Главният учител по български език и литература в НХГ Илонка Белева: По най-трудната, 41-ва задача от ДЗИ-то зрелостниците с много добра подготовка по литература е по-добре да пишат интерпретативно съчинение, есето изисква по-интересен, по-оригинален

GlasNews.bg 20:44 15.04.19 0 14818

Илонка Белева е главен учител по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” – Благоевград и дългогодишен оценител на изпитните работи от матурата по БЕЛ. Разговаряме с нея именно за предстоящия държавен зрелостен изпит по БЕЛ. Специалистът отправя и важни препоръки, съвети към зрелостниците

Г-жо Белева, има ли за тази година промени във формата, съдържанието, начина на провеждане на държавния зрелостен изпит по български език и литература?
За предстоящия държавен зрелостен изпит по БЕЛ няма никакви промени. Форматът и съдържанието са определени през 2012 г. последно и оттогава не са променяни. Само регламентът за провеждане се промени преди 2 години. Сега ще бъде трета година по новия регламент, който изисква целият изпит да протече в три отделни модула с определено времетраене. Първият модул включва 30 задачи със затворен отговор и трае 60 минути. Вторият модул е от 10 задачи, но с подусловия. Задачите са с отворен отговор, времетраенето също е 60 минути. Третият модул с продължителност 120 минути изисква да се създаде текст от учениците по избор на жанра между есе и интерпретативно съчинение.
В този смисъл бих искала да кажа, че когато се прави някаква промяна, независимо дали в регламента или съдържанието, обикновено тя е ясна още през месец септември – в началото на учебната година. Така че, ако учениците са се готвили по формата, който е известен, не бива да се притесняват за изненади от тази гледна точка.
Спомням си, че имаше предложение за промяна във времетраенето на модулите, но очевидно това не се е приело?
Да, още първата година след провеждането на зрелостния изпит в три модула от Министерството на образованието искаха нашето мнение относно новия регламент. Почти всички се обединихме около позицията, а това споделиха и ученици, и квестори, че за първия и третия модул относително няма проблеми, но за втория модул времето трудно стига. По-голяма част от зрелостниците работят буквално до последната минута. Някои дори не успяват да се справят, защото всичко трябва да пишат собственоръчно – всички отговори се записват, има и задача за създаване на резюме, както и на теза. Текстовете са кратки, но се изисква осмисляне, записване. Самите критерии за оценяване освен съдържание и композиционни особености включват и спазване на книжовно-езикови норми. Тоест това наистина отнема повече време и затруднява учениците, но Министерството на образованието, не знам защо, не направи никаква промяна в това отношение и така си останаха по 60 минути и първи, и втори модул.
А според Вас трябва ли да има промяна?
Според мен трябва да има промяна, защото всички ученици споделят, че за първия модул времето им е много. Ние в училището провеждаме едно състезание между дванадесетокласниците по формата на държавния зрелостен изпит и също имаме лични наблюдения за това, че тези, които знаят, се справят бързо. Тези, които имат пропуски в знанията, също се справят доста бързо, просто защото, ако не знаеш нещо, няма да го измислиш на момента. Може да мислят малко по-дълго, но времето на всички им остава – на някои по половин час, на други по 20 минути. Нашето предложение беше между 10 и 15 минути от първия модул да се прехвърлят към втория, но за съжаление това не се прие и за тази година. Дали в бъдеще ще има промени, не мога да кажа, но всъщност остават сегашният и още два випуска да положат държавен зрелостен изпит по този формат. Тъй като учениците, които в момента са в 9-и клас, вече са по новия закон. Как ще се провежда ДЗИ при тях, все още не знаем. Първо ще се уточни окончателно за 10-и клас – края на първи гимназиален етап.
И това не е ясно още.
Не е уточнено още. Коментират се различни варианти и аз бях на подобна среща, но беше само обсъждане, нищо повече. Вероятно ще стане ясно в началото на следващата учебна година, защото първите, които ще държат матура в края на 10-и клас, са настоящите деветокласници.
Казахте, че няма промени във формата и съдържанието на матурата по БЕЛ, а има ли изменения в критериите, в начина на оценяване?
Не, няма. Участвам в проверката на зрелостните работи почти от самото начало. Критериите за оценяване и на интерпретативното съчинение, и на есе са зададени много отдавна. За останалите задачи се дава ключ с отговорите -затворени, отворени. Всичко е ясно за оценителите. Ако в процеса на работа при проверката възникнат някакви въпроси, те веднага се отправят към председателя на комисията и се решават бързо. Това, което учениците знаят за начина на оценяване, остава същото. Тоест и тук няма да има никакви изненади за тях.
Като дългогодишен оценител как бихте коментирали подготовката по български език и литература? По-добра ли става?
Ние проверяваме само отворените отговори, затворените се проверяват с компютърна програма. Що се касае до подготовката, проблемите са относително едни и същи. За съжаление обаче с времето се задълбочават.
Какви трудности срещат зрелостниците, какво Ви прави впечатление, проверявайки изпитните работи?
Трудностите са свързани с формулиране на теза. Първо, по отношение на само съдържание на микротекста като теза, и второ, като езиково оформление. Същото се отнася и при създаването на резюме, за която задача съм споделяла впечатления и мнение, че е една от трудно работещите задачи на държавния зрелостен изпит. Текстовете, които се определят, за да се резюмират, са принципно кратки, но обикновено са научни – с много конкретна информация, терминология, и за учениците е много трудно да синтезират, да обработят информацията и да я въведат с нов текст. Много малко от тях се справят. Повечето преписват частично текста, което показва, че те не осмислят и не обработват информацията. Затова обикновено на резюмето губят точки.
Може би зрелостниците си мислят, че като видят нещо написано, пък било то и преписан текст, оценителите ще дадат точки?!
Явно. И мисля си, че именно това кара една част от зрелостниците в последната задача – 41, за създаване на есе или интерпретативно съчинение, да преписват буквално текста, който им е даден, или да го преразкажат по най-елементарния начин.
Което всъщност не е условието на задачата.
Аз съм чувала от ученици, че даже са им давани такива съвети: важното е да създадете текст, ще ви оценят поне езиковата култура. Не е така! Първо, преписаният текст изобщо не е собствен текст. Второ, преразказът не е вид текст, който те трябва да създават. Ако е направен грамотен преразказ, евентуално биха могли да получат някакви точки за езикова култура, но обикновено преразказите не са и грамотни.
41-ва задача действително е най-трудната. Неслучайно от общо 100 точки, 30, или почти една трета, се дават за нея. Само че за тези випуски, които по стария, все още действащ закон, се явяват на държавен зрелостен изпит, запознаването с двата жанра на ученически текстове е още в 8-и клас. Въпросът е, че има някаква съпротива от страна на учениците да създават текстове, да пишат. Има такива, които предварително заявяват или са решили, че няма да работят по тази задача.
Казвате от 8-и клас, тоест учениците имат достатъчно време за подготовка върху създаване на есе или интерпретативно съчинение.
Абсолютно достатъчно време. Освен това, както са заложени критериите за есето, дават възможност учениците да приложат и знания от други учебни дисциплини, от философия, история, психология. Те пишат и философски есета, това е заложено в учебната програма. Така че времето от 8-и до края на 12-и клас е абсолютно достатъчно, но от тяхна страна има съпротива. И сега, буквално на крачка от държавния зрелостен изпит, има ученици, които ме питат за разликата между есе и интерпретативно съчинение, както и кое е по-лесно да се пише.
А кое е по-лесно да се пише, по-благодатно, така да се каже?
Аз казвам, че и двата жанра са еднакво трудни, защото не омаловажавам значението на съответната задача. Това какво да изберат учениците зависи от следното нещо: тези които имат отлична, много добра подготовка от обучението по литература, е по-добре да пишат интерпретативно съчинение, защото то изисква да се покажат знания за автора, за творчеството му, за произведението, за мястото им в литературния процес. Съответно да се направи интерпретация на творбата, което означава да се познава много добре художественият текст. Не като съдържание, защото зрелостниците имат текста пред себе си, а да интерпретират. Тоест да го осмислят от гледна точка на конкретния проблем, който им е поставен, и да покажат знанията си за строежа и функционирането на художествената творба, да построят аргументативен текст със задължителните му компоненти: увод, теза, аргументативна част, заключение и така нататък.
Есето изисква по-интересен, по-оригинален изказ и неслучайно един от основните критерии е стилни езикови средства, подходящи за постигане на убедителност и въздействие. В този смисъл за тези, които имат широка обща култура, могат да видят различни аспекти на дадения проблем, които имат по-разчупено мислене и изказ, защото езикът е “облекло” на мисълта, и според това, което мислим, така се и изразяваме, е може би по-добре да пишат есе.
Има една заблуда у учениците, че есе се пише по-лесно. Да, наистина основната цел на есето е да се види може ли човекът ” зрелостникът, да си изгради собствена позиция, виждане. Да се види зрелостта на ученика по отношение на мисленето му по дадения проблем, очакванията му. Съответната позиция обаче трябва да се аргументира много убедително. Това не се постига само с техните собствени разсъждения. Да, те са важни, но са недостатъчни. Самите критерии за есето не изискват да се прави връзка с конкретния художествен текст. В този смисъл ученикът няма да бъде санкциониран, че не присъства коментар или връзка с художествения текст, но той ще се самосанкционира заради това, че аргументацията му е едностранчива – ограничил се е само в собствените си мисли, произлизайки от социалния, житейския си опит, който не е особено голям. С това няма да постигне достатъчно висок брой точки за аргументацията на съответната позиция, изразена в теза. Няма как да се даде универсален съвет, така обяснявам и на учениците си. Какво ще изберат зависи от подготовката, но и за двата жанра се изискват ЗНАНИЯ.
Изпитната програма за държания зрелостен изпит има 93 литературни произведения. Има значение, ако една част от тях са романи – “Под игото”, “Железният светилник”, “Тютюн”…. повести. От тях дават един определен откъс, който е около една страница.
Никога не мога да съм на ясно за себе си даден ученик как ще се справи точно с този текст като интерпретативно съчинение или с дадения проблем като есе. Затова още от началото на 11-и клас съветвам учениците ми да се ориентират какво ще пишат, за да работят целенасочено за подготовката си. Но им казвам винаги: Оставяйте си вратичка, преценете според конкретната задача кое ви приляга, допада като тема, като текст. И може би, че главно сте се готвили за есе, ако добре познавате този автор, този художествен текст, имате го пред себе си, да създадете интерпретативно съчинение.
Те могат да решат какво да пишат и на момента след изтеглянето на изпитния вариант.
Точно така и аз това ги съветвам.
Г-жо Белева смятате ли, че часовете по български език и литература в училище са достатъчни, за да се подготвят учениците за матурата, или трябва да ходят и на частни уроци?
Въпросът е много особен. Часовете в повечето училища не са достатъчни. Тук, в НХГ, в профилираните хуманитарни паралелки имат доста по-голям брой часове, бих казала двойно повече, отколкото в тези, които са с други профили. При нас паралелките с профил “Изкуство” в 8-и клас също имат много малко, само един час допълнително, и аз понеже преподавам и на такива ученици виждам разликата.
По отношение на частните уроци аз никога не съм била против тях, защото индивидуалната работа с детето е съвсем различно нещо от работата в клас с 25 ученици, които в което и да е училище са на различно ниво. И дори при работа в часа за консултации е достатъчно да дойдат 3 деца, които са с различни пропуски, потребности, и нещата вече стават различни.
За да няма частни уроци при тези критерии, изисквания, които имаме, и очаквания за оценяване на зрелостните работи, трябва да има много повече часове в училище. Това е истината.
Ще отправите ли някаква препоръка към зрелостниците” Какво бихте ги посъветвали” Може би да не преписват текста, надявайки се да получат някоя точка.
Да не преписват текста – категорично, защото няма да получат точки. Ние четем, при това много внимателно. Четем по двама души, така че със сигурност ще забележим, ако текстът е преписан.
Зрелостниците не могат да заблудят оценителите.
Не, не могат да ни заблудят. Препоръчвам на зрелостниците да си преговорят фактологията относно литературния материал, включен в държания зрелостен изпит, защото има и затворени, и отворени отговори върху материал, който се изучава в 11-и и 12-и клас и е доста обемен. Да преговорят материала от 11-и клас, особено първите автори.
Да решават, ако не са го направили, вече тестовете, които са давани на самите държавни зрелостни изпити предишните години, защото формата и съдържанието, зададени от министерството, са абсолютно точно приложени там.
Много внимателно да подхождат към решаването на задачи от сборници, защото те в голяма степен не отговарят на модела, следван от МОН, и особено преди матурата да се отклоняват от конкретния формат за мен не е много добре. Да се посъветват с учителите си по литература, ако решават от сборник, дали той е подходящ.
Да си преговорят правила за правописа, пунктуацията, за граматичната норма. Вероятно са наясно къде са им пропуските, но отново биха могли да се посъветват с учителите си.
Да не разчитат на механично решаване на тестове, защото за тях е важно да знаят, ако са сгрешили, защо са сгрешили, кой е верният отговор и защо не е техният, а е друг. Механичното решаване на тестове им дава само една информация как се справят, но не води до преодоляване на грешките.
При всеки учител, във всяко училище има задължителен час за консултация. Да се възползват от тези часове, да използват оставащото време, което е много ценно за тях, умно и интензивно, за да преодолеят трудностите и да запълнят пропуските си.
Г-жо Белева, не мога да не Ви попитам, имате ли прогноза, предчувствие кой автор ще се падне?
И учениците това ме питат. За съжаление нямам абсолютно никакво усещане, по-близко до матурата може би ще имам.
Както ви казах, авторите не са толкова много, но произведенията са над 90, така че най-добре да се знае всичко.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА