Простреляната курсантка от Националния военен университет във Велико Търново Микаела Недялкова е написала трогателно обръщение в социалните мрежи преди няколко месеца, в което припомня колко е важно здравето за човек и как трябва да ценим близките хора преди да е станало прекалено късно.
Припомняме, че пострадалото момиче е младши сержант, второкурсничка във факултет “Общовойскови” на военния ВУЗ в старата столица.
21-годишната курсантка се е простреляла в областта на гърдите със служебното си оръжие в четвъртък миналата седмица. Инцидентът е станал около 19,36 ч., докато момичето почиствало зачисления ѝ автомат “Калашников – 47”. На място веднага е пристигнал екип на Спешна помощ, момичето е откарано в тежко състояние в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. Направена е животоспасяваща операция
Лекарите все още не могат да дадат гаранция, че 21-годишната девойка ще оцелее.
Ето какво е споделила сприятелите си Мики.
Публикуваме текста й без редакторска намеса:
“Дано съзнавате, колко сте богати-
всеки ден, когато се събуждате и близките ви са до вас;
всяка вечер, когато заспивате и сте на една ръка разстояние или на едно телефонно позвъняване до тези, които обичате и ви обичат! Можете да чуете гласа им, можете да ги прегърнете, да сте заедно.
Дано съзнавате, колко е безценно това и какво богатство е да можете да дишате, тичате, чувствате, да можете да докосвате цветята и да съзерцавате изгреви и залези!
Дано съзнавате, колко много имате,
защото има хора, които нямат всичко това…
Защото точно сега, някъде на същата тази земя и под същото това небе има хора приковани на кислородни апарати, борещи се за всяка глътка живот…
Има хора, които не могат да чуват или виждат…
Има хора, които не помнят кои са и кои са техните близки…
Има хора, загубили семействата си в природни или други бедствия… Загубили са всичко, опустошени са!..
Има души, чието всяко събуждане и заспиване е жива рана, защото обичните им същества вече не са до тях…
Тази болка не се описва!…
Дано съзнавате, колко сте богати с безценното,
което е край вас.
Дано го забелязвате. Дано сте благодарни и цените тази радост.
А ако не, дано се научите по-скоро. По-скоро!…
Преди да е станало прекалено късно.”
