Последното попълнение в трупата на благоевградския ДТ „Н. Вапцаров“ Мариана Бонева: Опитах да преподавам, но учителството е трудна работа. Искам да изиграя всичко, по време на сериите ми в „Откраднат живот получавах съобщения във фейсбук „Остави Мазо

GlasNews.bg 17:46 08.02.19 0 2889

Младата актриса Мариана Бонева е най-новото попълнение в благоевградския ДТ „Н. Вапцаров. Тя е от София, на 29 г. и е завършила НАТФИЗ в класа на професор Снежина Танковска през 2012 г. Дебютът й бил в ролята на Елмира в спектакъла „Тартюф“ на Молиер в ямболския театър. Там започнала работа 4 месеца след дипломирането си с приятелка колежка. Няколко месеца по-късно се събрали голяма група от петима млади актьори от един випуск с пристигането на три момчета от класа на Стефан Данаилов. Името й нашумя покрай участието й в хитовия тв сериал „Откраднат живот“.

Мариана, как се озова в благоевградския театър при това на щат?
С директорката Маргарита Мачева се познаваме от академията, знаеше, че в момента не съм ангажирана, и ми се обади с предложение да участвам в „Портретът на Дориан Грей“. Всъщност предложението й бе по-голямо, не само за една роля, а за място в трупата, което ме развълнува много. Отдавна исках да съм част от голям проект, какъвто е „Дориан Грей“ и въобще не се замислих, просто казах „да!“.
Все пак си софиянка, амбициите ти сигурно не са да играеш в провинциален театър?
Преди това четири години играх в ямболския театър, където започнах веднага след завършване на академията. В русенския театър също съм играла като гост актриса и това, че театърът не е в София, не означава, че не се правят хубави представления. Всъщност в София играех в един детски театър „Забавна наука“, където последните 2 години се занимавах главно с детски спектакли.
Да разбирам, че си с големи надежди за първия творчески сезон на Маргарита Мачева като директор?
Да, определено.
Не мога да не те питам за ролята, с която цяла България те позна, на сурогатна майка в сериала „Откраднат живот“. Как я прие, тя беше странна, да не говорим, че у нас темата за сурогатното майчинство е дискусионна? Как се подготви за нея?
Голямо предизвикателство беше. Това е първата ми голяма роля в киното и просто много ми пасна. Някои детайли даже подадох сама на сценаристите, като например психическите отклонения на героинята, просто защото така я усетих от самото начало. Четох много за сурогатството, тук то не е прието, но в не малко държави законът го разрешава. Странно е, дори самата аз съм се замисляла, ако ми се случи на мен да не мога да имам деца, дали бих стигнала до това решение. Нямам нищо против да се случва, но не знам за себе си дали бих го направила. По-скоро бих си осиновила детенце, отколкото да изживявам цялото това напрежение, да чакам друг човек да роди детето ми… Това, разбира се, е лично мое мнение и смятам, че държавата би трябвало да дава всички възможности на хората да имат деца. Задължително трябва да има предварителни договори, които да не позволяват да се случи това, което щеше да се случи с героинята Ваня във филма.
Имаш ли други покани за участие във филми към днешна дата?
Засега не. С приятели правим неща заедно, но е още рано да ги афишираме.
Как се озова в театъра? На пръв поглед изглеждаш свит и по- скоро притеснителен човек. Какво те отведе към професията на актьора?
Всъщност на сцената усещането е съвсем друго и там ставаш друг човек. Всичките ми приятели например бяха изненадани от ролята ми на Ваня в „Откраднат живот“, питаха ме как съм успяла да я направя така, че хората да я намразят, защото в живота съм различен човек…
Това всъщност не е ли признание за отлична работа?
Може би. Докато вървяха „моите“ серии ме спираха и по улицата. Бях изненадана, защото не знаех, че толкова много се гледа сериалът и че хората толкова много се вълнуват. Дори съобщения във фейсбук съм получавала… Например „Остави Мазов на мира! Той не е за теб!“. А понеже в София работя и в един бар, много пъти са се стряскали като дойдат да си поръчат нещо и ме видят зад бара. Сепват се, дори се стряскат: „Наистина ли сте Вие?“ и ми се налага да обяснявам „Спокойно, в живота не съм такава“ (смее се).
Не ми каза какво те отведе към актьорската професия?
Играя от много малка. Всъщност трябваше да разкажа, че една от причините, заради които ме избраха за сериала, е, че майка ми е литовка, така че и визуално „съвпаднах“ с ролята. Майка ми навремето много се е занимавала с танци и от много малка записа и мен на класически балет. Родителите ми са астрономи и баща ми работеше често в Германия, аз там съм родена. Когато заминаваше за по-дълго, ни взимаше със себе си – мен, майка ми и сестра ми, която е с 8 години по-голяма. Така се случи, че втори клас изкарах в Германия. Тогава с приятелките ми си пишехме писма, лепяхме марки, чакахме… И получавам писмо от една от най-близките ми приятелки от България, че е започнала да ходи на актьорско майсторство. И аз на нашите рев, че и аз трябва да ходя на актьорство. Та ме записаха там в такава школа.
А как се оправяше с немския?
Като си дете много бързо се оправяш с езиците. Там ходех в немско училище и не съм имала проблеми с комуникацията. Като се прибрахме след година веднага се записах в актьорската школа при приятелките ми, но какво стана – те се отписаха, а аз останах. Много се запалих и до 12 клас ходех. Тодор Янкулов е моят учител по актьорство.
Какво стана с немския?
Завърших средното си образование в немска паралелка, но в обикновено квартално училище. Немският бе и първото ми решение за кандидатстване. Приеха ме в Софийския университет „Педагогика“ и тогава се замислих искам ли го това, или не. И разбрах, че не си го представям. Тогава кандидатствах в НАТФИЗ.
Защо, не ти харесва учителската професия?
Не че не ми харесва, това е професия, която трябва да се изучава задълбочено и иска отдаване. Като завърших академията, пробвах за кратко да преподавам актьорско майсторство в школа, но разбрах, че е трудна работа и не всеки може да се занимава с деца. Реших, че няма нужда да се мъча и е по-добре да се отдам изцяло на актьорството. Трябва да си много силен човек, за да си добър учител.
А да си актьор какво трябва?
Същото: сила, упоритост и да не се отказваш. В нашата професия е така – един ден има, на другия ден няма работа, а най-често се струпват по няколко проекта наведнъж и трябва да избереш, защото не можеш да приемеш всичко.
Случвало ли ти се е да съжаляваш за направен избор?
Не, досега, слава Богу, съм уцелвала най-доброто за мен.
На интуицията си ли се доверяваш или на съвети?
На интуицията, но, честно казано, винаги се съветвам и най-често родителите ми са тези, на които разчитам .
Като астрономи правили ли са ти хороскопи да знаеш какво те очаква?
Не, не. И знам ли дали искам да зная?! (смее се)
Как така не си се насочила към природните науки при двама астрономи вкъщи?
Опитаха се всъщност да ме насочат, но майка ми се е занимавала с модерен балет, при това доста сериозно и ме е тласкала и в тази посока, като е виждала, че това ми харесва.
Как прие тогава избора ти да смениш балета с актьорството?
Всъщност не съм правила замяна, до 12 клас ходех и на двете, а като влязох в академията, нямах време допълнително да ходя да танцувам, но пък там имахме допълнителни часове за движение. Всъщност родителите ми са много щастливи с моята професия, идват на всичките ми премиери, където и да са – в Ямбол, в Русе… Сега се готвят на 6 март да са на премиерата на „Дориан Грей“ в Благоевград, а сестра ми, която живее в Германия, вече си е купила самолетния билет.
Паралелно с ролята в този спектакъл обаче ти се наложи при това спешно да учиш втора роля, при това главната в „Принцеса Турандот“. Как се случи и защо?
Налага се да заместя една от актрисите за известно време и Маргарита Мачева успя бързо да събере целия екип на „Принцеса Турандот“, за да ми помогнат да вляза в ролята. Всички бяха мотивирани да ме вкарат много бързо, имахме буквално само 3 дни за репетиции.
Как успя да научиш текста за толкова кратко време?
И аз самата се учудих как, още повече, че не уча лесно текст, особено когато сама трябва да го правя. Но явно когато човек е под адреналин, е способен на всичко. Наистина много бързо се наложи да вляза в ролята, като паралелно си течаха репетициите на „Портретът на Дориан Грей“ и ми се наложи да превключвам бързо. Колегите са супер, оценявам помощта им още повече, че за тях това е извънредна работа, мъчение си е да вкарваш нов човек в такава голяма роля, но се надявам, че с мен спектакълът ще остане толкова добър, колкото е с Божана Косева, която сменям.
Идвала ли си в Благоевград, преди да те назначат в ДТ „Н. Вапцаров“?
Карам сноуборд и на път за Банско съм минавала през града с приятели да хапнем нещо, но повече време не съм прекарвала тук.
Как ти се вижда Благоевград? Какво ти харесва и какво не ти харесва?
Първото, което ме впечатли при първата ми разходка, когато пристигнах, беше преди Коледа, беше украсата, как всичко е живо, на будките на площада кипеше от енергия. В други малки градчета не се грижат така на хората да им е празнично. Освен това има много хора по улиците, навсякъде виждаш много млади лица – знам, че принос имат университетите, но градът много ми харесва! Нямам нужда да си ходя до София всеки ден, предпочитам да остана, особено когато на следващия ден имаме репетиции. Много ми е приятно да излезем с екипа и честно казано за един месец тук нищо не ме е подразнило или впечатлило негативно.
Спомена, че караш сноуборд, кога се запали по него и не е ли по- опасно от ските?
От дете карам ски, със сестра ми сме израснали на обсерваторията в Рожен и там всички карахме ски. Чак като студентка се качих на сноуборд, защото всичките ми приятели го правеха и ми обясняваха колко по-яко било. Честно казано, ските са по-добре като спорт, но с компанията ми ходим на сноуборд… Сега трябваше да съм с тях в Алпите, но заради „Портретът на Дориан Грей“ отказах.
Защо в Алпите, а не на Банско? Къде караш в България?
Тук ходим главно на Боровец, тъй като е по-близо до София, или на Рилските езера. На Банско ни е много скъпо, екскурзиите до Алпите ни излизат всъщност много евтино, тъй като ги организираме и резервираме още от лятото.
Колко ти излиза една ски ваканция в Алпите?
Към 800 лв. за цяла седмица, включва път, спане, карти, всичко без храната. Аз съм ходила във Френските Алпи и пистите там са отлични, дълги, лифтовете са много бързи и няма нужда да чакаш, като се редиш на опашки. Заслужава си.
Как си почиваш?
Вкъщи като си гледам сериали. Или излизам с приятелки навън, имаме квартално заведение, в което се събираме с момичетата.
Пропуснах да попитам за приятелките ти, заради които навремето си се записала в театралната школа, те занимават ли се също с изкуство?
Едната е хореограф, Юлияна Томова, а другата, сестра й Станислава, е инженер. Знаят, че те са „виновни“ днес да съм актриса и винаги ме подкрепят и това е най-хубавото в нашето приятелство. Когато съм обезкуражена, че нищо не става, никъде не играя, те ми вдъхват вяра и надежда. Като им казах за „Дориан Грей“ бяха много радостни: „Видя ли! Трябваше да се случи нещо голямо, не просто каквато и да е роля! Ето това е голям проект с голям режисьор!“.
Как се чувстваш в компанията на звезди на българската сцена като Калин Врачански в „Портретът на Дориан Грей“ и още цяла плеяда в „Откраднат живот“?
Честно казано, добре. Калин Врачански, ако не знаеш, че е известен, няма и да разбереш като работиш с него. По никакъв начин не те кара да се притесняваш и е много добър партньор на сцената. В сериала всичко беше наред, не съм имала проблеми някой да се държи пренебрежително или да не ме харесва. Там екипът е толкова голям и е като едно семейство, по 24 часа са заедно и приемат новите хора с отворени обятия.
Актьорството не е особено добре платено в България, мислила ли си да се пробваш в чужбина или в чужди продукции?
Мислила съм, но не смятам, че за мен това е вариант. Актьорството е много специфична професия и ако езикът не ти е перфектен на 100, както се шегуваме докрай ще играеш сервитьорка или ролите с акцент. Особено в Лондон, ако нямаш отличния британски английски, просто нямаш шанс. Може би ако си много упорит, ще го получиш, но аз искам да съм си в България и тук да работя.
И все пак успяваш ли да се издържаш само от театър?
Не. Както ти казах, работя в бар, ходя в частния детски театър и се захващам с всякаква допълнителна работа. Иначе е трудно и неизбежно помагат родителите.
Българка ли си или литовка? Къде се чувстваш у дома?
Наполовина съм. В България се чувствам у дома, защото тук най-много съм живяла. В Литва сме ходили на гости, но винаги като на екскурзия. Домът ми е тук.
Нищо не споменаваш за мъж до себе си…
Имам приятел и живеем заедно.
Как реагира на преместването ти в Благоевград?
Той също е актьор, така че разбира работата и че това ми е важно, и ме подкрепя. Разстоянието не пречи по никакъв начин на връзката ни, поне засега.
Какво би искала да изиграеш?
Всичко. Нямам претенции към ролите, които ми се предлагат. Всичко ме влече – комедии, драми, трагедии…
Имала ли си случаи да ти казват „Тази роля не е за теб“?
Винаги има такива случаи. В академията ми казваха, че съм по- комедийна актриса. А аз искам всичко и не искам да се ограничавам. Искам да пробвам различни неща, особено като има добър режисьор, който да напътства. Според мен всеки актьор може да се „отвори“ и да открие в себе си неща, които не е предполагал, когато го води добър режисьор.
Заради предизвикателството ли ти харесва актьорската професия?
Да. На сцената се потапяш в героя, почваш да мислиш като него, какво той би направил, как, дори в най-малките неща – как ходи, как седи, как гледа, гледа ли, не гледа ли, как диша дори. Има такива упражнения.
Какво те отпуска?
Движението. Ако много време не съм ходила на танци, на нещо, свързано с движение, като въздушна йога например, не се чувствам добре. Идването ми в Благоевград осуети намерението ми да тръгна на суинг, но тук разбрах, че моят колега Аладин имал школа по хип-хоп и се каня да отида да потанцувам с тях. Обичам да пробвам нови неща и не се плаша от тях. „Хвърлям се“.
Спомена, че близките ти не пропускат твоя премиера, това не те ли напряга?
Напротив, по-скоро ще се обидя, ако не дойдат. Това е много голямо изживяване и искам да го споделя с всички хора, които обичам.
Защо е толкова важна премиерата за актьора?
То е като да чакаш бебе и то да се роди. Не съм имала бебе, но предполагам такова е усещането. Премиерата е една голяма проверка, да видиш това, което си направил, което сте направили всички в екипа, как ще се приеме.
Не те ли плаши провалът?
Не го мисля. Не смятам, че това ще се случи. Тръпката преди премиера е на радост, не на тревога. Откакто обявиха датата на премиерата, всеки ден мислим за нея.
Има ли съществени промени в едно представление след премиерата му в зависимост от това как тръгва то да „живее“?
Случвало се е, но след премиерата работата не свършва. Не случайно има приказка, че едно представление заживява едва след 10-ото представление.
Случвало ли ти се е да не харесаш роля?
В крайна сметка, щом си актьор, не може да не ти хареса роля. Просто трябва да си свършиш работата.
Колко време смяташ да останеш в ДТ „Н. Вапцаров“?
Шест месеца съм на изпитателен срок и със сигурност бих останала и след това, ако ми предложат. Ако има работа и трупата ме иска, бих останала с радост.