В благоевградското с. Логодаж вече почти не останаха пчели – масовата им смърт миналата седмица е придобила размерите на пандемия и в селото няма нито един пчелар, който да не е засегнат от нея.
Това показа репортерска проверка на „Струма” вчера в пограничното село, където почти във всеки двор има пчелни кошери, но от няколко дни огромна част от тях са празни.
Още първият логодажанин, когото по обяд срещаме на обходния път на яз. „Стойковци”, се оказва един от най-пострадалите. Любомир Гръчки има 110 кошера с пчели и до миналия петък те били пълни с живот. На 10-и сутринта обаче синът му открил хиляди нападали телца около кошерите, а малкото останали все още живи жужали наоколо замаяно.
„Кошерите са мои, но преди няколко години развих алергия от пчелите и ги прехвърлих на сина, та той ми разказа на какво се е натъкнал”, обясни Л. Гръчки, който е братовчед на хлебния бос Нейчо Гръчки и допреди няколко дни въпреки алергията, имал славата на най-големия пчелар в селото. Когато разбрал от сина си какво става, Любомир пренебрегнал страха си от близостта с пчелите и отишъл на пчелина. Гледката го поразила – телата на хиляди пчели образували плътен килим около кошерите.
„Веднага разбрах, че са отровени – разказа той. – И се сетих, че точно в петък двата трактора на арендаторите Гелински пръскаха около язовира. Те сигурно ще отрекат да са използвали отровни препарати, но няма какво да е иначе, защото същия ден новината, че пчелите са измрели, дойде и от останалите ми комшии. Категорично никой не ни е предупреждавал, че ще се пръска с отрови, а според наредбата за опазване на пчелите 3 дни преди третиране на земеделски площи трябва да бъдем известени”.
Гръчки възмутено отхвърли версията ни, че в този преходен сезон пчелните семейства много често умират от глад. „Невъзможно е, за 3 дни синът ми ги подхрани със захар за 400 лева, няма как да е от глад”, категоричен бе той.
Пчеларят призна, че не е информирал Агенцията по храните, защото не вижда смисъл.
„Добре, ще дам 400 лв. да изследват от какво са умрели пчелите, и какво от това? После кой ще накаже виновните? Дори и да се докаже, че арендаторите са ги изтровили, а това много трудно се доказва, глобата е от 300 лв. до 10 000 лв., ще ги санкционират с 500 лв. – бълха ги ухапала, и така до следващия път”, обяснява защо е безсмислено да се сезират институциите Любомир Гръчки.
Сред пострадалите в Логодаж е и Кирил Христов. Той е от по-скромните пчелари – само с 4 кошера, но пък от тях през уикенда напълнил половин кофа с умрели пчели.
„Никога досега не ми се е случвало такова нещо, отровени са с препарат”, категоричен бе и Христов. Според него единственият начин той и колегите му да спасят пчелите е както да бъдат уведомявани за предстоящите пръскания, така и всяка година да си сменят кошерите – приблизително това е срокът, в който те се разхерметизират и пчелите започват свободно да излизат от дупчиците дори и когато стопанинът им иска да ги затвори извън времето, когато са вътре за нощувка. Подмяната на кошерите обаче е само в сферата на добрите пожелания, защото 1 струва 100 лв.
Оказа се, че смърт е застигнала пчелите дори в съседното на Логодаж с. Клисура. Там попаднахме на пчеларя Борис Станковски, който също има стотина кошера. Намираме го в момент, в който изхвърля умрелите пчели от 14 от кошерите, защото започнали да се разлагат и да миришат.
„При мен белята дойде от комшиите, които имат няколко ябълки. Явно са ги пръскали с Б58 или „Нуреле” против гъсеници, защото миналата седмица точно по времето, когато цъфтяха ябълките, усетих, че пчелите започват да летят като замаяни. А после започнаха и да измират. Извиках д-р Веско Филипов, който работи в Агенцията по храните, момчето дойде с колата си, огледа кошерите и потвърди предположението ми, че са отровени. Сега съм с 14 кошера назад, което ще рече още 2000 лв. за нови отводки”, кахъри се Станковски.
Въпросните 2000 лв. са сериозна загуба за него, въпреки че той гледа пчели по програма на ДФЗ. Миналата година на 2 транша получил 15 000 евро. С парите направил образцов пчелин, в който кошерите са шахматно разположени, на равно растояние един от друг и са като за рекламна снимка. „Няма как да не е наред – скъсаха ме от проверки от фонда, ама и така трябва, защото толкова далавери станаха с тия евросредства…”, разсъждава Станковски.
Вчера директорът на Агенцията по храните д-р Михаил Бащавелов съобщи, че в агенцията няма постъпил писмен сигнал за измиране на пчелите около яз. „Стойковци”. Ден по-рано същото заяви и кметът на с. Логодаж Пламен Червенков, който по закон е човекът, на когото земеделските производители са длъжни да се обадят, че предвиждат пръскане, а той на свой ред трябва да уведоми пчеларите не само в своето, но и в съседните села. Само глобите за липса на информация са от 1800 до 2400 лв. за физическо лице и от 2400 до 3600 лв. за юридическо лице според Закона за растителна защита.
Междувременно от няколко дни производители на мед в цялата страна алармират, че последната партида на пазара не просто е със съмнително качество, а е направо отровна. Според тях природният продукт е пълен с отрови заради масовото третиране с хербициди на земеделските култури срещу плевели. За жалост няма как да се познае дали медът в буркана е качествен или съдържа вредни вещества. Вредният продукт на външен вид, цвят и вкус е като чистия домашен мед, само дето не се разваля. За да се разбере дали той е с добро качество и отговаря на критериите, трябва да мине през изследване по 10 показателя. Тъй като изследванията струват няколкостотин лева, пчеларите си ги позволяват само когато продуктът им е за износ, не и за вътрешния пазар.
За масов мор по пчелите от няколко седмици протестират пчелари от цялата страна. Те алармираха, че са отровени цели стопанства и настояваха за намеса на държавата.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Любомир Гръчки до миналата седмица бил със славата на най-големия пчелар в Логодаж, но сега не са му останали никакви пчели от 110-те му кошера
Борис Станковски /сн. 3/ и образцовият му пчелин в с. Клисура също претърпели сериозни загуби заради пръскането по ябълките на съседите
-
Кирил Христов събра половин кофа умрели пчели от 4-те си кошера