Стефан Велев е дипломиран инженер, но цялата му трудова практика е на професионален журналист. Създава Асоциацията на балканските информационни агенции ABNA и е неин първи генерален секретар (1994). Председател на Балкански информационен пул и е съпричастен при преобразуването на македонското пресбюро в Скопие в професионална Македонска информационна агенция (МИА). След 1990 година организира първите журналистически рейдове от България в Охрид и други македонски градове, има много срещи и лични интервюта с големи държавници и обществени дейци на новата македонска държава. Почетен гражданин на град Охрид.

Охрид e тревожен.

Медиите се разшумяха.

Премиерът Зоран Заев прие делегация от града.

Причината – недоволството от възстановяването на едно минаре, бутнато преди повече от 100 години. През последните месеци то започна да се въздига все по-високо към охридското небе. За градежа му строително разрешение никой не показва (както се говори, строи се и с друговерски милиони). Минарето е било на старата джамия „Али паша“ в самия исторически градски център, която е построена още през 1573 г. върху православния храм „Свети Никола“ и върху раннохристиянска църква от ІV век.

Повече от две години охридчани негодуват срещу проекта за издигането на 32-метровото минаре. Създадоха и гражданско сдружение „Совест“, писаха писма до къде ли не. И нищо. Но когато минарето се извиси над сами покривите на къщите им – хората не изтраяха, социалните мрежи кипнаха.

На премиера Заев сега не му е лесно. Но как да спре строежа на минарето до джамия, която носи името на везира Али паша? И как да стане това, когато в Истанбул се готвят да превърнат величествената „Света София“ от музей в джамия? А в Охрид искат обратното… Идват и предсрочни кметски избори не само в този град, трябват партньорства…

Двете основни северномакедонски партии – ВМРО-ДПМНЕ и социалдемократите, засилиха подготовката си за предсрочните избори за кмет на Охрид на 21 април 2019 г. Те се провеждат поради внезапната и преждевременна смърт на кмета Йован Стояноски (СДСМ), който беше градоначалник само една година и нещо. Изборът за нов кмет сега освен чисто политически ще зависи още и от това, дали той ще съумее да защити както днешните интереси, така и дълголетното достойнство на охридските граждани. И не само на техните, а и на християнството, чийто многовековен център е бил Охрид – православният Йерусалим, както се пише в пътеводителите.

В тези усложнени условия двете партии (СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ) редят изборните „карти“. СДСМ определи своя кандидат за градоначалник временния кмет и общински съветник д-р Константин Георгиевски. Млад и успешен лекар, той е собственик на частна здравна институция. Тези дни и ВМРО-ДПМНЕ разсея предположенията – определи за свой кандидат за кмет популярния неврохирург д-р Митре Милошевски.

И д-р Георгиевски, и д-р Милошевски са уважавани охридски лекари и са силни кандидати на двете основни политически сили, които имат и стара партийна надпревара – след дългото си управление ВМРО-ДПМНЕ през 2017 г. загуби кметския пост от СДСМ, а сега, след намесата на съдбата, се отвори нов шанс за реванш.

От Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) на албанците в Македония още не са посочили нито свой кандидат, нито с кого ще се коалират. Вероятно това ще са социалдемократите (СДСМ) на Заев. Лидерът на ДУИ Али Ахмети изпраща в Охрид своя заместник Изет Мецити да оглави предизборния щаб на неговата партия там. Значи и за тях този избор е важен!

Споразумението от Преспа, смяната на името на републиката и поканата за членството й в НАТО промениха политическия баланс. Край Охридското езеро, както и в цялата прекръстена македонска държава, резултатите от местните избори през април ще са барометър и за новия северномакедонски климат. В тази обстановка на традиционно добре наредената македонска шахматна дъска сега се появи и друга фигура – Гражданският демократичен съюз (ГДУ). Това е „партията без ипотеки от миналото, съставена е от млади хора, авангард и бъдеще на Македония“ – според Михаил Трендафилов-Нанче, чиято кандидатурата издигна този съюз. Нанче посочи, че основната причина да влезе в състезанието за кметското място е фактът, че социалдемократите (СДСМ) и партията на македонските албанци (ДУИ) „се договориле за Охрид во стилот „јас на тебе минаре – ти на мене гласови“ и сето тоа со молчеливата согласност на ВМРО-ДПМНЕ“. Михаил Трендафилов от дълго ръководи Гражданското сдружение „Совест“ (Здружение на грагани за заштита и афирмација на културните вредности „Совест“ – Охрид) и организира противодействието на местните хора срещу издигането на минарето, изчезнало от охридския пейзаж преди повече от век. В писма до генералния директор на ЮНЕСКО в Париж, до прокуратурата, до Охридската община, до институциите в Скопие, до европредседателството (2018) на Европейския съюз “Совест” предлага нещо разумно и модерно – да се извърши пълна реставрация на старата джамия, но както в Охрид е било во веки веков – да се уважи  и археологичното богатство – обектът да не е молитвен дом на едно вероизповедание, а да бъде обявен за мемориален център на цивилизациите. Това е болната тема на охридчани, с която те искат да се ангажира и премиерът Заев.

След Преспанското езеро и сега край Охридското, очевидно има нещо ново – наред с традиционните партии за горещия кметски стол ще се състезава и един представител на гражданската воля на охридчани.

Бъдещият градоначалник, от която и квота да е, ще позволи ли плътната сянка на новото минаре да затули вековния чинар в центъра на Охрид? Това проблем ли е и за премиера Заев? Гръцки военни самолети пазят небето над Охридското езеро, но от тази височина дали се вижда и минарето в центъра на старинния православен град?

Или в новия европейски паспорт на Република Северна Македония може би ще лепнат снимката на минарето?

Не вярвам – все пак не сме нито 1573-а, нито 1913 година.

СТЕФАН ВЕЛЕВ


  • Стърчащото незавършено минаре

  • Охрид