Съдия Йоланда Цекова от Кюстендилския окръжен съд потвърди с определение постановлението на държавното обвинение, прекратило наказателно преследване по трагичен случай с половингодишна давност. През август миналата година 71-годишният кюстендилец Славчо Мирчов се обеси, след като разбра, че е болен от рак. Образуваното досъдебно производство е по член 115 от НК за убийство, причинено от неизвестен извършител. Срещу отказа възразиха по съдебен ред синът Христо и дъщерята на починалия. В жалбата си двамата твърдят, че липсват мотиви за прекратяване и достатъчно данни за анализ на казуса и незаконосъобразност на прекратителното постановление. Според тях не е разследвано престъпление по чл. 127 НК, а такова по чл. 115 НК, крайно лаконична и противоречива фактическа обстановка, извън която са останали непосочени оплаквания от починалия Славчо за болки в шията, челюстта и езика и неглижирането им от личния му лекар; липса на анализ в постановлението на заключението на съдебномедицинската експертиза и неяснота въз основа на какви данни прокурорът е приел липса на причинно-следствена връзка между поведението на друго физическо лице и настъпилата смърт, които въпроси трябва да се изяснят в бъдещ съдебен процес. В заключение се обобщава, че разследването е проведено незадълбочено и повърхностно, не са събрани достатъчно доказателства и не е преследвана основната цел на наказателния процес – установяване на престъпление и дееца му. Настоява се за отмяна на постановлението и връщане делото  на прокурора със задължителни указания.
И сега синът продължава да мисли, че смъртта на баща му е в резултат на лекарска грешка. Всичко започва в началото на 2018 година, когато Славчо търси съдействие от личния си лекар д-р Соня Попова. “Изумен съм, че личният лекар на баща ми не е разбрал, че става въпрос за нещо сериозно, при условие че той много отслабна. Другото нещо е, че баща ми имаше хронично заболяване и взимаше хапчета за разреждане на кръвта. Затова всеки месец правеше кръвни изследвания, за да се види, ако има инфекция, че левкоцитите са променени”, уточнява синът Христо. Баща му Славчо първоначално е лекуван от афти в устата, а по-късно столичните лекари от Александровска болница установяват, че става дума за рядко срещан рак на езика. Преди да сложи въжето на шията си, възрастният мъж оставя и предсмъртно писмо.
Така според съдия Йоланда Цекова от саморъчно написаната бележка  може да се направи обоснован извод, че липсват всякакви данни за подпомагане или склоняване на починалия от друго лице да се самоубие. Самият той съзнателно е взел решението как да приключи житейския си път след казаното в негово присъствие на диагнозата карцином от лекаря в София. Действително, за писмото липсва извършена графологична експертиза. Но съдържанието му, съпоставено с показанията на свидетелка, с достатъчна категоричност доказва, че писмото е написано именно от него и е адресирано към децата му, видно и от началното обръщение в него. Соченото в жалбата относно бездействие на личния лекар на починалия дори да е житейски вярно, също няма никакво пряко или косвено отношение към настъпилата му смърт, категорична е съдия Цекова.
Съдебното определение може да се обжалва пред Софийски апелативен съд.
ГЕРГАНА ИВАНОВА