Русенската опера: Затъваме заради безумната методика на министерството

До г-н Вежди Рашидов

Председател на парламентарната Комисия

по култура и медии

в НС  на Р България

До

г-н Боил Банов

Министър на културата

До

г-н Галин Григоров

Областен управител

на Област Русе

До

г-н Пламен Стоилов

Кмет на град Русе

До

г-н Пламен Нунев

Народен представител от ПП на ГЕРБ

До

Г-н Крум Зарков

Народен представител от ПП на БСП

До

г-н Искрен Веселинов

Народен представител от ПП на ОП

ДО

г-н Пламен Димитров

Президент на КНСБ

До

г-н Станислав Почекански

Председател на Сюза

на Българските Музикални и Танцови Дейци

До

г-н Кирил Бинев

Председател на национална

федерация „КУЛТУРА“ към КТ „ПОДКРЕПА“

До

г-н Иван Иванов

Председател на

независима синдикална федерация

„КУЛТУРА“ към КНСБ

До

Г-жа Нина Кръстева

Председател на синдикат

„Театър, музика и танц“

Национална федерация

„КУЛТУРА“ към КТ „ПОДКРЕПА“

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

В навечерието сме на една годишнина, която е паметна за обществеността на град Русе и за историческото развитие на музикалната култура в България. През 2019 година Държавна опера - Русе отбелязва 100 години оперно дело в град Русе и 70 години от институционализирането си като държавен културен музикален институт. 

За съжаление с горчивина констатираме, че с приближаването на тази годишнина се правят опити доброто име на Операта да бъде опетнено и трудът на работещите в нея обезценен. Става въпрос за растящия минус в бюджета на Операта, за който още в началото на годината информирахме и алармирахме Министерството на културата, местната власт, народни представители, синдикатите и обществеността.

В какво се изразява нашата тревога:

Запознатите с нашата дейност знаят, че бюджетът на операта се формира по утвърдена от Министъра на културата Методика за разпределение на средствата по чл. 23а, ал.1 т.1 от Закона за закрила на културата на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства и Правилата за прилагане на делегираните бюджети в държавните културни институти (ДКИ).

В публичното пространство цари логичното мнение, че щом става въпрос за делегиран бюджет, то независимо по какъв начин се формира той, същият представлява определена величина, която в началото на всяка календарна година се предоставя на културните институти и директорите започват да разпределят и да разполагат с тези средства, в изпълнение на поетите ангажименти и набелязания от тях репертоарен план.

Разбира се, планирането на творческата програма зависи пряко от размера на този бюджет.

За да планира своя репертоарен план, най-късно през януари месец на новата година, всеки ръководител следва да има ясна и конкретна представа за размера на бюджета, с който ще разполага.

Изненадващо е обаче, че в условията на така действащата Методика никой директор на културен институт НЕ РАЗПОЛАГА с информация за размера на бюджета в годината, която започва да тече от януари нататък.  Така, на практика, всеки стартира годината на сляпо.

Допускаме, че дългогодишните директори до някъде имат ориентация в какъв порядък може да се движи годишният им бюджет, но сме убедени, че и те са винаги неприятно изненадани, защото ежегодно Министерство на културата прави РЕСТРИКТИВНИ промени по Методиката и Правилата, които утвърждава най-рано края на февруари, оповестява по някое време през годината и въвежда със ЗАДНА ДАТА от 1 януари.

Всичко това прави невъзможно планирането и изпълнението на предварителния план за собствени приходи и изпълнението на заложения бюджетен план.

Съгласно закона за публичните финанси понятието „Делегиран бюджет“ има следното определение:

"Делегиран бюджет" е бюджет на второстепенен или от по-ниска степен разпоредител с бюджет, за който правото за промени в разходите е предоставено на съответния разпоредител с бюджет по силата или въз основа на закон.

Това означава, че когато е ПРЕДОСТАВЕН някакъв бюджет, ръководителят на съответното ведомство - второстепенен разпоредител има право да прави промени в частта на разходите по различните пера, с оглед на приоритетите, които си е поставил, но само в рамката на определения годишен бюджет.

Само по себе си съществуването на ДЕЛЕГИРАН бюджет за ДКИ, в рамковия такъв на Министерство на културата е лишено от всякаква логика. Точно това води до внасянето на постоянни рестриктивни промени в методиката, за да може някак бюджетът на МК да се впише в рамката, предоставена му от Министерството на финансите. В световен мащаб НЕ СЪЩЕСТВУВА подобен вид субсидиране на ДКИ.

Веднага след встъпването си в длъжност, спечелилият конкурс за директор на ДО-Русе г-н Иван Кюркчиев, разпореди през ноември 2017 г.  изясняване на финансовата ситуация, с цел възможността да планира поетите ангажименти в представената на конкурса от него концепция. Искаме да подчертаем, че до този момент нито синдикатите, нито служителите, бяха уведомени по някакъв начин за влошаващото се финансово състояние на Института. Въпреки, че бяха проведени срещи през годината с представители на Министерство на културата.

След направения финансов анализ и запознаване с реалната ситуация директорът е алармирал министър Боил Банов с писмо  изх.№РД-16-320/27.11.2017г.  Приложение №2. Молбата му към министъра тогава е била да се неутрализира този минус, който без вина наследяваме от предходните ръководства. Важно е да се уточни: това не са РЕАЛНИ пари дължими от ДО-Русе към доставчици и други контрагенти. Този минус е ВИРТУАЛЕН и се формира математически, посредством въведената от МК Методика.

И по същество той е КЪМ ФИНАНСИРАЩИЯ ОРГАН.

В устройствените правилници на държавните културни институти, които са утвърдени от министъра на културата е разписано, че финансирането им става чрез:

1.   Субсидия от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерство на културата;

2.    Реализирани собствени приходи от предоставяне на услуги, наеми, спонсорство, дарения, завещания от български и чуждестранни физически и юридически лица и др.;

3.    Средства от реализирани международни и национални културни програми и проекти.

Легалното определение дадено в закона за публичните финанси за „БЮДЖЕТНА СУБСИДИЯ“ е, че тя представлява трансфер с общо или целево предназначение, който централния бюджет предоставя БЕЗВЪЗМЕЗДНО на бюджетна организация за съответната година. Тук вече идва противоречието между закона  и правилата на Методиката, съгласно които  културните институти формират „ДЪЛГ“ към Министерство на културата.

Логично е след като ДО-Русе няма просрочени задължения към доставчици в края на 2017г. /с изключение на тези които пристигат след приключване на финансовата година и по технически причини не могат да бъдат разплатени в рамките на финансовата година/ Операта да започне следващата 2018г.  на чисто или по-точно с неразплатени 23 036 лв. За съжаление правилата на Методиката не го позволяват. Натрупаният виртуален минус КЪМ ФИНАНСИРАЩИЯ ОРГАН се прехвърля като дълг на ДО-Русе в следващата 2018г.  И така: Минава месец януари 2018г., в който служителите получават заплати, планираният месечен афиш се изпълнява, носейки със себе си съответните разходи по дейността. Държавна опера-Русе встъпва в новата година без от МК да ни е предоставен бюджет, с който да разполагаме и да планираме разходите си.

И за да се върнем на темата Държавна опера - Русе в навечерието на своя 70-годишен юбилей, предоставяме данните от Министерство на културата за това с какъв бюджет започва 2018 г. Операта и с какъв разполага към настоящия момент:

На 02 януари 2018 г. с писмо от МК изх. №24-04-35 сме уведомени, че на 30. 11.2017 г. операта разполага с: - 1 044 447 лева.Приложение №1. Тоест към този момент - 30.11.2017 г. Операта не само не разполага с бюджет, но и дължи по посочените данни на Министерството 1 044 447 лева. Тази информация, получена на 2 януари 2018г. вече не е актуална и само предполага, че размерът ако не бъде занулен в края на годината, ще продължава да расте.  Все пак ние живяхме с надеждата, че след като хората в този институт са работили през цялата година, е напълно възможно всякакъв виртуален преходен остатък да бъде занулен. Още повече, че идва нов директор, който няма нищо общо с формирането на този дефицит!

На 13.02.2018 г. – месец и половина след началото на календарната година, на директорите на културните институти е изпратено писмо с УТОЧНЕН ПЛАН ЗА 2017 г.  Тоест всички директори на ДКИ разбират в средата на месец февруари 2018г. - с година и повече закъснение, с какъв бюджет са разполагали управляваните от тях културни институти и как е трябвало да планират разходите си за изтеклата 2017г.

Логично е всеки да се запита, защо и по каква причина от директорите се изисква да изпращат в МК репертоарен план при положение, че разбират с 13 месеца закъснение, вече при приключена календарна година, с какъв бюджет е трябвало да разполагат???

С писмо от МК изх. №91-00-29/29.12.2017 – Приложение №3 очевидно антидатирано, защото в Русе пристига на 13.02.2018г., става ясно какво е трябвало да бъде разпределението на бюджета за изтеклата вече 2017г. Тоест - как е трябвало да похарчи директорът парите, за чиито размер той научава с година закъснение?!

Силно обезпокоен от тенденцията на нарастващия минус, на 19.02.2018 г. с писмо наш изх. №РД-16-106/19.02.2018 директорът на ДО-Русе изпраща Доклад /Приложение №4/ към министър Боил Банов, г-н Пламен Стоилов – кмет на град Русе и г-н Пламен Нунев – народен представител от ПП ГЕРБ. В доклада директорът обяснява причините за натрупания минус, който чрез сложни счетоводни изчисления достига до размера, който би следвало да бъде в края на 2017г.  В тази връзка той поставя и под въпрос изпълнението на представената от него концепция с планираните мероприятия. Накрая директорът на ДО-Русе се обръща с молба този натрупан минус в размер на 1 127 248 лв. да бъде занулен, тъй като подчертаваме: този минус е нереален, а е една математическа фикция! Ние  вярваме че това е напълно възможно.

В отговор на Доклада от 19.02.2018 г. до Министър Боил Банов, г-н Пламен Стоилов и г-н Пламен Нунев, до директора на ДО-Русе от МК е изпратено писмо, изх.  №65-06-133/27.02.2018 г., с което той е задължен да изготви и представи анализ на изпълнението на бюджета на ДО-Русе, придружен с обяснителна записка за причините, довели до установения преразход и обосновано предложение за мерките,  които трябва да предприеме за преодоляването му.  Приложение №5 От писмото разбираме, че изпратеният доклад не е прочетен внимателно, защото това вече е обяснено там.

Дава се ново обяснение  Приложение №6, с това какви мерки ще се предприемат, макар че за всички е ясно, че вкарана веднъж в този капан изход за институцията от положението няма!

На 14.03.2018г. е разпространено отворено писмо от Колектива на ДО-Русе, с копия до институциите Приложение 9, в  което поставяме много важни въпроси и излагаме факти  за лошото финансово състояние на Операта. За съжаление към днешната дата отговор от институциите по компетенция НЯМА.

На 29.03.2018г. в самия край на месец март от МК официално пристига писмо с потвърждение за корекция по бюджет 2017г. и размера на отрицателния преходен остатък, с който ДО-Русе стартира новата 2018г.:

- 1 127 248 лв.  Приложение №7. Разбираме, че нищо не е занулено  и Операта разполага в този момент със заплати само за още 3 месеца. 

Тревожното положение със завещаното „наследство“ даде повод за провеждането на незабавни срещи със синдикатите и за разговори със служители на Министерството.

Разговори в присъствието на синдикатите и други служители се проведоха и със служители от Финансовия отдел и Дирекция СИХО. Някак, след това в нас остана с много въпросителни мисълта, как може хората в Културното ни министерство да не знаят, че оперното изкуство не може да бъдесамоиздържащо се.

Междувременно бяха предприети СЪКРАЩЕНИЯ, като от 324,75 от 30.04.2018 до 02.07.2018г числеността на служителите е намалена на 292,25 щатни бройки – общо 10%.

Уважеми дами и господа,

За хората, които познават и обичат изкуството ОПЕРА е кристално ясно, че това е най-скъпото сценично изкуство, защото обединява в себе си участието на солисти, оркестър, хор, балет, технически служби и обслужващ персонал, а капиталовложенията включват: изработването на декори, визуални ефекти,  костюми,  реквизит,  разходи за постановъчен екип  -  режисура, сценография, хореография, адаптации, авторски права и ред други разходи, съпътстващи тази дейност.

Връщаме се отново на 100-годишнината от поставянето на основите на оперното дело в Русе, с основаването на Оперна Дружба през 1919 г. и представянето пред публика на операта „Камен и Цена“ от Ив. Иванов и В. Кауцки. Следват многобройни опити трайно да се създаде оперен театър в Русе и всички се провалят. Но не защото артистите не са добри или няма публика, а защото никоя формация, макар и подпомагана от заможни българи, не може да издържи на големите разходи.

Едва през 1949 г. когато държавата застава зад тази инициатива и финансово обезпечава дейността на Оперната дружба, става възможно съществуването на Държавна опера – Русе, за да стигне тя днес до прага на своята 70 годишнина.

И така, да се върнем към фактите: След първото сигнално писмо до министър Банов, доклада с констатацията за наличния минус, потвърдителното писмо от 29.03.2018 г. за преходния остатък от - 1 127 248 лв.,  стигаме до 6 август и поредното писмо от МК, с което ни уведомяват, че към 30 юни 2018 г. сумата с недостига е вече - 2 336 86 лева.

Трябва ли да стигнем до там, че да започнем с подозрение да се питаме дали спечелването на конкурса от г-н Иван Кюркчиев,  назначаването му на директорския пост на Русенската опера и неговата амбициозна творческа програма не се оказват неудобни и дразнещи за амбициите на някой друг? Тези подозрения се зародиха още от времето, когато директорският пост внезапно се оваканти и започна безотговорно и най-вероятно умишлено забавяне на конкурса за нов директор. Именно това забавяне фатално въвлече русенският оперен театър в низходящата спирала на виртуалния дълг. А днес подозираме, че СЪЩЕСТВУВАНЕТО на този театър може да се превърне в залог за ново овакантяване на директорския пост, ново временно управление на театъра – най-вероятно от човек, поставен под чуждо давление и стоящ далече от интересите на Русенската опера, който ще довърши процеса на разпад, на който всички се оказахме обречени.

В тази безумна и безизходна ситуация се намира не само Държавна опера - Русе, но и останалите оперни театри в страната! 

Министерството би следвало да се грижи за опазване на националното културно богатство на страната ни, каквото е и оперното изкуство, а не да го СЪСИПВА! В момента това Министерство и работещите в него, не само са съучастници в унищожението на българските оперни и оперетни театри, но волно или неволно се превръща и в инициатор на това. Осем години са прекалено достатъчно време, за да се разбере, че системата на финансиране на културните институти НЕ РАБОТИ в интерес на българските музикално-сценични изкуства!

Искаме отново да подчертаем за тези, които не са запознати със спецификата на това изкуство, а очевидно, за жалост, такива хора има много в Културното ни министерство, че операта по света никога не е била самоиздържаща се институция! Тя е създадена от едни от най-богатите меценати и монарси - почитатели на изкуствата и така е съществувала стотици години, докато постепенно минава под опеката на държавата. Операта е перлата на сценичните изкуства и всяка самоуважаваща се нация ревниво я пази и съхранява,  защото нейното присъствие е символ на ПРЕСТИЖ и ВИСОКА КЛАСА! За България опазването и развиването на оперното изкуство означава непрестанно потвърждаване на ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРИТЕ, които със своите най-изявени представители-артисти на световния подиум на това изкуство са давали, дават и в момента националния ни принос в съкровищницата на европейската култура. Много оперни изпълнители със световно признание и слава са тръгнали именно от СЦЕНАТА НА РУСЕНСКАТА ОПЕРА. Защото тя винаги е била, а и днес е носител на най-висш професионализъм!

Без да влизаме в подробности в механизма на Методиката ще кажем, че тя е капан за всички ръководители на музикални културни институти и рано или късно всички попадат в този порочен кръг. Факт, който не можем да подминем е, че Методиката и Правилата за тяхното прилагане важат за сценичните изкуства ОБЩО – музикални и театрални, но не претендираме да сме достатъчно запознати със спецификата на театралното изкуство и констатациите, които правим се отнасят за музикалните институции.

С настоящото писмо АЛАРМИРАМЕ НАЙ-ОТГОВОРНО, че ако не се преустанови един път завинаги погрешния и порочен механизъм на въведената Методика, това означава, че за да продължи под някаква форма своето съществуване Държавна опера – Русе, следва да съкрати повече от половината си щатна численост, което между впрочем, осъзнаваме, най-вероятно е целта на нейните недоброжелатели. Оперен театър със 140 души не може да съществува! Държавна опера-Русе е институт, който активно развива както оперна, така и концертно-симфонична и балетна дейност, с качества, доказани безкомпромисно през годините в страната и чужбина. Държавна опера-Русе е единственият по рода си институт в цяла Северна България, носител на културата и духовността в този регион!

Затова АПЕЛИРАМЕ Министерство на културата да извърши:

1. Заличаване на този „виртуален” дълг!

2. Незабавна отмяна на Методиката и Правилата за прилагането ѝ, по която се финансират музикалните културни институти! Осем години са достатъчни, за да се разбере, че тя не работи в интерес на културните институти, а фактът, че ежегодно Министерството прави промени по нея, е показателен за нейната порочност. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че края на 2017 г. от общо 14 музикални института 8 приключват годината на минус. Приложение №8 Въпрос на време е и останалите, които работят ЧЕСТНО и ПОЧТЕНО да влязат в капана на Методиката!

3. Провеждане на широк тристранен съвет, на който да се изготвят предложения за промяна на начина на субсидиране на ДКИ в сферата музикално-сценичните изкуства!

4. Да се гарантират заплатите на работещите в музикалните културни институти.

5. Да се гарантират средства за издръжката на сградите, които културните институти стопанисват, като се направи анализ за всеки отделен институт на състоянието на сградния фонд, нуждите за неговата поддръжка и комунална издръжка. Да се изготвят анализи и експертни становища за състоянието на сценичните съоръжения и механизация, с цел да се планират неотложни ремонти по амортизираните и вече опасни за експлоатация сцени! Такава отдавна е и сцената на Държавна опера-Русе и именно Методиката на финансиране не дава НИКАКЪВ шанс тя да се ремонтира.

Силно се надяваме, че в навечерието на 70-тия юбилеен сезон от одържавяването на Русенската опера, в годината, когато ще честваме също и забележителната 100-годишнина от началото на оперното дело в Русе - град с най-изявени европейски културни традиции в България, Министър Боил Банов незабавно ще предприеме необходимите действия за изпълнение на изложените тук искания. Така г-н Банов няма да остане в историята и съзнанието на хората като МИНИСТЪРА – ЕКЗЕКУТОР на Държавна опера - Русе и на българския оперен театър!

Държавна опера - Русе започна подготовката на своя празничен юбилеен сезон. В организирането и провеждането на честването ще вземат участие знакови фигури от света на оперното и балетното изкуство, които са направили първите си професионални стъпки на нашата висока сцена, а днес са едни от най-известните и почитани имена по целия свят. За различните събития, с които предвиждаме да отбележим празника на Русенската опера имаме подкрепата и съдействието и на широк обществен кръг от видни личности от творческия, научния и интелектуалния елит на България - личности, съдбовно и неразривно свързани с градежа и израстването на русенския оперен театър през всичките тези десетилетия на неуморен труд, признание и слава.

Би било недопустимо срамно и унизително за българската култура точно в протежението на тази годишнина Русенската опера да не може пълноценно да работи и да радва и духовно да извисява своята публика - българския народ!

ОТ КОЛЕКТИВА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА РУСЕ