Страстната седмица през 2019-та година започва на 22-ри април. 

Това е последната седмица от живота на Исус Христос.

Интересно е, че на славянски език “страст” означава “страдание”. Ето защо седмицата е кръстена именно по този начин.

През Страстната седмица църковните служби се отличават с възпроизвеждане на историята на страданията на Исус Христос, както и на неговите последни поучения.

Християнството учи, че през последната седмица от Великия пост трябва да се замислим дали спазваме наставленията на Исус Христос, трябва да изпитаме себе си и да се опитаме до бъдем по-добри.

Традиции и обичаи през Страстната седмица

Исус Христос се разгневил на тълпата, която се била събрала в Йерусалимския храм на Велики Понеделник. Хората били превърнали храма в тържище, заради което той обърнал масите на търговците. Велики вторник е отреден за смирение. През този ден Божият син напътствал всички вярващи.

На Велики понеделник, православната църква почита Свети патриарх Йосиф – син на Свети патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Легендата разказва, че Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

На този ден имен ден празнуват Виктор, Виктория. Желаем ви здраве, успехи и щастие!

Денят, който е отреден за смирение е Велики вторник. През този ден Божият син напътствал всички вярващи.

Велика сряда е денят, в който Юда уговорил предателството на Исус за 30 сребърника. Според обичаите на Велика сряда се бере здравец от децата, който на раздава за здраве на Разпети петък. Забранено е да се върши каквато и да била домакинска работа на Велика сряда, тъй като се смята, че ако някой не спази правилото, ще загуби това умение.

Денят на Тайната вечеря е Велики четвъртък. Това е и денят на тайнственото причастие. След вечеря Христос взел комат хляб, благословил го и раздал парчета на всички свои ученици с думите: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. След това взел чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След това Исус Христос казал на учениците си, че е предаден. На този ден се отслужва Света Василева литургия.

Велики четвъртък е и денят, когато се боядисват яйцата за Великден. Става се рано и боядисването на яйцата започва. Първото яйце се боядисва задължително в червено и докато още не е изсъхнало, с него се прави кръстен знак на бузите, челата и брадичките на децата за здраве. Яйцата могат да се боядисат и в събота.

Може би най-тъжният ден в християнството е Велики петък или Разпети петък. Това е денят, в който Исус Христос е бил разпнат на кръста. Този ден е посветен на страданията му. В 11 и 30 часа се изнася Светата плащеница от храма. А вечерта при плащеницата с изобразеното тяло на положения в гроба Исус се извършва опело Христово. На Разпети петък е прието т.нар. минаване „под маса“ в църквата. То опрощава греховете и носи здраве и късмет.

Велика събота е денят, в който се отбелязва погребението на Господ Исус Христос. Когато той починал като човек, тялото му било подложено в гроба. Душата му отишла в ада и освободила всички пленени души. На третия ден тялото и душата на Христос отново се обединили и той възкръснал.

Този ден се нарича и Душна събота, защото тогава се ходи на гроба на починали близки и се носят боядисани яйца, хляб и жито.

Вечерта срещу неделя се отива до храма, където се палят свещи. Преди настъпването на полунощ всички вярващи обикалят три пъти храма, докато свещеникът чете молитви. В полунощ всички се поздравяват с „Христос воскресе!“ и отговорът е „Воистина воскресе!“.