Данните за следващите 10 години показват, че едва 6% от работната сила в България ще е заета в нискоквалифицирани специалности, 39% ще са позициите, изискващи висше образование, и 55% средно. Това обяви заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова на среща-дискусия в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Тя заедно със зам. министъра на образованието д-р Петър Николов и президента на КНСБ Пламен Димитров взеха участие във форум за предизвикателствата, които поставя дигитализацията пред пазара на труда.

Студенти, учители, директори на училища, представители на академичната общност и на синдикални организации изпълниха заседателната зала в І учебен корпус, силно заинтригувани от обявените теми, а именно – ще изместят ли бързо променящите се технологии човека, кои ще са професиите на бъдещето, как млади хора преживяват прехода от студентската скамейка до работното си място…

Събитието откри ректорът на ЮЗУ проф. д-р Борислав Юруков, който подчерта, че дигитализацията не е само цифровизация, а е един сложен и комплексен процес и всички трябва да се готвим и да подобряваме знанията си за това.

Президентът КНСБ Пламен Димитров детайлно анализира възможностите и предизвикателствата на т.нар. „индустриална революция” и като цяло промените в образованието, производството и икономиката. Така например до 2020 г. битове с изкуствен интелект ще съхраняват 85 от всички действия за обслужване на клиенти, всички мобилни устройства ще имат вградени биометрични технологии, а конкуренцията между машината и човека ще става все по-голяма. Той говори и за навлизането на новата финансово-технологичнa /FinTech/ индустрия, развитието на системите с изкуствен интелект, изчисленията в облак, „умните домове“, безпилотните автомобили и камиони, какъвто той лично видял преди 2 месеца в завод в Швеция.

Според президента на КНСБ индустриалната революция, и респективно дигитализацията, ще доведат до скъсяване на икономическия цикъл, изчезване на традиционни професии, нехомогенно разделение на работните места, като една част от кадрите ще бъдат с много висока квалификация, а другите няма да имат никаква квалификация. По думите му в момента „гръбнакът” на икономиката са хората с немного високи, традиционни знания и умения, но 65% от настоящите първокласници ще работят неща, които сега ги няма. „Затова образователната система трябва да ги подготви“, заяви Пл. Димитров.

Той изтъкна, че най-важното е националната програма за дигиталните компетентности в следващите 5-7 години да бъде развита и защитена пред бъдещите евродепутати за финансиране от тези 8-9 милиарда евро, които Европарламентът отделя за дигитални умения за следващия програмен период. „Според мен на България й трябват 1 милиард евро, за да стигнем базови дигитални умения, които да са средно европейско ниво“, изчисли президентът на КНСБ.

Зам. министърът на образованието призна, че образователната ни система е консервативна и поради тази причина трудно може да достига динамично развиваща се дигитална сфера. „Това е проблем, който трябва да преодолеем. Тоест, да създадем една по-гъвкава среда, даваща възможност за партньорство между компании, научни институти и университетите, така че студентите да са сигурни, че получават възможно най-високи знания към момента”, каза д-р Петър Николов.

Той държеше да отбележи, че в последните няколко години е направено доста за дигитализация на основното и на средното образование и там по думите му имало много голям напредък. „Беше преодолян един сериозен проблем – как всъщност едно дете влиза в училище и какво му предлагат учителите. В това отношение бяха постигнати много успехи. В момента целта ни е да подготвим една революция в сферата на висшето образование. Предстои да се приеме нова стратегия за развитие на висшето образование, в която дигитализацията ще бъде един от основните приоритети“, разкри зам. министърът на образованието.

Зорница Русинова акцентира на факта, че 75% от работните места в Европа използват компютър, а 25% интернет платформи. „Дори в сектори като земеделието, строителството, търговията, в които като цяло не се предполага, че имат изисквания за IТ умения, също са необходими такива. 80% от продавачите, 50% от работещите в строителството и 34% в земеделието трябва да имат IТ умения. Това е в настоящето, но в бъдеще дигитализацията ще бъде все по-силно застъпена и е важен инструмент, който трябва да бъде придобит от най-ранна детска възраст”, заключи З. Русинова.

Зам. министърът сподели и че според прогнозите им в бъдеще ще е много по-голям процентът на професиите, изискващи средно образование. „Огромен проблем се вижда в сферата на здравеопазването, социалните дейности, образованието. Това е част от икономическото развитие на страната“, каза още зам. министърът и подчерта, че реформата в средното и висшето образование са основните ключови фактори, на които Министерството на труда и социалната политика разчита, за да може да насочи инвестициите си в квалификация.

След разясненията думата бе дадена на присъстващите.

Ръководителят на катедра „Социология“ и научен секретар на Философския факултет проф. д.н. Валентина Миленкова попита председателя на КНСБ правени ли са изследвания в кои сфери дигитализацията е най-широко застъпена, при което Пламен Димитров отговори, че това е машиностроителната индустрия и най-вече отбранителният и автомобилният сектор.

Доц. д-р Иван Дреновски от Природо-математическия факултет поиска да разбере дали и по какъв начин държавата мисли да стимулира учени, разработващи електронни ресурси, още повече че именно преподавателите в университетите подготвят учителите за основното и средното образование.

Д-р Петър Николов бе категоричен, че този въпрос не може да бъде регламентиран в готвените промени на Закона за развитие на академичния състав. Университетите имали автономност сами да решат как да стимулират кадрите си, но като цяло мнението на МОН било, че с приоритет трябвало да са по-младите преподаватели и да се върви към подмладяване на академичния състав.

Слушайки за новите стратегии, политики, споменатите колосални суми от милиарди евро, педагози, присъстващи в залата, взеха да се чудят дали учителите ще ходят по домовете на хората, за да ги дигитализират, и по какъв начин българското население ще придобие дигитални знания, умения и компетентности.

Ректорът на ЮЗУ проф. д-р Б. Юруков попита зам. министъра на образованието как точно ще бъде организиран обучителният процес, за да обхване той всички – от работещите в общините до министерствата.

Д-р Петър Николов призна, че не може да отговори на въпроса. „Ако кажа нещо, ще си измисля нещо и то може да не прозвучи добре”, призна зам. министърът на образованието, който междувпрочем направи впечатление с това, че през по-голяма част от форума, продължил 2 часа, бе вперил поглед в телефона си и трескаво пишеше нещо.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА


  • Учители, директори, студенти, представители на академичната общност, образователни експерти изпълниха заседателната зала за срещата-дискусия