­те кос­мо­нав­ти и пред­ставл­яват квад­рат­че­та с оп­ре­де­лен ред раз­бър­ка­ни циф­ри, кои­то трябва да бъ­дат под­ре­де­ни. Съ­щият е и ва­риан­тът с бук­ви, оби­кно­ве­но 25 на брой. Спе­циа­лис­тът разя­сни и ре­ди­ца дру­ги уп­раж­не­ния, вклю­чи­тел­но и свои ав­тор­ски, и спо­де­ли за ре­ди­ца пре­лю­бо­пит­ни из­след­ва­ния.

“Дру­га по­со­ка за пра­ве­не на уп­раж­не­ния за ха­рак­тер е да учим де­ца­та да от­ла­гат някак­во наг­раж­да­ва­не. То­ва е из­клю­чи­тел­но важ­но за са­мо­кон­тро­ла”, из­тък­на П. Ран­дев и да­де за при­мер ек­спе­ри­мент на ав­стрий­ския пси­хо­лог Уол­тър Ми­шел и не­го­вия тест на слад­ки­те. Та­ка на 4-го­диш­ни де­ца е да­ва­на мно­го вкус­на слад­ка, ка­то им е об­ясне­но, че ако ус­пеят да се сдър­жат и не я из­ядат вед­на­га, след 10 ми­ну­ти ще им бъ­де да­де­на още ед­на, ако пък я хап­нат на мо­мен­та, няма да по­лу­чат дру­га. 1/3 от де­ца­та ус­тоя­ли на из­ку­ше­ние­то и по­лу­чи­ли вто­ра слад­ка.

Заин­три­гу­ван, пси­хо­ло­гът прос­ле­дил за пе­риод от 50 го­ди­ни раз­ви­тие­то на де­ца­та уча­ства­ли в ек­спе­ри­мен­та. Ока­за­ло се, че де­ца­та, кои­то са ус­пе­ли да се въз­дър­жат и не са из­яли слад­ка­та, в учи­ли­ще са мно­го по-ус­пеш­ни, за­вър­ши­ли са прес­тиж­ни уни­вер­си­те­ти, имат доб­ри про­фе­сии и се­мей­ства. Те­зи, кои­то не са проя­ви­ли са­мо­кон­трол и са хап­на­ли ла­комс­тво­то вед­на­га, са би­ли сла­би уче­ни­ци, има­ли са по-проб­лем­но по­ве­де­ние, по­ве­че­то не за­вър­ши­ли уни­вер­си­те­ти, нямат доб­ри до­хо­ди, женят се, раз­веж­дат се… “Зна­чи още на 4 го­дин­ки мо­жем да ви­дим кои де­чи­ца има гол­яма ве­роя­тност да са ус­пеш­ни в учи­ли­ще и в жи­во­та”, зак­лю­чи пси­хо­ло­гът и до­пъл­ни, че ха­рак­те­рът за­поч­ва да се фор­ми­ра още на 1-2 го­ди­ни и се раз­ви­ва до­към 15-20-го­диш­на въз­раст.

По при­ме­ра на ек­спе­ри­мен­та със слад­ки­те П. Ран­дев ко­мен­ти­ра, че уче­ни­ци­те мо­гат да бъ­дат мо­ти­ви­ра­ни да си пи­шат до­маш­ни­те, ка­то им се пред­ла­га по 1 лв. за всяка доб­ре на­пи­са­на ра­бо­та, или об­що 5 лв. при­мер­но. “Уло­вка­та” е, че ако де­те­то се сдър­жи 1 сед­ми­ца, вмес­то 5 ще по­лу­чи 10 лв., а ако из­ча­ка две сед­ми­ци, ще му бъ­дат да­де­ни 15 лв.

“Аз съм пра­вил то­ва из­след­ва­не и опи­тът ми по­каз­ва, че по­ве­че­то мом­чен­ца ис­кат вед­на­га 5 лв. По­ло­ви­на­та мо­ми­чен­ца са го­то­ви да ча­кат ед­на сед­ми­ца и мно­го рядко някой 2 сед­ми­ци. Съ­що­то е и в жи­во­та, кол­ко­то си по-ор­га­ни­зи­ран, кул­ту­рен и си на се­бе си, тол­ко­ва мо­жеш да ча­каш по-дъл­го вре­ме. То­ва да ус­пееш да удъ­лжа­ваш във вре­ме­то удо­влет­вор­ява­не­то на някак­ви спе­ци­фич­ни нуж­ди е мно­го важ­но ка­чес­тво и ха­рак­те­рис­ти­ка. Да имаш дъл­гос­роч­на упо­ри­тос­т е аб­со­лю­тен би­лет за ус­пех”, ка­те­го­ри­чен бе ек­спер­тът.

По вре­ме на лек­ция­та си П. Ран­дев ак­цен­ти­ра и на зна­че­ние­то, рол­ята на ро­ди­те­ли­те в об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес и взаи­моот­но­ше­ния­та с ро­ди­те­ли­те. Той от­пра­ви пре­диз­ви­ка­телс­тво към при­със­тва­щи­те в за­ла­та, ка­то ги по­пи­та ка­къв про­цент от по­ло­жи­тел­ни­те ре­зул­та­ти на уче­ни­ци­те се дъл­жат на учи­те­ли­те, тоест, до­кол­ко край­ни­те уче­бни ре­зул­та­ти за­висят от тях спрямо ро­ди­те­ли­те и са­ми­те де­ца. В за­ла­та се чу­ха раз­лич­ни от­го­во­ри – от 30 до 60%, но се ока­за, че ни­кой не поз­на. Пси­хо­ло­гът по­ка­за гра­фи­ка и раз­кри, че всъщ­ност в на­ча­лен етап на об­ра­зо­ва­ние­то рол­ята на се­мей­ство­то /и по­зи­тив­на, и не­га­тив­на/ е 60%, 15% на учи­те­ли­те и 25% за­ви­си от са­ми­те уче­ни­ци, в сред­но­то об­ра­зо­ва­ние съот­но­ше­ние­то е 50% за се­мей­ство­то към 20 за учи­те­ли­те и 30 за уче­ни­ци­те, в гор­ния курс гра­ни­ци­те се сбли­жа­ват с по 35% за ро­ди­те­ли и за учи­те­ли­те, и чак при вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние най-ви­со­ко – с по 40%, оти­ват пре­по­да­ва­те­ли­те и са­ми­те сту­ден­ти, а се­мей­ство­то е с 20%. Дан­ни­те до та­ка­ва сте­пен впе­чат­ли­ха учи­те­ли­те, че гол­яма част от тях из­ка­ра­ха те­ле­фо­ни­те си, взе­ха да сни­мат диаг­ра­ма­та и да ко­мен­ти­рат по­меж­ду си. Някои се усъ­мни­ха в циф­ри­те и пос­ка­ха да уз­наят как точ­но е пра­ве­но из­след­ва­не­то.

В та­зи връз­ка пси­хо­ло­гът из­тък­на, че по те­ма­та са пра­ве­ни мно­го из­след­ва­ния. Пър­во­то е за­поч­на­ло още през 60-те го­ди­ни с 650 хил­яди де­ца в Аме­ри­ка. То­га­ва е сче­те­но, че не­що е объ­рка­но и се правят де­сет­ки дру­ги из­след­ва­ния, ка­то някои от­чи­тат още по-нис­ки ре­зул­та­ти, ед­ва 9-10% “в пол­за” на учи­те­ли­те. Ре­зул­та­ти­те шо­ки­рат мно­го хо­ра, вклю­чи­тел­но и кон­грес­ме­ни­те в САЩ, за­то­ва те взе­мат око­ло 10-15 ми­лиар­да от бю­дже­та за об­ра­зо­ва­ние­то и го прех­върлят за се­мей­но об­ра­зо­ва­ние с ар­гу­мент: след ка­то е тол­ко­ва ефе­ктив­но се­мей­ство­то, не­ка де­ца­та си учат вкъ­щи.

В кон­тек­ста на из­не­се­ни­те циф­ри и про­цен­ти П. Ран­дев под­чер­та, че са пра­ве­ни ре­ди­ца преиз­чис­ле­ния, проуч­ва­ния, обо­бще­ния, и уве­ри, че дан­ни­те са аб­со­лют­но дос­то­вер­ни и про­ве­ре­ни. “Из­во­ди­те са два. Пър­во, ако вие, ка­то учи­ли­ще, не нап­ра­ви­те де­сет­ки, и то ефе­ктив­ни фор­ми за пар­тни­ра­не с ро­ди­те­ли­те, прос­то ще бяга­те на място. Ако ус­пее­те да приоб­щи­те ро­ди­те­ли­те по най-раз­лич­ни на­чи­ни, не са­мо да да­дат 10 лв. за еди-как­во си или да боя­ди­сат не­що, а наис­ти­на да се вклю­чат ди­рек­тно в об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес и в учи­ли­ще, и най-ве­че вкъ­щи, вие рязко ще си вдиг­не­те уче­бни­те пос­ти­же­ния, при то­ва, без да сте си мръд­на­ли пръс­та в час”, по­съ­вет­ва П. Ран­дев учи­те­ли­те.

Той приз­на, че е из­клю­чи­тел­но учу­ден за­що МОН няма 10, 20, 50 спе­циал­ни прог­ра­ми за кон­крет­но приоб­ща­ва­не на ро­ди­те­ли­те. И вмес­то да се за­делят 10-20 млн. лв. об­що за на­цио­нал­ни прог­ра­ми в та­зи сфе­ра, кои­то да вдиг­нат ре­зул­та­ти­те в цяла­та стра­на, по ду­ми­те му, се пра­ве­ли някак­ви ек­спе­ри­мен­ти тук и там. “И да ви уд­воят зап­ла­ти­те, и 5000 лв. да ста­нат, няма как­во да нап­ра­ви­те. Ако вкъ­щи ни­що не се ра­бо­ти, няма как уче­бни­те ре­зул­та­ти да се по­ви­шат. Най-лес­но­то е да прив­ле­чем как­то трябва ро­ди­те­ли­те, но не знаем как, мно­го ни е бе­ден ре­пер­тоа­рът и по­ра­ди то­ва няма ис­тин­ски об­ра­тен ефект, ка­къв­то съм видял по све­та”, зая­ви П. Ран­дев.

В пот­вър­жде­ние на ду­ми­те си пси­хо­ло­гът раз­ка­за как в Аме­ри­ка на учи­лищ­ни кон­цер­ти ид­ва­ли по някол­ко хил­яди чо­ве­ка – май­ки, ба­щи, ба­би, дядов­ци, изо­бщо всич­ки­те близ­ки и род­ни­ни на уче­ни­ци­те, а тук се смята­ло за ус­пех, ако дой­дат и по­ло­ви­на­та ро­ди­те­ли.

Пси­хо­ло­гът разя­сни и как­ви всъщ­ност са ни­ва­та на пар­тни­ра­не меж­ду учи­ли­ще­то и се­мей­ство­то. Пър­во­то, най-нис­ко­то, и съот­вет­но из­пол­зва­но от всич­ки учи­ли­ща ни­во, е да ин­фор­ми­рат ро­ди­те­ли­те, нап­ри­мер за ро­ди­тел­ски сре­щи, прием на до­ку­мен­ти за 1 клас, как се е пред­ста­ви­ло де­те­то им… “Вие сте от об­щин­ски и дър­жав­ни учи­ли­ща, аз съм ра­бо­тил и с мно­го час­тни учи­ли­ща. Там учи­те­ли­те ра­ботят от 8 до 17 ча­са, след кое­то все­ки ден до 21 ча­са пи­шат за всяко де­те. То­ва им е за­дъл­же­ние и ако не го нап­равят, ди­рек­то­рът ги глоб­ява. За мен то­ва е мал­ко пре­ка­ле­но, меж­ду­на­род­ният стан­дарт е та­ка­ва ин­фор­ма­ция да се пра­ща на ро­ди­те­ли­те вед­нъж сед­мич­но или на две сед­ми­ци, но то­ва е мно­го важ­на об­рат­на връз­ка”, под­чер­та ек­спер­тът.

Вто­ро­то ни­во, съ­що мно­го ма­со­во из­пол­зва­но, е свър­за­но с пе­рио­дич­но­то прив­ли­ча­не на ро­ди­те­ли­те /някол­ко пъ­ти в го­ди­на­та/ в раз­лич­ни ини­циа­ти­ви, ме­роп­рия­тия. Ка­то клю­чо­во П. Ран­дев оп­ре­де­ли тре­то­то ни­во, или т.нар. ро­ди­тел­ско ан­га­жи­ра­не, при кое­то са­ми­те близ­ки и род­ни­ни на уче­ни­ци­те по свое же­ла­ние ис­кат да се вклю­чат и да са част от учи­лищ­ния жи­вот. Нап­ри­мер ба­ба­та да оти­де да про­че­те при­каз­ка на де­ца­та от кла­са, май­ки и ба­щи да пред­ставят про­фе­сии­те си, да уча­стват в праз­ник на ус­мив­ка­та, прег­ръд­ка­та, или пък да пред­ставят заед­но как­ви ин­те­рес­ни ястия са при­гот­ви­ли. Име­нно та­ка – с дей­но­то уча­стие на се­мей­ство­то, пси­хо­ло­гът под­чер­та, че учи­ли­ще­то се прев­ръ­ща в жи­ва сис­те­ма и рязко се вди­га мо­ти­ва­ция­та на де­ца­та и тяхна­та ус­пеш­ност.

За след­ва­щи­те ни­ва – кон­сул­ти­ра­не и коу­чинг, П. Ран­дев об­ясни, че са спе­циа­ли­зи­ра­ни и при тях учи­ли­ще­то би­ло в ли­це­то на учи­тел, пси­хо­лог, ло­го­пед, да­ва оп­ре­де­ле­на кон­сул­та­ция на ро­ди­теля точ­но как­во да се пра­ви. “Тук из­клю­чи­тел­но по­лез­на фор­ма е при­мер­но два пъ­ти го­диш­но в съ­бот­ни дни учи­теля­т да пра­ви не­що ка­то въ­веж­да­що обу­че­ние на ро­ди­те­ли­те. Съ­би­ра ги, да ка­жем, през ок­том­ври и в съ­бо­та от 10 до 12 ча­са им об­яснява точ­но как ще учи на гра­мот­ност де­ца­та им, как­ва тех­но­ло­гия, на­чин ще из­пол­зва, и са­мият ро­ди­тел да се нау­чи да пра­ви то­ва вкъ­щи. По то­зи на­чин ще бъ­де­те под­кре­пе­ни, а не вие да пра­ви­те ед­но, а май­ка­та да ка­же: “Аз ка­то бях уче­нич­ка, го уче­хме по друг на­чин, та­зи ни­що не раз­би­ра”. Тоест, чрез та­зи фор­ма вие ще прив­ле­че­те ро­ди­те­ли­те за парт­ньо­ри и ще син­хро­ни­зи­ра­те ра­бо­та­та си меж­ду учи­ли­ще­то и се­мей­ство­то”, да­де на­пътс­твия на учи­те­ли­те спе­циа­лис­тът.

Той об­ясни и че пос­лед­но­то, 6-о ни­во, е т.нар. ро­ди­тел­ски ме­ни­джмънт. При не­го учи­ли­ще­то учи ро­ди­те­ли­те на де­ца с теж­ки здра­вос­лов­ни, по­ве­ден­чес­ки, пси­хо­ло­ги­чес­ки проб­ле­ми как да се справят със спе­ци­фич­ни­те нуж­ди и пот­реб­нос­ти на де­ца­та.

На фи­на­ла П. Ран­дев по­съ­вет­ва учи­те­ли­те да по­мислят как от ни­во включ­ва­не да пре­ми­нат към ан­га­жи­ра­не на се­мей­ство­то. Тоест, не тол­ко­ва да “дър­пат” ро­ди­те­ли­те, кол­ко­то част от тях са­ми да из­разят же­ла­ние, да се вклю­чат и да ста­нат част от учи­лищ­ния жи­вот.

Пе­да­го­зи­те има­ха въз­мож­ност да за­да­ват въп­ро­си, да ко­мен­ти­рат, да спо­делят да­ли при­ла­гат не­що от ка­за­но­то в ра­бо­та­та си.

На­чал­на­та учи­тел­ка в бла­гоев­град­ско­то Х” ОУ Сил­вия Спа­со­ва раз­ка­за, че ра­бо­ти с кар­ти, на­со­че­ни име­нно към сил­ни­те стра­ни от ха­рак­те­ра на уче­ни­ци­те, и из­ра­зи удо­влет­во­ре­нос­т от тяхна­та ефе­ктив­нос­т и пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти.

Нак­рая пе­да­го­зи­те, кои­то през цяло­то вре­ме слу­ша­ха вни­ма­тел­но и си во­де­ха за­пис­ки, бла­го­да­ри­ха на П. Ран­дев за цен­ни­те на­пътс­твия, съ­ве­ти, разя­сне­ния и оп­ре­де­ли­ха сре­ща­та ка­то из­клю­чи­тел­но по­лез­на за тях.
СТА­НИС­ЛА­ВА ДА­ЛЕ­ВА