Лиляна Марянска е майка на несправедливо осъдените на 15 години затвор за убийство в Гърция  Кирил и Стефанка Марянски от благоевградското село Падеш. След 6 години в гръцките затвори, благодарение на публикации на в. „Струма“ българските власти задействаха процедура по трансфера на нашите сънародници в родината, където ще изтърпят наказанията си. Това беше част от условието на европейските заповеди за арест, с които тогава бяха приведени в Гърция, за да участват в съдебния процес.  По силата на Конвенцията за трансфер на осъдените лица в чужбина Стефанка бе върната на 20 май и приведена в Сливенския затвор. Кирил очаква това да се случи и с него през август-септември. Той е категоричен, че ще иска възобновяване на делото, тъй като са невинни и бяха хвърлени  в затвора за убийството на Росен Христов- Странджата без безспорни доказателства, без наличие на техни ДНК следи. Дело ще бъде заведено и в Страсбург,  ако се намерят български адвокати, които да работят „про боно“, за да възтържествува справедливостта.

69-годишната Лиляна видя за първи път дъщеря си Стефанка след ареста й преди 6 години едва миналата събота в Сливенския затвор. Как приема тежките удари на съдбата тази обикновена жена, останала млада вдовица? Колко силно е майчиното сърце, когато и двете ти деца са в затвора в чужда държава и нямаш пари да отидеш и да ги видиш, за да им дадеш кураж?  Разговаряме с нея пред банковия офис минути след като е внесла по сметка на дъщеря си 100 лв., за да може да си купи лекарства. В Сливенския затвор не приели парите на ръка, тъй като редът бил да се превеждат по банков път.

-Г-жо Марянска, Вашите две деца – син и дъщеря, бяха осъдени на 15 години за убийство на българин в Атина. Какво знаете Вие за това, което се случи с тях?

-Те бяха несправедливо осъдени и хвърлени в затвора да плащат чужда вина. На 21 юли 2013 г. дойдоха полицаи у дома в с. Падеш и прибраха Стефанка, защото я търсят от Гърция. Кирчо беше по София и си дойде в Благоевград за делото, което се гледа. И него го прибраха. Уж за убийство.

-А те двамата били ли са в Гърция?

-Те бяха през 2012 г. Стефанка беше повече време, работеше в Атина като гледачка през 2010 г.  Аз дори ходих при нея на гости и тя тогава се майтапеше и ми показваше затвора, който беше срещу къщата на болната жена, за която се грижеше. После се върна, тъй като нямаше вече работа. Тя се познаваше с българина Росен, който го водят май посредник и той й беше казал: „Спокойно, ще намерим работа”. С нея се беше запознал и Емил, който я кара да дойдат в България и да открие фирма  на нейно име.

-За какво?

-Да търгуват. Тя да бере белята. През ноември 2012 г Емил идва и седя два дена у нас да я кара, да я котка. Обаче аз усетих каква е работата и не й дадох. Но аз рекох: „Стефанке, на мен не ми харесва тоя изнудвач. Защо не открие фирмата на негово име, а тебе те кара?”. На сутринта се надигна и ми вика, че ще идат до София до Кирилчо. Синът си работеше там като шофьор на такси, на тир, каквото намери. Там какво са говорили,  не знам. Онзи Емил започнал да го прелъгва да отиде да работи в Гърция, че ще са майстори, ще взимат пари. Беше 20 ноември и аз им викам: „Абе къде ще ходите сега на това студено време? Какво ще майсторите?”. Па Емил вика: „Ще сме вътре, фаянс, това-онова, вътрешна мазилка, каквото има”. Този вероятно нещо е планувал.

В понеделник отидоха и следващата сряда си дойдоха. През това време там Емил се нахвърлял да ги бие, даже се е заканвал.

– Ама защо?

-Защото са защитавали тоя убития – Росен. Казал им, че ако „много думате, ще ви сдробим и вдигаме шахтата и ще ви хвърлим в канавката и никой няма да ви чуе, няма да ви види“. Стефанка се обажда на тоя Росен , който им казал да си сбират багажа, че ще дойде, ще им извика такси и ще ги прати в друг град, да не са в Атина. Помогнал им за багажа, те си тръгнали, а той се върнал. Като се прибра Стефанка, в края на ноември дойдоха полицаите да я търсят, защото тя говорила последно по телефона с Росен. Тя дори не знаеше, че е убит. И това беше. На 21 юни 2013 г. дойдоха две цивилни момчета и попитаха: Тук ли живее Стефанка? Вие каква сте й? Като разбраха, че съм й майка, ми казаха, че трябва да я откарат за разпит. Тя тъкмо беше почнала работа по програма като личен асистент на болната съседка. Викат ми, че може веднага да я освободят, може да я задържат за 24 часа, за 72 часа… Аз им се  помолих: „Какво и да стане, много ви се моля, обадете ми се. Да знам какво е положението“.

После едното момче ми се обади и каза, че ще остане в полицията за 24 ч., айде след това удължиха задържането й. Обадих се на Кирчо по телефона да му кажа какво е станало със сестра му и той започна да звъни по приятели да се интересува. На 1 юли беше делото и той дойде, и него го хванаха. И така… вече 6 години. 

-През тези години успяхте ли да се видите със сина си и дъщеря си?

-Само един път успях да отида да видя Кирчо. Нямам възможност, нямам пари, няма и кой да ми помогне. Имам братя, ама они измрея. Почина братенец и братеничка –  племенник и племенница, на брата деца.

 Кой да ми помогне? При Кирчо отидох на третата година с внука на един от братята. Костадин дойде и ми вика: Бабо, утре в 5 и половина те искам на улицата. Отиваме при Кирчо. Ама аз му казвам: Коцка, сега немам възможност, баш съм пред пенсия. А той ми отговоря: Не се ядосвай затова. И отидохме в затвора при Кирчо, говорих с него през стъклото за 15 минути.

-А Стефанка кога я видя?

-Миналата събота в затвора в Сливен. Свиждането беше 1 час. Отидох с племенницата, взех и внучката Илиана – на  Кирчо дъщеричката. Като отидох, толкова бях развълнувана, че не можах да й кажа името на регистратурата. Забравих името на дъщеря си. 

-Променена ли е дъщерята Ви?

-Много. Няма зъби, всичко е рухнало. В Гърция е получила диабет, астма.  Лекарства няма. Тогава обикаляхме в Сливен аптеките. Не можах да ги намеря всичките. И аз съм с диабет, с глаукома на очите, сърце.

43 лв. давам за лекарства, а пенсията ми е малка – 300 лв.

– От каква помощ се нуждаете?

Най-много искам да се помогне на Стефанка за лекарствата. В затвора я попитали дали има личен лекар и защо не е плащала здравни осигуровки.

Като беше тука, в следствието, ми дойде наум за тия здравни осигуровки, но една от следователките ми вика: Няма да се притеснявате, докато е тука при нас, ние сме задължени да им плащаме осигуровки“.

– Днес получихте пенсията и изпратихте пари на Стефанка с банков превод.

-Изпратих й 100 лв. за лекарства. Парите няма да и ги дадат на ръка, ще са в банкомат. Сигурно някой друг ще й ги взима, не знам точно какво е. Свиждането беше набързо. И тя, като ни видя, се разстрои, и ние се разстроихме.

-Как устоявате на тези  изпитания?

-Ами покрай внучката Илиянка и снахата, които живеят при мен. На Кирчо дъщеричката е пълна отличничка. Сега ще бъде в 5-и клас. Снахата работи като шивачка. Парите са малко, но все успяваме да се оправим. Аз гледам и градина със зеленчуци.

-Какво Ви крепи? Вярвате ли в Бог?

-Вярвам, ама вече отказвам да вярвам. Дето вика Стефанка: „ Майко, ако съм виновна, да ме откарат на площада и да ми отрежат главата. Ама сме невинни”. На делото свидетел е била сестрата на Росен, която казала, че са невинни. Може някога да се докаже, че не са виновни.

-Трябва да не губите вяра, да не се отчайвате.

-Миличка, вече нямам вяра… Знаеш ли колко тежко преживяваме покрай празниците… Внучката пита за баща си, ама повече за леля си. Много я обича, помни я, нищо, че беше на 4 години. Стефанка много й угаждаше. Докато беше в затвора в Гърция, е започнала работа, прави кукли, разни сувенирчета от мъниста. Изпращаше колети с подаръци на племенницата си. Кирил ми дава сили, обажда се по телефона от Гърция и ми казва: „Майко, дръж се”. Дано и той да се прибере скоро в България. Ама пари нямаме. Изтеглих 6000 лв. от банката за адвокати, ама сигурно 10 000 лв. ще върна. Всеки месец изплащам по 95 лв. от пенсията си. Затова идвам тук, в банката, за да получа тези 200 лв., които ми остават. Съпругът ми почина пред 26 години. Останах вдовица на 43 години. Не оставих децата си нито жадни, нито гладни. Навремето работих на преса в каучуковия цех в Падеш.

Гледах и тютюн на полето в ТКЗС- то. Стефанка и Кирил и те са работили с мене. Ставаме  рано, в 5 часа, аз на работа, а те на тютюнището. От малки ги възпитах да са трудолюбиви, а те додека стигнаха…

БЕТИНА АПОСТОЛОВА