Станислав Станимиров е от мощния тим на чикагските перничани. Като природна даденост перничани са специални хора. Твърди като скала в своя труд и умение – “На полза роду”!
”…Познавах го бегло – първо по “спортна линия”, второ – от културния хит на българската общност в Чикаго – “Магура”, и то все от добрата страна на медала, а когато разбрах, че е и сред българските “Рицари на волана” в Америка – направо “паднах от коня”,както се изразяват жокеите, описвайки някоя изненада!”. Така започва разказа си в bulgariasega.com Клементе Ас.
Спортните момчета винаги се раждат два пъти. Станислав стартира спортния си живот на точното място, в точното време – в тренировъчната футболна зала на “марковия” пернишки стадион “Миньор”, под възвишението “Петлика”, от който много важни футболни гости, даже и ЦСКА, са се прибирали, плачейки от безсилна ярост срещу сполетялата ги загуба… Но спортната му съдба е “таекуон-до”. Японски спорт със здрава пернишка закалка в случая.  
Започва в Спортен клуб “Калоян”, после “Спартак”. Треньори – Трифон Трифонов и Ивайло Шапшалов, от които е почерпил основите на своята перфектна спортна педагогика. И младите му възпитаници в спортните школи на Чикаго, които е водил и води, сега се наслаждават от динамиката на Станиславовите тренировки по спортните зали…   
После се качва и на “по-горен етаж” – в познатите със своята дисциплина столични клубове “Хан Аспарух” и “Тангра”. А през 1996 г. днешният учител на младите е вече и млад държавен шампион по таекуон-до! 
Помоему тук прави и една от най-верните си крачки в живота. Записва се и завършва нашата Национална спортна академия “Васил Левски” – тази всепризната българска школа за спортни специалисти и спортисти от наш, европейски и световен клас! Тук у него се формират и проникват дълбоко спасителните за човечеството олимпийски принципи за мир и духовно издигнат човешки живот, със здрав дух в здраво тяло! 
В София Станислав ръководи школи в такива спортни огнища като “Дианабад”, “Сухата река”, “Левски”…
През 2003 година се приземява в Бостън, където учи английски език, как се диша американският въздух и пр… И едва след година стъпва в Чикаго.
Тук взима учителска правоспособност и… “Негово Величество CDL”! 
На Вас ли да обяснявам в “THE TRUCKER’S PAGES” защо въздигам в царски сан този сакрален документ в САЩ?
Но преди да узная коя е неговата основна професия, която е и главната ни тема, аз бях впечатлен от друго. От идеята, от страстта, от умението, от успеха на този спортен човек заедно със същите като него… основатели на новата и атрактивна духовна и културна институция на българите в Чикаго – Българския център “Магура”. 
Работеха някак спонтанно, по свой стил и умение, и се получаваше нещо ново и много симпатично. Беше 2015 година, когато Станислав Станимиров, Надя Спасов, Валентина Лимов и неколцина още млади наши сънародници основаха в “Чикаго – Българския град в Америка”, тази нова стряха за български език, изобразително изкуство, театър, танци, музика и… спорт, разбира се…
… Питам Станислав как успяха и успяват да направят толкова много при тази си огромна обществена ангажираност – при толкова голяма заетост и в основните им професии…
– Всеки от нас работи за всички – казва той – а когато трябва – всички работим за един… ние сме просто много сработен отбор, който “играе” за България извън страната, и затова трябва да я представяме най-добре, както и да помагаме на сънародниците ни с каквото можем…”.
И тук вече му зададох най-важния, големия, централен въпрос:

  • Кога и как, къде и защо, спонтанно или обмислено се качи на камиона?
    – Беше като че вчера – съобщава ми Станислав и продължава – Беше като революция, която вдигнах в собствения си живот. Аз съм социална личност. Иска ми се постоянно да съм сред хора, да работим заедно. Дори трите спортни школи в България ми бяха малко, та бях и търговски представител на фирмата „Крафт”. Бях постоянно заобиколен от приятели, колеги, народ… А в кабината на трока съм сам. Далече от моята съпруга и двете ми прекрасни деца… Далече от близки и познати хора. Преди бях постоянно в движение и тренирах така редовно и често, както добре подредените хора спят или се хранят. А сега изведнъж се почувствах обречен на обездвижване! Първите седмици бях ужасен, че е толкова трудно и почти невъзможно да поддържаш своята добра кондиция. Разбрах на собствения си гръб какво значи тази умопомрачителна умора – не от вложени физически усилия, а от мускулното бездействие, от липсата на живот у собствените ми крака…  
    Но малко, или дори почти нищо за това не знае човек, който не е пришпорвал камиона например от Чикаго до Сан Франциско или Маями. Едва тогава разбираш какво благодатно чудо е една разходка под дърветата в гората!
    Естествено, не се предадох. Целият ми предишен живот се изправи като щит пред мене! И стоварих аз в кабината до себе си спасителните уреди: спортни ластици за разтягане, гирички – от онези с регулиране на теглото… И те бяха в ръцете ми често, при възможност, когато не държах кормилото.
    Разбира се, имах и своята програма за подвижност – по време на товаренето и разтоварването на камиона, на трок-стоповете. Тук влизат елементарни разходки, разтягане и клякания, натоварване по всякакъв начин мускули и стави!
    Най-големият проблем в нашата професия е умората на сетивата. Тя ти отнема не само силите, но и бистрия ум и рефлекси, очите ти се затварят, усещаш непреодолимо желание да легнеш, сънуваш даже… че спиш. И това е не само от недоспиване, а и от общия срив, от поражения на обездвижването върху сърцето – недостига на кръв и кислород в човешките органи поради неговия нарушен и забавен пулс, от блокираните и повехнали артерии и вени… 
    И най-куриозното е, че много от нещастията по пътищата, които ни смразяват, когато се сблъскаме с тях, са породени само от пренебрежението към собствената ни физика, когато те могат да бъдат избегнати чрез простичкия навик веднъж-два пъти на ден да смениш за придвижване гумите на трока със своите подметки и да се разходиш с тях по най-близките спасителни пътечки около стопа, или когато си свободен в почивните си дни.
    Всъщност аз бях щастлив, когато се качих на камиона, защото нямаше необходимост да се самоубеждавам, че спасението за нашето шофьорско братство се крие в победата над нашия жесток враг – обездвижването. Първо, не спирам да посещавам фитнес залите – там, където ме изпрати работният маршрут. Второ, заниманията, които водя с моите възпитаници в школите по таекуон-до, са здраво свързани и с чудесен мой личен тренинг. И трето, ценя всяка минута, в която по време на дългите наши пътища мога да използвам за тренинг с простичките, но ефектни уреди, които винаги пътуват с мен.
    – Уважавам безкрайно тази професия – продължава Станислав – чувствам се свободен и господар на своето умение и характер. Доброто възнаграждение за нелекия, но много важен в икономиката и обществото труд, плаща всичко необходимо за мен и семейството ми. Паралелно имам и разполагам с време, сили, съмишленици, приятели и съратници за обществените ангажименти, с които живея. Те са моята треньорска и възпитателна дейност в спортната секция, както и в цялата широка и разностранна дейност на нашето, българско огнище – “Център Магура”. И особено съм благодарен, че ми дава и най-добрите възможности да уча другите на спорт и сам да спортувам, да работя с моите сънародници в Чикаго и САЩ за просперитета на нашата общност и да живея щастливо в моя дом, с моето семейство… Моята работа се превърна във великолепна, даже велика професия, която открива много възможности, ако си разумен и енергичен човек.
    – От колко време кръстосваш Америка с твоето “Volvo”? – отново взимам думата аз.
    – Четиринадесет години. А волвото си е на американската фирма, която препраща своите товари с моята помощ, от терминал на терминал, най-често по дестинацията Чикаго – Охайо. График – 6 нощи седмично…
    – През Синсинати, където се играе един от най-великите световни тенис турнири?
    – През Синсинати. А в Охайо, точно до терминала, има великолепен фитнес център, като че поставен лично за моите тренировки.
    – Колко пъти посещаваш фитнес залите седмично?
    – Два или три пъти седмично.
    – Наскоро пуснахме в рубриката “The Trucker’s Pages” на в. “България СЕГА” едно… малко конфузно, но много сериозно напомняне на професори от Вашингтонския университет, които след едно ново свое изследване пак предупреждават, че хората, чиято професия се съпътства с обездвижване, води до сериозно наднормено тегло и просто “дава виза” на злите супертерористи – “инфаркт” и “инсулт” да ги посетят! Според изследването шофьорите на тежкотоварните камиони в САЩ са на печалното първо място в страната по наднормено тегло – актуалният рекорд е вече стряскащ – 39 процента от твоите колеги са в рисковата група! Свързана ли е тази лошотия и с храната, която консумирате по време на курсовете?
    – Естествено е да е така. Не казвам, че храната, която ни е достъпна по дестинациите, която е и евтина и вкусна по трокстоповете и пр., е лоша, но аз винаги тръгвам от дома си с домашна супа и две огромни купи – едната с плодове, другата със зеленчуци. Разбира се, и с още нещо от домашното производство. Не се и допирам до разните вафли, сладки изкушения, пици, печени и пържени изобретения…
    … Звучи като монашеско меню, но при неговата атлетична фигура – ръст 185 см и деветдесетина кг телесно тегло, няма да го оплакваме, че гладува…

Куп злато за малките българчета от „Спартак” /Чикаго/ на традиционния турнир по таекуон-до „Самуранг”

Преди дни малките и по-големи таекуондисти от клуб „Спартак” към център „Магура” се представиха отлично на традиционния турнир „Самуранг”. Точно 19 таекуондисти от „Спартак“, взеха участие в 19-ото издание на състезанието и представиха своя отбор в различните дисциплини. Тимът, състоящ се изцяло от българчета, възпитаници на майстор Станислав Станимиров, беше в състав: Кристиян и Диана Клинкови; Тинита и Анисия Ботеви; Николай и Александър Ганчовски; Венелина и Георги Димитрови; Анастасия и Никола Станимирови; Натали Чипова; Антъни Вълнев; Борис Иванов; Дани Работов; Александра Иванова; Даниел Тянев; Ивайло Барданов; Емма Якимова и Майкъл Лимов.

Децата имаха възможност да покажат своите умения на „форма” и „спаринг”, както и в демонстративните дисциплини: ритник на височина от място, ритник на височина с отскок, ритник за бързина, чупене на дъски и полигон с препятствия. Организаторите от „JP Wood Martial Art” се бяха погрижили различните дисциплини да бъдат съобразени с нивото и възрастта на състезателите.

За бойците Ники, Александър, Кристиян, Дани, Натали, Венелина, Антъни, Тинита, Ивайло, Диана, Борис и Георги това беше първо състезание. Всички те се представиха достойно и много от тях взеха златни медали. Георги, Александър, Борис и Ивайло се представиха страхотно на спаринг и форма. Те показаха невероятен усет за дистанция, комбинации и добре премерени удари. Диана и Венелина изиграха стриктно своите форми и достойно заслужиха медалите си. Николай и Кристиян играха с един и същи противник в спаринга и взеха сребърния трофей с достойна борба.

Антъни игра с доста по-опитен противник и въпреки разликата не му отстъпи по нищо, дори направи един от най-атрактивните удари в турнира, събаряйки го на земята. При останалите от групата отличили се беше Анисия, която игра срещу момче с по-голям ранг поради липса на противник. Тя показа невероятен дух и успя да вземе златен трофей в срещата.

Александра със своята борбеност неоспоримо надви два пъти по-тежкия противник и взе златно отличие на спаринг и форма. Даниел показа отлична техника на форма и спаринг, като завоюва златото и в двете дисциплини.

Емма заслужено спечели злато, показвайки перфектна форма. Тя също успя да се класира за „Купата на Супершампиона“ в дисциплината „ритник за бързина” заедно с Даниел и Антъни. Майкъл беше единственият представител на „Спартак“ в дисциплината чупене на дъски. На спаринга той надви своя противник с добра тактика и множество чисти удари.

Анастасия показа отлична техника на форма и взе златото при черните колани. Тя се класира за „Купата на Супершампиона“, където отстъпи с минимална разлика пред противник 3-ти дан.

Безспорно най-добре от клуба се представи носителят на черен колан Никола, който завоюва злато и в двете дисциплини: форма и спаринг. Никола се класира за „Купата на Супершампиона“ при формата, където показа отличната си техника и достойно взе най-голямото отличие в турнира – „Супершампион”.

„Много съм доволен от всички деца. Вижда се напредъкът в техните умения и увереността. Имаме още много да работим, за да преминем в по-горен клас турнири, и се надявам скоро да имаме успехи и там. Най-важното е, че децата имат силен дух и желание за изява. Оттук ще дойде и мотивацията за тренировки и още по-добрите резултати. Благодаря на всички родители и поддръжници за подкрепата, усещаме я на всяка тренировка и всяка изява”, коментира представянето на своите възпитаници майстор Станислав Станимиров, който беше награден лично от организатора на турнира със специален плакет.