Скулптурната композиция „Движение“ бе монтирана повторно на ремонтираното неотдавна площадно пространство между театъра и Регионалната библиотека в Благоевград. Трите фигури на скулптора Павел Койчев „стъпиха” за пръв път в областния център на Пиринско преди 32 г. по повод визитата на Дипломатическия корпус.

„Правил съм ги за гарата и повече от 20 години не ги бях виждал“, призна авторът, който присъства на поредния монтаж, за да даде наставления как да се композират в пространството. „През ум не ми е минавало преди 32 г., че ще се получи такава реакция на масово неприемане на пластичната форма“, призна П. Койчев, като припомни как през 1987 г. фигуралната композиция, монтирана в градинката при жп гарата, много скоро бе изнесена и откарана в склад в с. Покровник по решение на тогавашното градско ръководство и „по волята на народа“.

„Държах да бъдат на гарата, но разбрах, че е невъзможно да се поставят там. Като се изправих сега пред пътника с тоягата (който години наред бе без тояга, открадната и предадена вероятно на вторични суровини), не ми хареса. Един къс, особен… Но като се дръпнах и ги погледнах отдалече, взеха, та ми харесаха. Защото стоят цялостно, а е много трудно една пластика да удържи на такова голямо пространство като площада, нищо да не я подкрепя и това пространство да не ги „изяде“, обясни авторът.

По негова идея композицията е изтеглена 20-ина метра по-напред от мястото, на което бе преди основния ремонт на площада, тъй като на предишното място според него са стоели като изтикани на боклука.

Бившият председател на СЕМ Георги Лозанов, който също бе в Благоевград заради монтажа, припомни, че фигурите стояха в Покровник 2-3 г., след това били пренесени в София пред Галерията за чуждестранно изкуство, до връщането им отново в Благоевград през 1992 г.

„Защо тогава композицията предизвика мълчаливото стъписване на хората? Защото по онова време фигури в пространството се очакваше да бъдат партизани, герои, които се борят за освобождението, и нарушаването на тази схема бе неочаквано. И заедно с това се очакваше скулптурата да подражава, да илюстрира околния свят“, обясни Лозанов реакцията на социалистическото общество, посочвайки, че П. Койчев винаги е бил иновативен и различен, извън рамките на общоприетото в творчеството си.

„Това са едни скулптури набити, от тях усещаш непосилното битие. Хора в човешките състояния легнал, седнал и изправен. И защото да седи в това състояние изправената фигура е тръгнала нанякъде и важното тук е, че посоката е неизвестна. На гарата едни спят в купето, други чакат, трети тръгват“, обясни символиката Лозанов.

Зам. кметът Хр. Шопова призна, че са обмисляли композицията да се монтира в градинката пред съда, но се оказало, че технически няма как да стане.

„Когато преди 32 г. ми казаха, че ги махат, казах на жена ми: „Повече няма да видя голяма поръчка“, с усмивка призна скулпторът Павел Койчев и допълни: „Тя много пъти ми е казвала, че като направя нещо, трябва да го обясня, но като вземеш да обясняваш нещо, може да се получи обратният ефект. Приемам, че или аз не съм с достатъчно дарба да направя творбата комуникативна, или отсрещната страна още не може да я разбере, както когато не знаеш буквите, не можеш да четеш“.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА




Скулпторът Павел Койчев, зам. кметът Хр. Шопова и експредседателят на СЕМ Георги Лозанов обявиха поредното монтиране на скулптурната композиция „Движение“ на площада между театъра и регионалната библиотека