По времето на соца в България „под сурдинка” се разказваха много вицове за Тодор Живков, сам той е събирал тези вицове и ги е разказвал с присъщото му чувство за хумор.

„Самият Живков питаше кой е най-новият виц за него, даже той ги разказваше. Живков не беше дребнав човек, беше широко скроен човек. Рядка личност”, разказва преди години Григор Стоичков и обяснява лагерите с попиване на съветския опит.

„Ние прилагахме съветския социализъм, в това число и съветските лагери”, казва вицепремиерът в правителството на Живков. Според него там не са умрели много хора. А срещу групите, създадени (в обществото) след 9 септември, трябвало да се вземат мерки. В лагерите се влизало не заради приказки, а когато задачите в строителството, подето по онова време, се изпълнявали недобросъвестно.

Лагерите били създавани и управлявани от МВР.

„Живков не е създавал лагери, те са от времето на Червенков (Вълко, бе., ред.). Живков наследи лагерите, защото прилагахме съветския опит всестранно, включително и лагерите”, казва Стоичков.

Вицовете за Тодор Живков по времето на соца бяха истински народни. Измислени от народа и предназначени за народа. И се разпространяваха само устно. Нямаше интернет и гугъл, нямаше книги със заглавия като „1000 вица за…” и наръчници как се измислят вицове. За Бай Тошо имаше най-много вицове. Четени от разстояние 29 години, може би вече не са толкова смешни, но са точна илюстрация на тогавашното отношение на народа към неговия „пръв партиен и държавен ръководител”. 

В ония години като виц се разказваше, че при първото посещение на Горбачов в София Живков ехидно размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид – ти си ми петият, и теб ще надживея. Но ето, за вас сме подбрали някои от по-интересните. Посмейте се от сърце! И смях ни остави Живков, наред с всичко онова, което имахме, за да живеем спокойно – въпреки всичко!

Питат Радио Ереван:
– Какво е порочен кръг?
– Това е, когато Тодор Живков дава на Владимир Живков орден „Людмила Живкова”…

***

Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.

– Ало, може ли да се обади др. Живков?

– Кой го търси толкова късно бе, другарко? – пита д-р Малеева.

– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.

– Той не е учил бе, другарко, каква съученичка – затваря възмутена Мара Малеева.

***

Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!

***

Активен борец пита Живков дали може от ордена „Златна звезда” да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.

***

Личният бръснар на Живков винаги докато го подстригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на Вас Ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.

***

Питат Живков:
– Ще има ли президентски избори в България?
– Ще има.
– А след тях ще има ли нов президент?
– Ако изберете мен – ще има.
– А ако не?
– Тогава ще остане старият президент.

***

Лягат си Живков и Мара Малеева да спят.
– Ех, Тодоре, Тодоре… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на България…

***

Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече, изправил се и рекъл:
– Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
– Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил кой ще скочи от тях двамата, когато пак ги настигне глутницата. Ето че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
– Защо не го използва по-рано, докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
– Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев, изваждайки шише водка от джоба си.

***

НРБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
– Ало, др. Живков ли е?
– Да.
– Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
– Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
– Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!

***

Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
– Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка, гласува „за”.
– Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за”.
– Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.

***

Живков говори по телефона с Горбачов:
– Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не.
Затваря. Секретарката Горинова го пита:
– Другарю Живков, за какво му казахте „да”?
– Попита ме дали го чувам добре.

***

Мъж си имал говорящ папагал, но папагалът обичал да псува Живков. Един ден приятел решил да му дойде на гости, но той бил отявлен живковист. Какво да прави мъжът… покрил клетката на папагала с едно одеяло и му казал да мълчи, докато трае гостито, иначе ще го прати в курника.
Дошъл приятелят, хапнали, пийнали и по едно време папагалът изпсувал Живков. Мъжът се направил, че нищо не е чул, а също и неговият приятел. Но папагалът изругал отново.
Мъжът се ядосал и с папагала право в курника. В курника имало и една гарга. Папагалът се качил на едно дърво и се удрямал. По едно време гаргата  изкрякала: пак-пак. Папагалът слязъл от дървото, задоволил птицата и се върнал на клона. По едно време птицата изкрякала отново: пак пак…
Папагалът отново я задоволил и се върнал на мястото си с надеждата да си почива. Не щеш ли, птицата пак изкрякала: пак пак… Но папагалът вече не издържал и й казал: „Курво, ти ако си тук за проституция, аз съм по политически причини!”.

***

Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
– Абе, Славчо, още ли не са те разстреляли?
– Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да Ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Живков затваря телефона и си мисли: „Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?”.

***

Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец – не се връща. Пращат втори – и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целият насинен, изподран, едва ходи – не изпълнил задачата.
– Какво стана? – питат го.
– Ами какво… Карах по плана – отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат…
– ???
– … и всичките викат „дай на мене, дай на мене!”.

***

В София по времето на соца:
– Какви са тия камбани? – пита Живков военния министър Добри Джуров.
– Бият всички часовници на Александър Невски.
– Господи, тях пък защо? – чуди се Тато.

***

– Другарю Живков, Вие имате ли си хоби?
– Да, колекционирам политически вицове.
– И много ли сте събрали?
– Три-четири лагера.

***

По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал:
– След пет километра!
– Как така? – учудил се Тодор Живков
– Ами ето как – посочил им той лозунга на стената, където пишело: „Всяка петилетка – крачка по пътя към комунизма!”.

***

По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на Столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: „По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква”.

***

Проблясъци от миналото – любими лозунги:
”При директора се влиза само по голяма нужда!” (Надпис на вратата на директорски кабинет)
”20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!” (Лозунг в цирка)
”25 години народна власт – 25 години цирк”. (Светлинен надпис над купола на цирка)
”Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас”. (Лозунг в студентски стол)
”Дръж маркуча си в изправност!” (Надпис в ТКЗС)
”Да покрием навреме младите кобилки!” (Надпис в ТКЗС)
”Да не оставим неодрусана слива в нашето село!” (Надпис в ТКЗС)
”Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори!”. (Лозунг в птицеферма)
”Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията”. (Тодор Живков)
”Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв”. (Крайпътен надпис във Видинско)
”Който не познава Сибир, не познава СССР!” (Лозунг от 4Интурист”)
”Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!” (Лозунг в болница)
”Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!” (Лозунг в болница)
”На партията – вярност, на народа – чиста вода”. (Надпис в служба „Водоснабдяване и канализация”)
”Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм!” (Агиттабло в лудница)
”Един допуснат брак – беда за целия колектив!” (Лозунг в предприятие)

***

Живков умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага Правец, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим.
– В никакъв случай! – подскочил Луканов. – Там вече един успя да възкръсне!

***

Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока математиците отишли при генералния секретар на БКП и му казали:
– Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: „Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права”.

***

Разхожда се Тодор Живков с малък Тошко. Внукът пита:
– Дядо, като порасна, ще стана ли и аз партиен секретар?
– Ще станеш, защо да не станеш?
– А може ли да стана генерален секретар?
– Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?

***

Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: „Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…”.

Назаем от socbg.com