Монтиране на мантинели и изграждане на последни две подпорни стени са финалните довършителни дейности, с които приключват работата в новото 6,5-километрово трасе на АМ „Струма“ от двете кръгови кръстовища при с. Зелен дол до изградените нови две кръгови кръстовища малко под полигона на главен път Е-79 в посока Симитли. Работата тече усилено, дори през нощта, за да приключи по-рано обекта, като се очаква до дни Лот 3.1 да се пусне в експлоатация. Паралелно със строителните дейности се прави и залесяване по трасето.
С приключване на строителството на Лот 3.1 обаче няма да спре работата по консервирането и преместването на разкопките край с. Покровник, при които се вдига едната бетонна стена с дължина 203 метра. За тези мероприятия министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова обяви, че АПИ е вложила 1,2 млн. лв. и че следващите действия по изграждане на обещания археологически парк и социализацията на обекта са извън задълженията на пътната агенция.
„Завчера бяхме на разкопките и по мнението на археолога Красимира Лука, член на Инициативния комитет „Да спасим Скаптопара“, преместването на находките не се извършва по правилник“, коментира председателят на гражданското сдружение Лазар Андреев и допълни: „Според Кр. Лука камъните трябва да са номерирани при изваждане от мястото, на което са намерени, за да се поставят в същия ред на новия терен, а не да са струпани на купчини. От името на сдружението тя е пуснала искания до всички ангажирани с темата институции да ни бъдат предоставени информация и документи какво е направено до момента, едва като видим количествено-стойностните сметки, ще можем да коментираме вложени ли са действително 1,2 млн. лв. от АПИ, или не. При последната ни обща среща министърът на културата Б. Банов обеща земята над разкопките да се оформи като национален обект и да се търси финансиране за продължаването им, а кметът на Благоевград Ат. Камбитов пое ангажимент общината да изготви идеен проект за социализацията на обекта и да търси начин за финансиране чрез проекти по програми”.
„По проект изградените бетонни площадки, на които да се преместят най-ценните находки, които бяха в трасето на магистралата, са 4, посочи ръководителят на бригадата работници на мястото Симеон Драганчев. „Ние няма да приключим, докато не се довърши започнатото, имаме поне още 2 месеца работа по преместване и консервация на обекта. Ние нямаме отношения с АПИ, работодател ни е „Грома холд“, на която АПИ е възложител на дейностите. Сега тук работим 9 човека, но другия месец предполагам ще има и още, като почнем да изграждаме вилата. Финансирането на работата ни и за тази подпорна стена, която сега се прави, е осигурено. Не съм видял да идват външни хора тази седмица, поне с нас никой нищо не е коментирал за разкопките тук, на място, и не знам как от сдружението са преценили, че не си вършим работата както трябва. Всичко е наред и работим по указанията на главния архитект на обекта и на раставраторите. По устав вярно е така и всеки камък трябва да се номерира, но представяте ли си 300 кубика маса да се номерира камък по камък?! Това никъде не се прави, направо е несериозно да ни упрекват! Ако ми посочат един обект, на който го правят по учебник, ще приема забележката, но съм убеден, че такъв няма“, категоричен бе Симеон Драганчев.
Специалисти, които ръководеха работата по изграждане на бетонната стена, бяха категорични, че бетонът си набира якост във времето, а декофрирането може да започне 6 часа след наливането му. Те обясниха, че бетонът, който се налива, е силен, с много цимент марка С 3037. За сравнение работниците обясниха, че къщите се строят с марка 2025, който е значително по-слаб. На въпрос за цената на стената хората направиха груби сметки, като посочиха, че на ден наливат по 40-50 кубика. Цената на бетона, който наливат работещите на обекта, не знаеха, но обясниха, че по-слабият, който се използва в жилищното строителство, е към 120-130 лв. на кубик, без в тази цена да се включват механизацията и транспортът. Отделно се плаща за желязо, за кофраж, за крана, на който машиносмяната е поне 1000 лв. В жилищното строителство колоните, които се правят, са значително по-тънки, като себестойността на кв. метър е 200 евро. Покрай археологическия обект стените, които се изграждат, са 3 пъти по-дебели, а пилотите (бетонни колони през по-малко от метър) са с дълбочина по 4 метра в земята и 2,5 м над нея, и това гарантира здравината срещу срутване. Целият район на разкопките е с изградена дренажна система, която да го предпази от свлачища и ерозии, обясниха работниците.
Малко преди края на отсечката от Лот 3.1 се довършва и друга подпорна стена, значително по-висока. Там е и мястото, в което с две кръгови кръстовища движението от АМ „Струма“ се включва по главен път Е-79. Отбивките за Благоевград от АМ „Струма“ на практика стават три: първата при кръговите кръстовища над Антените, втората – при Зелен дол, откъдето ще е отбивката и за с. Покровник покрай Вътрешна митница и новия мост над магистралата към селото, и третата – под полигона. Очакванията са лентата за пускането на новата отсечка на магистралата да стане преди евроизборите.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
-
Последният изход от АМ „Струма“ към Благоевград и към Кулата е през две кръгови кръстовища
-
Усилена работа кипи в края на отсечката преди бъдещия тунел „Железница“
-
Районът усилено се озеленява