С 1360 жители се е увеличила община Благоевград за 4 месеца. Толкова е броят на подадените заявления за регистрация по настоящ адрес за периода от 1 януари до 25 април 2019 г.  Това показа официална справка, която репортер на „Струма“ получи от кмета на общината Атанас Камбитов след отправено запитване по Закона за достъп до обществена информация. Справката е изготвена от главния експерт в отдел  „Граждански регистър и състояние“ в общината Даниела Мездричка и ни бе предоставена в законовия двуседмичен срок. Интересът към Благоевград, който видимо обезлюдява заради липса на работни места за младите, е твърде необичаен. Едно от възможните обяснения е, че новодомците са потенциални гласоподаватели за местните избори. На 25 април изтече срокът за 6-месечната уседналост, която се изисква за гласуване по настоящ адрес, в случай че изборите са на 25 октомври.

„Ако се приеме хипотезата, че новорегистрираните жители са дошли с изборна цел, с техните гласове една партия може да вкара поне 2-ма общински съветници”, коментира бивш член на ОИК- Благоевград, която е наясно с изборните тънкости.  Това е така, тъй като бариерата за един общински съветник на местните избори клони към 1000 гласа, а на последните – през 2015 г., квотата беше още по-ниска – 816 гласа. Тогава избирателната активност беше 58 % и от регистрираните в избирателните списъци 65 455 човека гласуваха 36 653 души. 33 448 бяха действителните и 3115 недействителните бюлетини, като тогава Атанас Камбитов спечели убедително кметската битка още на първи тур с 19 591 гласа. Разпределението на 41 мандата за общински съветници стана по системата Хеър-Ниймаер, като ГЕРБ получи 9 мандата, следвана от „Заедно за Благоевград” със 7 мандата и 4 взе „Партия на зелените”. Останалите партии и коалиции получиха по 3-ма и 2-ма съветници, а ВМРО вкара само 1. По тази система и чрез преференциите в общинските листи някои съветници влязоха с малко над 200 гласа.

Например кандидатът за кмет на Реформаторския блок, включващ няколко десни партии, Калоян Ханджийски от ДСБ получи 2142 гласа. Той беше и водач на листата за общински съветници, за която гласуваха 1811 човека. При вътрешната борба с преференциите водачът получи 500 преференции, съпартийката му Румяна Джолева от ДСБ стана общински съветник с 254 гласа, Давид Сукалински от СДС получи 244 преференции и с 21 гласа мина пред  футболния съдия Георги Иванов от квотата на НДПС, който не успя да влезе в местния парламент. Анализът показва, че при подобна избирателна конюнктура с 1360 гласа два мандата за общински съветници е напълно постижима цел. Преди месец явлението „нови жители” бе забелязано в малката община Кресна, която бе нараснала с над 674 човека, получили регистрация по настоящ адрес.

С тези 674 гласа могат да бъдат избрани минимум двама съветници и сериозно да натежат при кметския вот, пресметнаха анализатори.

 На последните местни избори през 2015 г. в Кресна действителните гласове са били 3314, като квотата за избор на един общински съветник от общо 13 е била 255 гласа. Обяснението на кмета на Кресна Николай Георгиев беше, че общината е станала по-добро място за живеене.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА