Благой Симов е роден в Сандански. От 1993 година досега три пъти емигрира в Германия. Последния път заминава през 2016 г., след като напусна държавна служба – главен инспектор в Национален парк „Пирин”. Голямата му дъщеря е студентка, тренира спортна стрелба, малката е в 10 клас, ученичка в гимназия „Яне Сандански”. И двете отказват да заминат за чужбина. За това как е успял да се наложи и да получава заплата, равна на тази на германските си колеги, и какво е чувството му, след като за родината му говорят, че е най-корумпираната държава, разговаряме с Благой Симов.

– Г-н Симов, как успяхте да се наложите в Германия и да получавате равна заплата с колегите си?

– Така, както е по цял свят – за да отидеш в чужбина и да се наложиш, трябва да има човек, който да те предложи. Аз отидох там с представяне от мой познат, който ме познава от 20 години и като човек, и като професионалист. Там те наблюдават в началото и с времето на база на това как си вършиш работата се налагаш или не. В момента работя по поддръжка на ландшафта в защитени територии. Това е работа, която изпълнявах и тук, в Сандански, но разликата там е, че не съм горска охрана. Моята работата е да вляза в защитената територия и там, където има редки видове, да ги установя, а след като прецъфтят и хвърлят семената, им се осигурява площ. Фирмата, в която съм, работи по европейски проекти, тя е обединена и работи в 12 провинции.

– Каква бе причината, за да заминете в Германия и да се откажете от държавна служба в Сандански, след като спечелихте конкурс? Известно е, че бяхте главен инспектор в Национален парк „Пирин”.

– Комплексни са причините, за да избера Германия. Първия път заминах за там през 1993 г., след което се върнах в Сандански, завърших висшето си образование, реализирах се тук и отново заминах. Оттогава три пъти ходя в Германия и работя там по 3-4 години. Последния път бе през 2016 година и досега продължавам да работя там.

Основната причината да замина е, че при нас нещата не се случват както трябва. Имаше едни обещания, а на практика се случват съвсем други неща. Също така повлия и ниското заплащане. Не може да си ръководител и да получаваш 250 евро заплата. Смешно е, като кажа на колегите, че съм бил главен инспектор и съм получавал такава ниска заплата. Аз имах привилегията тук да работя тази работа, която е моето хоби. Но като теглих чертата и видях, че нещата не са добре от финансова гледна точка, си казах: „Какво правиш, Благой?”. Говоря на моите деца да заминат за Германия или друга страна, за да се реализират. Но голямата дъщеря ми отказа категорично. В момента е студент в УНСС и е състезател по спортна стрелба. Но за да учи тя и малката ми дъщеря, аз предприех тази стъпка да емигрирам, макар че не ми харесва тази дума. Много често младежи, които са в Англия, Испания, ми пишат по Фейсбук: „Чичо Благо, щом ти напусна отново Сандански, то ние тук какво да правим?”.

– Как ще коментирате намерението на работодателите да набират работници от чужбина, тъй като тук имало недостиг на работна ръка?

– В България нашите работодатели говорят небивалици, че трябва да се вкарат от чужбина работници, за да се намали безработицата. Но не се замислят защо нашите деца и младежите напускат страната. Имаме хора знаещи, можещи, които могат да се върнат в страната и да развиват собствен бизнес, да работят. Но нямат никаква гаранция от държавата. Много пъти съм се питал защо нашите частници не променят схемата на заплащане. Вместо да реализират печалба в рамките на  80-90 процента, да направят така, че да печелят 30-40 процента и да увеличат заплатата на работниците си. Пак ще остава за тях, но нека да дават на хората си. При нас често се проявяват работодатели – измислени герой. Това са факти, не са измислица. Тези, които заминават в чужбина, на интервюто си поставят най-важния въпрос – за заплатата, която ще получават.

– Имат ли коментар колегите Ви в Германия за двойния стандарт на храните, който се прилага в нашата страна?

– Направих си труда да проверя тези дни и наистина установих, че има двоен стандарт на храните. Въпреки това колегите ме питат за двойния стандарт в нашата страна. В Германия колегите ми приемат много тъжно това, и то за немски храни, които се продават във вериги магазини в България, най-вече за детските храни. Аз сега забелязах, че има разлика в грамажите, там е 100 грама, тук е 80-90 грама, а цената е по-висока. Питат ме как се случва това – нали стоката е една и съща, а всички сме европейци. Разпитват какво става, вярно ли е това, а аз не знам какво да им отговоря. „Какво става, Благо, вярно ли е това, че в България много се краде и корупцията е на много високо ниво?”. 

Стандартът е различен и разликата там и тук е, че си оценен и получаваш равна заплата с колегите си от Германия. Искат ти мнението, преценяват и взимат най-правилното решение, което много често се оказва, че аз съм предложил. Много често моето мнение остава.

– Вие как се чувствате в ситуация, когато Ви задават въпроса за корупцията и защо е така?

– Само веднъж се почувствах що-годе по-добре, защото дойдоха един ден и ми казаха, е в България имаме финансова дисциплина. Те знаят, че всичко в България се плаща под масата, но няма стандарт. Работят хората, но са бедни, а това те натъжава. Хората приемат много тъжно това, че корупцията в страната ми е 95 процента, едва 5 процента не са корумпирани. 

Там започнах на заплата, по-ниска от тази на колегите ми от Германия. Тогава те казаха на шефа, че това не е нормално, че и аз трябва да получавам същата заплата като тяхната. Може би е практика всеки чужденец да получава по-ниска заплата. Но като знаят, че ти имаш диплома, имаш опит и професионални качества дори над техните, те оценяват.

Има принципни неща, защото ние сме еднакви. Аз работя с четирима колеги в едната фирма, а в другата имам студенти. И като са млади хората, работата ми върви по-добре. Те ме питат и им разказвам много неща за нашата страна.

– Това, което се случва в страната – с корупцията по високите етажи на властта, за „Апартаментгейт”, какъв е коментарът на колегите Ви?

– Казват с една дума – много крадете. Това е и изразът им. Питат ме вярно ли е това. Отговорът ми е – да, това е факт, но причината е в това, че контролът е занижен. Но искам да кажа, че това не е само при нас, случва се и в Германия, и в другите европейски страни, но не е в такива големи размери, брутални. Разликата е в това, че там контролните органи си вършат работата. Там нещо случили ли се, гориш. Тук ще видим. Дошло е времето. Защото 30 години ние само чакаме в нашата страна нещо да се случи, а досега само пушилки.

– Справихте ли се с немския език, успяхте ли да го научите писмено и говоримо?

– Учих немски език в първата година, когато заминах. След това преминах интензивен курс, но се справям. Разбирам два-три диалекта. Иначе пиша, чета, но не всичко, което казват и пишат, го разбирам. Радостното е, че не разбират, че съм българин, а ме смятат за германец. С начина на изказа те мислят, че съм един от тях. В началото мълчах, слушах и след това започнах да говоря. Ако научиш диалекта на определена зона, ти става много по-лесно. Има едно село до моята работа, само един мост дели хората, но говорят на различен диалект. Докато при нас не е така, нашият език е по-разбираем.

– Казахте, че в качеството на храните и продуктите има голяма разлика?

– Да, така е, в нашата страна се прилага двоен стандарт за качеството на продуктите и храните. Германците се чудят как оставяме големите вериги магазини да налагат двоен стандарт на храните. Всички казват, че е заради лобита и интереси. Там, където има корупция, има две страни – една, която дава, и друга, която взима. А в България корупцията е от най-дребния до най-големия и ние, хората, сме си виновни. Ние сами създадохме и корупцията на пътя.

Ето като пример ще ви дам един случай лично с мен. Бях глобен за превишена скорост, спря ме полицай: „Добър ден, Вие сте превишили скоростта”. Казах му: „Знам, пиши, нямам време, бързам”. А той ми каза: „Как така, ама нали знаеш, трябва да плащаш в общината”, и продължи: „Ама за кафе, за закуска, не сме обядвали”. Казах: „Пиши, няма проблем”, и ми съставиха акт. Аз ще отида да си платя, защото знам, че съм виновен, но за кафе няма да ти дам. Приятелите ми казват: „А бе, защо не му даде?”. Въобразили сме си, че така е по-лесно, но по този начин проблемът се задълбочава.

– Каква е разликата според Вас между Германия и България?

– Огромна, но не е от това, че те са по-дисциплинирани от нас. Разликата е в страхопочитанието и уважението на законите. Защото там законът им бие по джоба. Това ми го каза един германец на 83 години: „Благой – каза той – страхопочитанието поражда дисциплина и с годините си остава. Иди да видиш нашите съграждани какво правят в другите държави – пияни и създават проблеми”. Сега Германия в сравнение с преди години върви малко надолу. Вече може да се видят мръсни улици, непочистени контейнери, но на някои места. Дори в различните провинции е различно. Основното е, че има респект, спазва се законът. И законът, и правилата са еднакви за всички. Великият, големият Хелмут Кол за 120 000 марки само за една седмица падна и изчезна. И то не за него, а субсидия за неговата партия. Тъжно е, че при нас законът не се спазва и прилага еднакво за всички. Надеждата ми е, че един ден нещата ще се променят. Тук се прилага двоен аршин за това, че някой е по-по-най от другия. През тези години на демокрация едни станаха много, ама много богати, а другите, голямата част от населението, останаха много бедни. Причина за това имат и работодателите, и държавата, и тези, които са я управлявали през годините на прехода. Тогава бяха приватизирани големи предприятия, но никой не е следил какво се случва с тази приватизация. Никой не е установил какво се случва с тези предприятия и на какво ниво са сега. Липсва контрол и това е основната причина. Според мен контролните органи трябва да получават много високи заплати. И при проверка, ако се усети, че получава подкуп – вън, санкции и влизане в затвора.

В нашата държава не ми харесва отношението към циганите, които наричаме роми. Те за мен са си българи. Така както в Америка негрите се обиждат, когато ги наричаш така, и в нашата страна циганите трябва да се обиждат, като се обръщаме към тях с тази дума. В България в 240 общини има назначени медиатори по ромските въпроси, това са излишни щатни бройки, които ощетяват бюджета на държавата за заплати и осигуровки. Аз имам много приятели цигани и те са категорични, че са българи, а не роми. И аз не ги отделям от мен, всички ходим на едно място. Ние сме еднакви, ние сме българи. Те си имат култура и обичаи, да си ги спазват. Всички райони имат обичаи и ритуали и си ги честват. Аз съм против да се дават пари по проекти за интегриране на ромите. Това е груба грешка на държавата. В Германия не делят цигани, негри, африканци. Те стават германци, както в Америка – американци. Щом си в България, правилата са еднакви за всички. Европа налага нови мерки, но те са за емигрантите.

– Въпреки всичко, което казахте, оптимист ли сте един ден Вие и българите в чужбина да се върнете по родните си места?

– Много трудно младите хора и тези на моята възраст ще се върнат в България. Сред тях има такива, които са свикнали с начина на живот, установили са се, децата им са завършили образованието там и са започнали работа. Някои от тях даже не идват и за отпуската си в родния си край. Това е много тъжно. Те са започнали да мислят по друг начин. Този, който е в Англия, става англичанин. Малко по малко ми бяга оптимизмът за България. Но има малка светлинка и идва от това, че нашата държава е оцеляла веднъж под византийско робство, след това под турско робство. Ние в повечето от времето сме били поробени, но сме оцелели, но тъжното е, че всеки един от нас като индивид, ако огледа себе си и околните, няма да се хареса. Ще види, че ние не сме солидарни един с друг. Ние не се уважаваме, гледаме канчето на другия. Алчен, завистлив народ сме и се продаваме от днес за утре. За съжаление думата „продаваме се” е груба, но си променяме мнението и сме готови за нищо да предадем другия.

Следя какво се случва във Франция, там хората са солидарни с проблемите на другите и неслучайно излизат на улицата. За съжаление едно време, когато протестираха учителите, много хора ги хулиха и одумваха. Не застанаха зад тях. Не може, ако един излезе на протест, всички други да гледат отстрани. Това е и една от причините стандартът ни на живот да тъпче на едно място. Всеки народ си заслужава участта. Народ, който учи децата си в училище, че преклонена глава сабя не сече, не го чака нищо хубаво. Тази поговорка трябва да изчезна от учебниците. Според мен по-хубаво е да умреш и останалите след теб да живеят по-добър живот.

ЛИДИЯ МАНЕВА