Собственици на шивашки цехове в Благоевград изпитват глад за шивачки, въпреки че в града стотици, работещи в сектора, останаха без работа само преди около два месеца. Според работодатели към момента те са регистрирани в Бюрото по труда, но отказват да започнат работа, тъй като получават обезщетения за безработица. Работодателите недоволстват, тъй като не могат да си запълнят обявените от тях свободни работни места, включително и в Бюрото по труда, и прозират скрити договорки между посредниците и безработните лица.
С подобен проблем са се сблъсквали и работодатели в други области на икономиката. Споделят, че значителна част от безработните лица през периода, в който получават обезщетение за безработица, работят на различни места, но без трудов договор, т.е. в сивата икономика. Целта е да не губят полагащото им се обезщетение. Вина за това положение имат и работодатели, които с цел да спестят осигуровки склоняват да наемат без договори такива лица, без да мислят за тези, които работят на светло и в същото време имат нужда от работна ръка.
Проблема коментира лично и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на посещението си в Банско миналата седмица след въпрос на репортер на “Струма”.
“Бюрата по труда осъществяват посредничеството между работодателите и безработните за намиране на работа. Ние се опитахме да направим така, че когато има подходяща работа за лицето, то да приеме това предложение и да започне работа, т.е. по-малко да бъде в период на безработица. Тук вероятно има случаи, в които лицата правят съответно така, че да получават целия срок обезщетението си за безработица, или поне по-голямата част. В Закона за насърчаване на заетостта и подзаконовата уредба са описани основанията, при които лицето може да откаже работа. Винаги когато трудовият посредник предложи работа, която съответства на квалификацията на съответния работник, той би трябвало да приеме това предложение. В противен случай би трябвало да се приложи дерегистрацията от бюрата по труда, а това води до отпадане на основание за обезщетение за безработица. Размерът на обезщетение не е толкова атрактивен, т.е. тези хора могат да си намерят много по-добре платена работа, защото това, което имаме като данни, е, че заплащането вече значително изпреварва обезщетението, което е 60%. Това е нормално и логично. Би трябвало тези хора да се мотивират и да започнат работа и Агенцията по заетостта със своите структури да ги подпомогнат и това да стане във възможно най-кратък период”, коментира министър Петков и допълни, че ако бъде подаден конкретен сигнал за отказ, ще бъде направена проверка.
Конкретни въпроси бяха изпратени и до Станислава Поповска, директор на Агенция по заетостта – Благоевград.
От дирекция “Бюро по труда” – Благоевград съобщиха, че към момента при тях има заявени 12 свободни работни места за шивачи. Те са заявени през месеците март и май и са със срок на валидност на заявките до края на месец юни 2019 г. В същото време регистрираните безработни лица, работили като шивачи, са 43, които получават обезщетения за безработица.
Директорът на Агенцията по заетостта Станислава Поповска призна, че на някои лица е предлагана работа, но са отказали и поясни какви са причините и имат ли право на това.
“Да, има регистрирани безработни лица, на които е предлагана работа като шивачки, но са отказвали по здравословни причини, за което са представили медицински документ. Друга част от тях желаят да се преквалифицират и са включени в обучение за придобиване на професионална квалификация. Що се отнася до правото им на отказ, имат право на това, ако предложената им работа не е подходяща за тях. По смисъла на Закона за насърчаване на заетостта “Подходяща работа е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция “Бюро по труда”. След този период “подходяща работа” е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт”. В случай че предложената работа е подходяща за едно безработно лице и то я откаже, регистрацията се прекратява на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, което респективно води до спиране на обезщетението за безработица /ако лицето получава такова/”, поясни Поповска.
Няма информация колко са лицата, на които е прекратено обезщетението за безработица заради отказ да приемат подходящи за образованието и за здравето им работни позиции. Въпросът касае не само Пиринско, а цяла България, и той е има ли въобще такива лица, а ако отговорът е не, кой е виновен – посредниците в бюрата по труда, или органите, които трябва да контролират харченето на парите от НОИ?
ИЛИЯНА ПОПОВА