Вера Кацарска е учител по немски език в Езиковата гимназия в Благоевград, упражнява професията си от 25 години. Наскоро тя заведе съдебно дело срещу община Благоевград по Закона за договорите и задълженията за недопустимо увреждане, след като бе жестоко нахапана от бездомно куче. Инцидентът стана на 8 ноември миналата година след обяд в парк Бачиново. След шока и медикаментозната терапия, по съвет на психолог, тя подновява разходките си, придружавана от приятелка. 10 дни след преживения ужас вижда глутницата с кучета на същото място. Там са и служители от  приюта, които вместо да реагират, седят в червения пикап с лепенки „Община Благоевград” и си зяпат в телефоните.

– Г-жо Кацарска, след инцидента с бездомни кучета решихте да съдите общината, защо?

– Реших да заведа дело поради простата причина, че това ми се случва за втори път. Бях нападната от бездомни кучета, които очевидно не са безстопанствени, тъй като бяха маркирани и са под надзора на някакъв кучкарник. Този път пораженията бяха по-големи от първия път и реших да си потърся правата по съдебен път. Още повече, че подобна глутница обикаля пред входа на Езикова гимназия. Стотици деца, които влизат сутрин, особено ако са със закуски, могат да изпитат това, което се случи на мен.

– Какво точно се случи?

– Разхождах се в парк Бачиново и когато стигнах до езерото, в близост до заведение „Гъбата“ усетих ухапване отзад. Нападението беше изненадващо, в гръб, и добре че носех пухено яке, което бях вързала около кръста си. Кучето беше голямо, бяло, с оранжев или зелен маркер на ухото. Това ми е запечатано в паметта. След това не знам откъде дойде глутница, която започна да лае срещу мен. Бях сама, но клиенти от заведението се отзоваха много бързо и ми извикаха да вляза по най-бързия начин в загражденията на детската площадка. Защото кучетата бяха 6 или 7, и никой не се осмели да дойде да ми помогне. На пързалката и люлката имаше две деца, които започнаха да пищят. Не мога да си обясня с какъв инстинкт им казах да се качат на най-високото място на пързалката, а аз послушах хората и влязох в загражденията на детската площадка.

– По кое време стана инцидентът?

– В 2 часа следобед, след първа смяна на училище. Прибрах се към 13 часа и както обичайно, тръгнах на разходка. Нападението е регистрирано, защото се обадих на телефон 112, пък трябваше да се обяснявам къде съм. Доста време отне на полицията и линейката. Хора са се обадили да дойде екип на Спешен център, не аз. Кучетата продължаваха да лаят настървени. Децата пищяха, майките не можаха да влязат при тях. Когато посегнах да напипам раната, пръстите ми пропаднаха. Ръката ми беше цялата в кръв. Линейката пристигна след около 25 минути заедно с мъжа ми. Закараха ме в Спешна помощ, обработиха ми раните, биха ми инжекция против тетанус, след това ходих допълнително на хирург.

Имах подобен случай преди 6 години. Тогава бях нахапана от куче пред общината. Глутницата се спусна към мен  пред заведение „Барок“, беше 4.30 часа следобед. Тогава някак си го преглътнах, а и не бяха толкова големи пораженията. Но този път реших, че е крайно време общината да държи ресора и хората, които отговарят за безстопанствените кучета, отговорни да си вършат работата. А не само да усвояват пари, а ние да се чудим как да минем по главната улица. Защото не само парк Бачиново, цялата главна улица е пълна с бездомни кучета. Пребройте колко са пред магазин „Билла“. Мен ме страх да мина пред съда, страх ме е да мина пред Ларгото.

– Потърсихте ли помощ от психолог след случая?

– Да, потърсих. Пих доста време медикаменти и антибиотици. Специалист ме посъветва, че за да преодолея страха, не трябва да се затварям вкъщи и  нарушавам изградените си навици, а да продължа да се разхождам на Бачиново. Само че аз вече предпочитам да съм с придружител. Все още ходя и мисля, че това е правилната стратегия. Но избягвам да стигам до мястото на инцидента, ако съм сама.

– Каква беше реакцията на институциите след ухапването?

– Подадох сигнал в общината, но не се случи абсолютно нищо. След 10 дни реших да възобновя разходките, защото аз ходя от 15 години по този маршрут и се обадих на моята приятелка Миглена Лулейска да дойде с мене. В 2 часа следобед, открихме същата глутница, на същото място на Бачиново. Бялото куче, което ме захапа, ме разпозна и се надигна. Наостри уши, а ние се върнахме назад. Видяхме спрял червен автомобил и по някакво странно стечение на обстоятелствата на него имаше надпис „Община Благоевград“. Снимах глутницата, снимах колата на общината, почуках на прозореца, за да попитам уважаемите господа, които отговарят за бездомните кучета, защо са вътре в автомобила и гледат в телефоните. В колата бяха мъж и жена. Представих им се. Посочих им кучето, казах, че е агресивно и че ме е нахапало преди 10 дни. Мъжът нищо не каза, просто си прибра телефона. Но дамата започна да хленчи колко й е лошо, че се чувствала много зле, как не трябвало да бъде на работа. Тя ме попита какво да правят с кучетата и какъв е смисълът да ги прибират изобщо, като след като ги обезпаразитят, след 2 седмици трябва да ги пуснат. Представете си моя ужас, след всичките медикаменти и терапии, да видя същото куче, което ме разкъса. И някакви отегчени служители, които едвам ги измъкнах от колата. Не знам какво са направили, защото аз веднага си тръгнах.  Но изглежда бяха прибрали кучетата, защото мъжът ми ходи да провери вечерта и каза, че ги няма. Не мога да ви опиша какво преживях след тази разходка, която направих по настояване на лекарите. И до ден-днешен се оглеждам, ослушвам и като видя куче настръхвам и се пазя да не ме захапе.

 – Вие имала ли сте куче?

 – Аз имам куче. Сега се пазя и от него, макар че го гледам от 6 години. Живее в двора. След инцидента обаче се опитвах да му намеря приемно семейство. Изпитвах страх и от собственото ми куче. Но мъжът ми ме склони да го задържим. След преживяното реших, че трябва да предприема нещо, за да се защитя. Пътувала съм и в нито един европейски град не съм видяла кучета по улиците. Смятам, че не трябва да подлагаме малки деца и възрастни хора, абсолютно всички благоевградчани на опасността да бъдат нападнати. Основна задача на господата общинари е да се погрижат за сигурността на хората. Управлението на Благоевград не е само избори, „синя зона” и събиране на данъци.

– Уведомихте ли компетентните органи за случая?

– Ами веднага след инцидента ходих да давам писмени обяснения във Второ районно полицейско управление защо съм нахапана от бездомни кучета. Решението да съдя общината взех след втората случка, защото след нахапването бях прекалено стресирана да мисля затова. Ще сезирам и други институции, ще стигна до където трябва, но тези безпризорни кучета трябва да бъдат събрани. Знам, че не съм единствената потърпевша. Един от мъжете, които бяха при заведението, когато бях нападната, каза, че и той също е бил хапан от бялото куче  и даже го е бил. Явно това е водачът на глутницата. Надявам се хората, които са пострадали като мен, да дадат гласност, да не се срамуват, да не се крият – ние не живеем в гората. След инцидента проявих интерес и към дейността на този кучешки приют и събрах информация, че там се усвояват големи средства и това си е чист бизнес. Ако някой положи усилия, ще види, че има белязани като кастрирани кучета, които са бременни. Просто не смея да ги доближа, иначе бих ги снимала. Обидно е, страшно е, нецивилизовано е. Преди дни разбрах, че фирма „Балико“ на Илияна Балева отново е спечели обществената поръчка да обгрижва бездомните кучета в общинския приют. Хубаво, но нека си вършат работата. Хуманно нещо е да прибираш, да обгрижваш бездомните кучета. Затова съществуват институции и служители, на които им се плаща. Нехуманно е, че те освирепяват от глад. Затова са агресивни. Десет дни след инцидента кучетата не бяха прибрани. Това са опасни, безпризорни кучета, които трябва да имат нормален начин за живот. Както и хората, които за мен категорично са по-важни. Затова се обърнах към съда, защото това е законовият начин за защита. Първото съдебно заседание мина, очаквам следващото.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

  • Заснетият от В. Кацарска автомобил на служители от приюта