София. През първата неделя след Великден Православната църква чества паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. След възкресението си Христос се явил на учениците, но апостол Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани.
Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на апостол Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“.
Така Иисус Христос посочва, че много по-силна е тази вяра, която не търси физическото, сетивното уверяване. Това е посланието на деня, който всъщност възпроизвежда цялата пасхална радост от Възкресението. На този ден Иисус Христос дава специална власт на своите ученици – да прощават грехове.
Чрез даването на благословията на Светия дух, той „учредява” свещенството в църквата. Това е вторият главен момент в евангелското събитие на днешния ден. След като самият Иисус Христос възкръсва, побеждава смъртта, учредявайки своята църква, той дава на апостолите една специална власт за свещенодействие. Затова те да продължат неговото спасително дело вече като дело на църквата с благодатта на Светия дух.
Характерно на този ден е, че се боядисват яйца за душите на умрелите.