Прокудени заради липса на финанси зад Океана, шампионите ни по латино танци, банскалийката Е. Думанова и Б. Елкин, се превърнаха в гордост за Америка, която отвори обятията си за тях

Да обичаш до болка страната си, но да си принуден да търсиш реализация зад граница, защото тя не може да ти даде условия за развитие – това е, което изпраща хиляди млади хора в чужбина. Това изпрати отвъд Океана и националните ни шампиони по латино танци за 2016 година – красивата и чаровна банскалийка Елена Думанова и партньора й Божидар Елкин /на снимките/. И там те са успешни! И са на върха! И продължават да жънат успехи! И са гордост за държавата, която е отворила обятията си за тях! Гордост са и за родината си, обичаната България, въпреки че не успя да ги задържи.
Само за две години в САЩ младата, талантлива и амбициозна двойка се нареди сред най-добрите латино танцьори в Америка и два пъти стигна до върха, спечелвайки две поредни години златото в категория “Професионалисти Латина Изгряващи звезди” (Professional Rising Star Latin) на престижни състезания: в Мичиган тази година – “Michigan Dance Challenge”, и в Кливланд, Охайо, миналата година – “Cleveland DanceSport Challenge”. Част от постиженията им са още спечелените три втори места на състезанията “Constitution State DanceSport Championships”, “American Star Ball Championships” и “King”s Ball DanceSport competition”, както и две трети места на “Golden Star DanceSport Championships” и “Florida Superstars 2018”. Те са и финалисти на най-големите и престижни състезания в Америка: “Empire Dance Championship”, “Ohio Star Ball” и “New York Dance Festival”.
Успехите не им помагат да притъпят носталгията към родината и семейството, но липсата им ги е научила да ценят миговете, прекарани с тях.

• Елена, вече почти две години с твоя партньор Божидар сте в САЩ, но успехите зад гърба ви са много, как се постига това, какво е чувството да стъпиш на върха в Америка?
• Двете ни години в Америка минаха неусетно, наистина не знам кога се изниза така времето. Успехите ни се градят на сериозна дисциплина и постоянни тренировки. Тренираме почти всеки ден. Съчетаването между работа, преподаване, тренировки, уроци, полети, състезания и доста безсънни нощи, така изглежда нашето ежедневието. Понякога е наистина уморително, изтощаващо даже. Имаме още дълъг път пред нас, но пък и двамата сме упорити и устремени, и знам, че ще постигнем всичките си цели. Да си успешен е прекрасно, но изисква големи усилия, а да се задържиш на върха всъщност е най-сложното. Откакто сме в Америка, имаме огромен скок в развитието си, за което бихме искали да благодарим на нашите основни треньори Пламен Данаилов и Тина Герова, които са неотлъчно до нас.
• Какви са целите ви, докъде искате да стигнете?
  Божидар: – Всички танцьори се стремят към титли от сорта на световен или европейски шампион. На нас една от целите ни е да се класираме добре на едно от най-големите танцови състезания в света Blackpool Dance Festival, а пък защо не и един ден да го спечелим. Но основната ни цел в момента е да развиваме танцуването си постоянно и да печелим публиката на всяко състезание. За нас награда е не само първото или някое призово място. От основно значение е да виждаме, че хората харесват и оценяват това, което правим.
• Защо напуснахте България, каква беше причината?
  Елена: – Основната причина, поради която напуснахме България, беше именно финансирането. Танците са скъп спорт и удоволствие, а когато се прави на професионално ниво, за нас беше още по-невъзможно да си го позволим с българския стандарт. Въпреки че имахме и финансова подкрепа, танците са свързани с постоянно пътуване в чужбина, непрекъснати изяви, за да бъдеш разпознаваем, вземане на уроци, за да се развиваш, и това не беше достатъчно. В Америка изкарваме парите си с това, което обичаме и двамата да правим, а именно да танцуваме и преподаваме, докато в България се занимавахме и със странични неща, което не ти позволява да си изцяло отдаден на танците. Реализацията е също основна причина. Тук има огромни възможности за реализация и развитие. Всички най-добри треньори са тук, има и по няколко състезания почти всеки уикенд.
• Спомена, че наред със спортната ви кариера и преподавате. В България преподавахте на деца, работите ли и в Щатите с малчугани?
• Тук не работим с деца, преподаваме танци на по-възрастни хора, които танцуват за забавление, някои ни посещават по няколко пъти на седмица. Танците са доста популярно изкуство. Някои от студентите ни също се състезават. В Америка е много развита системата ученик да се състезава заедно с учителя си. Редом с тези часове преподаваме много на сватбени двойки. Първият сватбен танц, както забелязваме, е доста важна част от специалния ден за двойката. Изготвяме специален танц на избрана от тях музика. Понякога двойките избират и по-различни песни и танци, не традиционния бавен танц. Например салса от известния филм Dirty Dancing. Винаги е приятно да се работи със сватбени двойки, защото те идват на часовете си с голямо желание. За нас е голямо удоволствие да сме част от специалния им сватбен ден, а още по-голямо удоволствие е, когато видиш сполучлив краен продукт от работата си с тях.
• Повече ли оценяват американците изкуството, отколкото българите? Зависят ли предпочитанията им от стандарта на живот, защото в България е точно така – много хора обичат определен вид изкуство, но нямат възможност да отидат, да кажем, на театър, на концерт на известен певец, на опера, но не защото не предпочитат изкуството, а защото джобът не им позволява?
  Божидар: – Определено смятам, че в Америка изкуството като цяло е много по-развито, отколкото в България, и това определено се дължи на стандарта на живот. Масовата част от американците могат да си позволят да посещават желани културни и спортни събития, това е голяма част от живота им. Особено при нас в Ню Йорк кино, театър, постановки, танцови събития, концерти на известни певци, спортни изяви – постоянно нещо се случва и хората наистина обичат подобни мероприятия.
• Какви са бъдещите ви планове и смятате ли да се завърнете в България?
  Божидар: – За момента нямам намерение да се връщам в България и главната причина за това е, че завръщането ни няма да допринесе за сбъдването на танцовите ни мечти. Иначе един ден ще се радвам да се върна.
  Елена: – Аз също искрено се надявам един ден да се завърна в България. Обичам страна ни, там е семейството ми и домът ми. Там е всичко, което ми липсва, и наистина ми липсва ужасно много. Но докато се занимавам професионално с танци и търся реализация, Америка е много по-удачен вариант. Ще се радвам, след като приключа да се състезавам, да имам свое танцово студио, може би и в България.
• Как посрещнахте в Америка Великден, боядисахе ли яйца?
  Елена: – Да, празнуваме така, както си го празнуваме в България. С традиционен козунак, боядисани яйца и вкусно агнешко месо. Всъщност козунакът и дори боята ни за яйца са български. Има български магазин, от които пазаруваме често, което, от своя страна, е страхотно, защото ядем позната и обичана от нас, българите, храна. Обичам да боядисвам яйца, както и обичам да спазвам българските ни традиции дори на американска земя.
• Семейството ще ти липсва сигурно много, кой е последният Великден, който си празнувала заедно с тях, какви са спомените ти от тогава?
• Последният Великден с моето семейство беше точно преди да замина за Америка, тоест преди две години. Както всеки празник, прекаран със семейството ми, пазя топли и прекрасни спомени в себе си. Сега, когато ни дели океан, се научих да ценя много повече времето, прекарано с близките си хора, и да не го взимам в никакъв случай за даденост.