Череша с диаметър 35,5 мм от градината на кмета на село Граница Лъчезар Гергов стана победител в конкурса за най-едър плод тази година. За 12-о издание на Празника на черешата в Кюстендил пристигнаха хиляди от различни краища на страната, както и чужденци, за да видят атракцията. Интересът бе толкова голям, че на входа на града откъм Невестино се образува километрична колона от коли с пристигащи по АМ “Струма” за празника.

Първо място в конкурса за най-атрактивно вешало от череши беше присъдено на читалище „Спасовица” – село Николичевци. На второ място се нареди читалище „Светлина” –  Коняво. За най-оригинално пано беше определено представеното от читалище „Славчо Темкин” – село Драговищица. Шест читалища бяха отличени в конкурса за най-красив черешов щанд. На първо място е  читалище  „Отец Паисий” – с. Багренци, следвано от  „Пробуда“ – с. Копиловци, „Искра“ – с. Нови чифлик, „Светлина“ – с. Соволяно, „Христо Ботев“ – с. Лелинци, и „Христо Ботев“ – с. Горановци. Журито беше в състав: председател професор д-р Илияна Кришкова – директор на Института по земеделие, доц. д-р Екатерина Керемидарска,  художникът и учител Евгени Серафимов, представителят на Министерство на образованието Анелия Русакова и хотелиерът Виолет Вьорлер.

Празникът на черешата официално беше открит на площад „Велбъжд“ с приветствено слово на заместник-министъра на МЗХ Лозана Василева.
Гости на откриването бяха Белоградчишкият епископ Поликарп, епископ Евлоги Адрианополски – игумен на Рилския манастир, кметът на община Кюстендил Петър Паунов, председателят на ОбС – Кюстендил Михаела Крумова, областният управител Виктор Янев, Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн, посланик на Китайската народна република в Република България,

„Това събитие е сред най-големите овощарски празници в страната и неслучайно в Кюстендил е ситуиран и Институт по земеделие. През изминалата година в района на Кюстендил са произведени над 6200 тона, 35 % от тях са били за прясна консумация, а останалите са били за преработка. Черешопроизводството е и приоритетен сектор в програмата за развитие на селските райони. В областта общо от 135 проекта, финансирани по програмата, 77 са в сектора на производството и преработката на череши. Това са близо 20 млн. лева средства, постъпили в земеделските производители от областта. В работата на Министерството на земеделието, храните и горите залагаме на съхраняване и развитието на традиционните сектори в страната, включително овощаропроизводството и производството на череши”, обяви заместник-министър Лозана Василева.

В тазгодишния черешов празник в кюстендилското изложение участваха 27 щанда, между които и на читалище „Христо Ботев -1955“ в Лелинци, където единствено можеше да се види кошница, плетена от лозови пръчки, както и голям кош, плетен от наследник на кошничарски фамилия. Щандът на Лелинци показа рогозка на над 100 години, плетена от ръжена слама и кошница, украсена с естествено вешало, директно откъснато от черешово дърво.
“В Лелинци имаме стар масив със 150-200 дка черешови насаждения, правят се и нови черешови градини. Тази година реколтата е средна като количество, не е като миналата, когато клоните натежаваха от много плод. Сега черешите са по-качествени, не се очаква повишаване на изкупната цена може би само на тези за прясна консумация. Стига да има търговци, да изкупят продукцията, хората ще си възвърнат разходите“, каза   кметът на селото Венета Тодорова.
По традиция Институт по земеделие – Кюстендил отново участва в изложението със 75 различни сорта, те бяха представени от Анита Стоева. Институтът показа и български, създадени от института.
Според доц. д-р Николай Христов от Института по земеделие много е важно месторстването на черешата, лошото е, че се внасят чужди фиданки, без определен сортов състав. Тази практика зачестява заради по-евтиния посадъчен материал. ”В  Института по земеделие се отглеждат по принцип над 190 сорта череши и черешови хибриди, които са в процес на изпитване. Те са общо 75 броя, толкова можахме да съберем тази година. По време на цъфтежа се случиха при нас -9 градуса, големите студове унищожиха голяма част от реколтата и затова по-малка  като размер ни е изложбата. Всички череши са с различен произход, има дори от Канада, Китай, Америка, Англия. Има и наши създадени сортове. Представяме сега най-новите три черешови сортове, утвърдени през 2015 година и са в процес на патентоване – алекстон, дима и васиника. В Института са създадени „Българска хрущялка”, „Черна конявска”, „Победа”, имаме много селекционна работа. В Кюстендил от по-старите сортове, когато са създадени черешовите масиви, са „Бин”, „Ван”, „Козерска”, от по-новите се залага на „Самид”, „Регина”, „Съмърс”, коментира Николай Христов. „Стопаните трябва да се допитат до института, да не действат на сляпо. Аз лично съм бракувал няколко градини в цялата страна, от тях нищо не стана. Очакваме нормална реколта, не претоварена, но има череши, особено в типичните райони – това е т. нар. черешо-вишнев пояс през 1970 година. Там се проследява въздушният дренаж, влагата, това са районите в подножието на Конявската, Осоговската планина и Краището. Там се формират толкова добри вкусови качества, че са ненадминати в България. Няма кой да ги бие. Лошото е, че се изкупува черешата на много ниска цена. Производителите влагат значителен труд, обработки, беритба и хората губят интерес, като им предложат 60 и 70 ст. Самото производство е по-скъпо, отколкото предлаганата цена от търговеца”, каза Николай Христов.

ГЕРГАНА ИВАНОВА


  • 75 сорта череши представи Институтът по земеделие в Кюстендил
  • Областният управител на Кюстендил Виктор Янев, председателят на ОбС Михаела Крумова, Белоградчишкият епископ Поликарп и кметът на община Кюстендил Петър Паунов /отляво надясно/

  • Читалището в село Раждавица също получи награда за красиво аранжирано пано от череши


  • Кошничарят Димчо Занев пред къщата на занаятите обяснява какво се прави със земеделския инструмент вила.  Туристка си я купи за 7 лева

  • Щандът на село Лелинци влезе в шестицата, класирани за най-красиво аранжиран. На заден план кметът Венета Тодорова

  • Най-оригиналното пано от череши е на село Драговищица


  • Най-красивото вешало изработиха на щанда на село Николичевци – на снимката кметът и председател на читалището Спаска Методиева