80 процента от французите подкрепят протестите на “жълтите жилетки”, които не престават въпреки колебливите отстъпки на Макрон. Исканията им първоначално бяха само икономически, но скоро прераснаха в политически (за нова конституция с повече механизми за народно представителство, за забрана на лобизма, за “Фрекзит”, за безплатно и достъпно правосъдие, за медии, достъпни за изразяване мненията на гражданите), външнополитически (за напускане на НАТО, за неучастие в агресивни войни като Либия и Сирия и за незабавно изтегляне на френските войски от Африка) и екологически (за забрана на ГМО, на замърсяването с пластмасови опаковки и за контрол на фармацевтичната индустрия – но не и против ядрената енергия). Движението бързо намери последователи и в други европейски страни и вероятно ще продължава да расте.
На празниците Коледа и Нова година в Благоевград бе Анита Серо от Гренобъл – млада участничка в протестите. От проведените шест протеста към момента на интервюто (27 декември) тя е взела участие в три – първия, третия и четвърти, и с охота прие поканата ми за интервю.
– Би ли се представила накратко за нашите читатели!
– Казвам се Анита. Родена съм в Благоевград на 8 март 1997 г. Сирак съм и бях осиновена на 7-годишна възраст от французи. Сега живея във Франция и се чувствам французойка. В България идвам с родителите си или сама, тук се срещам с роднини и приятели, запознавам се с нови хора, вземам участие в различни събития.
– Завършила си средното си образование, с какво се занимаваш в момента?
– Работя във фотографско ателие. В Гренобъл посещавам в свободен университет различни курсове, които сама избирам – история, география, философия, математика; а понякога интересни лекции на медици… Не работя на пълно работно време и затова мога да пътувам до Париж и да правя други неща.
– Кой те увлече във фотографията?
– Майка ми Катрин. Баща ми също обича фотографията.
– Какво обичаш да снимаш най-много?
– Най-вече хората, случки, демонстрации, както и важни обществени личности, с които можеш да говориш и да споделиш нещо. Отворена съм към всякакви хора. Понякога снимам бездомници. Искам да чуя всички хора и да ги разбера.
– Трудно ли ти е да разбереш някоя група хора?
– Богатите, прекалено богатите ми е трудно да разбера. Отблъсква ме фактът, че има една категория свръхбогати, които притежават всичко, докато други просят. Не мога да беседвам и с насилници. За мен основното е да има мирна комуникация.
– Кога, на какъв етап се включи в протеста на “жълтите жилетки”?
– Още на първия протест бях в Париж.
– С кого отиде от Гренобъл” Как реши?
– Съвсем сама, спонтанно. В Париж имам контакти, приятели, ходила съм често там.
– Има ли преобладаваща група сред “жълтите жилетки”? В коментари у нас казаха, че са от средната класа най-вече. А средна класа горе-долу насочва и към средна възраст.
– Протестът е срещу сегашната политика във Франция и обхваща хора от всички възрасти, с различни политически възгледи, защото политиката засяга всички ни. В началото беше срещу цените на горивата, данъците, но след това обхвана много широк кръг, включително пенсионерите. Сега издигнахме искане минималната заплата да бъде 2000 евро. Исканията ни са изпратени до парламента.
– Участват ли българи в протестите?
– Във Франция не можеш да разбереш кой е българин, те просто се крият. Не съм чула на протестите да се говори на български. Българите там са индивидуалисти, всеки е сам за себе си, но аз не съм привърженик на това.
– В Гренобъл сигурно има българи, познаваш ли?
– Да, в интернет има много. Имам познати от гръцката общност, посещавам гръцката православна църква. Има и руска църква в Гренобъл, но аз съм си избрала гръцката.
– Каза ми, че публикуваш свои фотографии във вестник. Да направиш снимки ли отиде на демонстрацията в Париж, или само да протестираш?
– И по двете причини. Публикуваха една моя снимка.
– А къде беше публикувана снимката, на която ти си на челния ред?
– Във вестниците “Либерасион” и “Льо Монд”.
– Как се случи да се озовеш на първия ред?
– Познавам Сирил Деон, той е режисьор, поет, адвокат, еколог. Бях на среща с него в книжарница. Той е режисьор на документалния филм “Утре” (2016), който разказва как хората да опазят света, като променят начина си на живот днес. Той е от основателите на екологичното движение “Колибри” за промяна на начина на живот, за да съхраним природата на планетата, като консумираме по друг начин, и за повече солидарност между хората. (“Утре” е отличен с наградата “Сезар 2016” за най-добър документален филм. Вдъхновен е от публикация на резултати от научно изследване, според което част от човечеството ще изчезне до 2100 година – б.а.)
– Защо ти лично се включи в протестното движение на “жълтите жилетки”?
– Защото считам, че е много важно и се чувствам задължена да отстоявам ценностите на републиката, ценностите на Франция, които в момента се опитват да ги ограничат. За нас, младите, също така е важно да запазим девиза “Свобода, равенство, братство”, което е на път да изчезне.
На 4 декември имаше много арести сутринта, но хората излязоха следобед на обявените два площада в Париж.
Аз участвах в първата, третата и четвъртата демонстрация. Най-тежка беше третата, когато се намесиха провокатори. Те бяха с маски и не можеш да видиш кой кой е. За четвъртото излизане полицията бе дошла да контролира хората в автобусите и които са навън. Задържаха хората с маски. А много хора използваха маски, за да се предпазят от сълзотворния газ на полицията, а не за да крият лицата си. Една журналистка е отишла да отразява събитието екипирана с маска, защото има опит, и също е била задържана от полицията.
Прекарвахме нощите на мостове, спирахме движението на автомобили, като блокирахме апаратите за заплащане преминаването по магистралите. Хората от преминаващите коли също ни подкрепяха, подаваха ни храна, макар че ние си носим. Разговаряхме с тях, че искаме да спрем тази политика и да живеем нормално. Макрон се държи като Зевс. Французите вече са отрязали една кралска глава, така че не им е проблем да свалят Макрон. Те успяха да свалят генерал Де Гол. Баща ми е участвал в протестите през 1968 година. Считам, че след нова година демонстрациите на “жълтите жилетки” ще преминат в революция. Подготвя се сформирането на партия за участие в изборите за европарламент през май.
До четвъртата стачка Макрон не говореше, а тласкаше напред премиера. След четвъртия протест той обяви мерки, които ще увеличат дефицита в държавния бюджет от 2,8% на 3,4%. От бюджета ще се финансира увеличението на минималната заплата, но богатите нямат да плащат повече.
– Често идваш в България, понякога по два-три пъти в годината. Имаш много познати тук. На твоята възраст срещаш ли хора с подобно мислене?
– За жалост – не. Младите хора не мислят социално и не се вдигат. Българите като хора са добри, но всъщност нямат позиция, остават си в мизерията. Проблемът на българите е в това, че не протестират, остават подчинени.
– Можеш ли да направиш едно сравнение на картината на живота в България и във Франция?
– Нивото на живота не е същото, така че е несравнимо. Считам, че животът във Франция е такъв, защото хората са знаели да протестират и са се борили за този начин на живот. Ние сме повече от 60 милиона, докато вие сте само 7 милиона – това също е несравнимо.
– Имаш срещи с известни личности. Как стигаш до тях?
– Написах писмо до президента Франсоа Оланд и получих отговор след колко седмици да отида. Срещата ни се проведе в една книжарница в Париж в края на ноември. Заключиха книжарницата и вътре останахме само директорът и ние. Във Франция и старият президент винаги си остава президент, получава същата заплата, има охрана, кола и продължава да се среща с хората. Бях му писала, че искам да му кажа някои неща. Той ми предложи своята книга “Гласът на властта”, а аз му подарих шампанско. Говорихме за “жълтите жилетки”, за Европа.
Бях в Париж и при тържественото отбелязване на 100-годишнината от края на Първата световна война. Видях отблизо световните лидери Тръмп, Путин, Ердоган.
– Протести на “жълтите жилетки” се провеждат и в други градове. В Гренобъл провеждат ли се демонстрации?
– Да, разбира се. Движението на “жълтите жилетки” е национално. Случващото се на Шанз-Елизе е незначително в сравнение с цяла Франция.
– С български политици срещала ли си се?
– През август 2017 година, на честването на годишнината от Илинденското въстание в Благоевград се запознах с Бойко Борисов. Той се заинтересува от мен, след като разбра, че съм французойка. Каза ми, че обича французите, и ми даде автограф. Аз му казах какво мисля за Макрон.
– Ти самата ще продължиш ли да участваш в протестите и имаш ли амбиция да участваш пряко в политиката?
– Да, ще продължавам да протестирам, това е моят принос в бъдещето. А за политиката – не знам. Искам да живея като равен човек. Искаме да накараме богатите корпорации да плащат големи данъци.
Много представители на “жълтите жилетки” заявяват, че ако бъдат избрани за депутати, не искат да получават такава заплата, а равна сума за всички – 1100 евро. Защото Макрон казва, че ще вдигне заплатата, но ще вземе парите от друго място, а това отново означава дефицит в бюджета.
Важен факт е, че в Европа вече взеха нашия пример и движението на “жълтите жилетки” излезе извън границите на Франция – в Германия, Австрия, Унгария, дори в Далечния изток – Тайван.
Разговора води
ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
