Димитър Димитров е роден на 4 ноември 1996 г. в Благоевград. Спортна гимнастика тренира от 6-годишен. Завършва средно образование в ПГСАГ “В. Левски”, в момента следва в НСА “В. Левски”. Най-големите му успехи досега са двата финала на Световната купа в Осиек /Хър/ през 2017 г., финалът на земя отново на СК в Осиек през 2018 г. и второто място на прескок на СК в Мерсин /Тур/. През 2018 г. влезе във финала на прескок на европейското първенство в Глазгоу /Шот/ и се класира седми, което му донесе и победата в анкетата “Спортист на годината” в Благоевград.
– Митко, очакваше ли да спечелиш анкетата?
– Не очаквах да ме изберат за спортист на годината. Това е голямо постижение за мен и за спортната гимнастика като цяло в Благоевград и съм благодарен на всички журналисти и президенти на спортни клубове в Благоевград за подкрепата, която са ми дали.
– Досега грижливо пазиш в тайна името на дамата, която ти е била своеобразна опора през най-успешната твоя година.
– Момичето, което ме подкрепяше през цялата година, се казва Рени Милева. Дължа всичко на нея. Тя е човекът, който знаеше как да ми даде куража и мотивацията, която ми беше нужна през цялата година. Най-голямата заслуга има тя и за мен тя е най-достойна за спортист на годината.
– Откъде е тя?
– От Банско.
– А с какво се занимава”
– Гримьорка е. Освен това учи в ЮЗУ “Н. Рилски”, специалност “Национална сигурност”.
– През тези 16 години имал ли си някакви колебания да се откажеш, да спреш с гимнастиката или да преминеш към друг спорт?
– Да, имал съм такъв момент, в който не исках да тренирам, но си казах добре, това е твоят спорт, твоята страст и там градиш един талант, който ти е заложен за спорт, какъвто е спортната гимнастика.
– На колко години беше тогава”
– 13-14-годишен. Точно, когато едно момче си мисли, че може всичко и не трябва да слуша никой – в пубертета.
– Кой ти помогна да останеш в залата” Или да се върнеш”
– Тогава се срещнах със сегашния ми треньор Александър Марков. Видях в него, че има желание да направим нещо и да градим, което за момента не ме интересуваше. Но се замислих и си казах, нека да пробвам за последно, пък ако не стане – спирам. Така стана, че той видя в мен таланта и това, че мога да се боря. Аз видях в него, че дава всичко за нас и за това да се изграждаме не само като гимнастици, но и като личности и да показваме воля и характер.
– Тоест, “Пирин Благоевград 2011” е бил твоето ново начало”
– Да, точно новото ми начало, в което краят още е далеч, ако така мога да кажа.
– Дай Боже, медал от голямо първенство.
– Много се надявам на това, но за да стигна до медала, трябват много труд, лишения и тренировки. Всичко с времето си.
– Родителите ти бяха ли в залата на награждаването”
– Само баща ми беше там.
– Те как реагираха, когато реши отново да се върнеш към гимнастиката”
– Много се зарадваха за мен и ме подкрепиха с две ръце.
– Как се препитава един национал по гимнастика” Все пак си на 22 г., на какви доходи разчиташ”
– Разчитам на собствени доходи в повечето моменти.
– Като треньор в “Пирин” ли”
– Не, като състезател на националния отбор.
– Каква е заплатата ти като национал”
– Достатъчно.
– А каква беше наградата за №1 в Благоевград? От общината или откъде по-точно?
– Общината.
– Сума пари с една прекрасна купа. Аз съм доволен.
– По колко часа на ден тренираш”
– Сега по 5, преди състезание по 7. Двуразово.
– Почивка ще има ли около празниците”
– Да, до 3 януари.
– Хич нищо ли няма да правиш в залата”
– Ще тренирам, разбира се
– На облекчен режим?
– Да.
– Какво означава това като часове?
– Поне по 4 часа на ден
– Видях на коктейла в зала “Скаптопара”, че не пиеш алкохол. А спазваш ли хранителен режим”
– Да, много рядко пия алкохол, и то в ограничено количество. Преди състезание по 3 месеца имам хранителен режим – месо и зеленчуци, няма значение какъв вид. Иначе ям всичко.
– Може ли веган или вегетарианец да бъде голям шампион по спортна гимнастика”
– Може, но организмът се нуждае от протеини, които ги има в месото.
– Учиш последна година в НСА. Кой изпит досега взе най-трудно?
– Педагогика.
– Помагаш на Александър Марков за обучението на подрастващите в “Пирин”. Смяташ ли да продължиш в треньорската професия?
– Помагам му, но просто не мога да мисля за в бъдеще.
– Какво обичаш да правиш в малкото свободно от тренировки време”
– Да бъда с любимите си хора. Това е, което обичам.
– Може би имаш и някакво хоби?
– Имам хоби. Обичам да се разхождам.
– Гледаш ли видеоматериали за гимнастика?
– Да, доста. Следя конкуренцията, сверявам си часовника общо взето.
– На кого се възхищаваш от бившите състезатели и от съвременниците си?
– От бившите – на най-великия, Йордан Йовчев. От сегашните – почти на никого, защото все пак сме конкуренция. Може би на японеца Кохеи Учимура.
– Как приемаш факта, че след Йовчев именно ти си първият българин с финал на европейско?
– Радвам се за това и наистина съм щастлив от този факт. Надявам се обаче скоро да не съм само аз, защото моите съотборници са доста добри и способни да направят същото като мен.
– Всъщност, друг благоевградски гимнастик стигал ли е толкова високо? Седми в Европа?
– Мисля, че не. Да, няма друг преди това.
– Мислиш ли за семейство, или е още рано?
– Мислил съм, но е раничко.
– В България или чужбина, къде предпочиташ да се установиш, ако имаш избор?
– България.
Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ
1. Димитър Димитров – снимка за каре.
2. Д-р Ат. Камбитов за първи път в кметуването си награди гимнастик като №1 на Благоевград. 3. Опората на благоевградския национал – банскалийката Р. Милева. 4. На церемонията в зала “Скаптопара” с пиринците М. Мишев /вдясно/ и Н. Вретенаров. 5. В помощ на треньора Ал. Марков и част от клубните надежди на състезание у нас. 6. След награждаването за Световната купа в Мерсин. На разходка в Шотландия по време на европейското в Глазгоу /сн. 8/.