Първата кинопрожекция в България. Нетипичната за страната архитектура – от модернизъм до сецесион. Мястото, на което е роден и прекарва част от детството си един от големите писатели на ХХ век – Елиас Канети. Родно място на режисьорите Леон Даниел и Любен Гройс, писателите Змей Горянин, Владимир Полянов и Стефан Цанев, художниците Кирил Станчев и Андрей Даниел, диригента Саша Попов. От този град дори тръгва торта "Гараш".

Русе има културна история, с която могат да се мерят само два-три други български града. Защо тогава всичко това бавно и постепенно запада в последните 30-ина години?

През последното десетилетие културната сцена на дунавския град се движи на ниски обороти и без връзка с миналото. Изселването на голяма част от града, липсата на връзка между общината и дейците, високите наеми, отсъствието на университета като ядро за будни млади хора и почти пълната липса на места, където те могат да се социализират, са сред причините за това. Има обаче няколко души, които се борят активно за културния ренесанс на Русе, пише Светослав Тодоров във вестник Капитал.

Две сестри и един брат, не по Чехов

Сред малкото организации, които искат да променят ситуацията, са "Блок 14", които съществуват от малко повече от година. Екипът на сдружението за изкуство и култура са две сестри и един брат – театралната актриса Евгения Явашева, международно утвърдената оперна певица Андреана Николова и вокалистът на хардкор групата "Пердах" и организатор на музикалния фестивал Better Days Асен Николов. И тримата завършват университетското си образование извън Русе – Евгения и Андреана в София, а Асен във Велико Търново, като до неотдавна живее в Лондон. Връщат се по различни причини и в различен момент от живота си, но близостта със семейството е нещо, което е голям фактор за тях, и към днешен момент и тримата са отново в Русе. Взимат решението да са там, въпреки че всичките им приятели са извън града и обикновено извън страната. Не познават други завърнали се.

Името идва от блока в русенския кв. "Дружба", в който са прекарали детството си. Разговаряме с тях малко преди да представят филма с нулев бюджет "Първа смяна". В него снимат актьорските изпълнения на 30 деца между 4 и 12 години, които обучават в актьорската си школа. Имат и група за възрастни, която е вече на три години и изнася представления пред публика. Трупата (работилница за театър "Мармалада") събира изключително разнообразни ентуасисти – от камериерки до инженери, от 22-годишни до 52-годишни хора, които според Евгения вече са прескочили аматьорското и играят на професионално ниво. Сред проектите им до този момент е и фотоизложбата "Мила моя", посветена на женското начало, женската роля в семейството и емоционалните връзки между майки и дъщери.

Липсващите студенти

"Не правим нещо ново, но го правим с голямо желание. Много вярваме в хората около нас", казва със заразителна енергия 39-годишната Евгения, която извън "Блок 14" е плътно заета с представленията в Драматичен театър "Сава Огнянов", учителската си работа и двете си деца. "Ценностната система тук е подменена. Цялата представа за Русе като културен град е напълно в миналото."

Въпреки че не спестява критиките си към настоящето на града, тя е изключително ентусиазирана към това, което прави – нито за секунда човек не остава с усещането, че тя може да бъде разубедена от смисъла му. Тя много добре осъзнава защо трудът им е толкова наложителен. Всички приходи до момента са давани за каузи и поддържането на инициативата.

"Една от причините, поради които градът ни изглежда така, както изглежда сега е, че липсва университетският фактор – навсякъде университетът освежава динамиката на един град, докато при нас е обратното, тъй като той е чисто технически", казва 34-годишният Асен, завършил теология. Срещаме се в едно от приятните места в града – Network Jazz Cafe, въпреки че през целия ден джаз не се чува. "Студентите са много, но не са част от културния живот на Русе."

Същевременно той вижда млади хора, понякога дори в ранни тийнейджърски години, на концертите, на които участва като музикант или организатор. Остава въпросът дали те ще се задържат в града, след като завършат гимназия. Казва, че има желание да промени нещо в града и го чувства като мисия. "Ако се върнем в миналото на България – тези, които са си заминали, винаги са се връщали обратно, за да допринесат с нещо към средата." Сред парадоксите за него е и липса на културна връзка с Букурещ.

Жената, която пее

Експерименталната певица Ваяна Ташева – KOPRIVA никога не е живяла извън Русе, но е намерила баланса между това да се вдъхновява от спокойствието в града и да не се чувства затворена в него – въпреки че с начина й на обличане, абстрактно мислене и специфичен вкус към музиката Берлин със сигурност би й отивал.

Освен с музика тя се занимава и с фотография и стайлинг. Също така работи с деца, включително обучение в специфичната музикална техника, която ползва. Подобно на Евгения, работата с деца е нещо, което силно я вдъхновява.

"Не съм се замисляла да съм учителка – според мен това ще счупи красотата на това, което се случва. Държа се с децата като равни и с това ги печеля. Като цяло децата са ми любимата публика след растенията и животните – по тях съдя и музиката си." Причината е, че музиката й е предимно съставена от вокални семпли (плюс ксилофон и укулеле) - за целта намирането на правилната честота е от голяма важност. "Ако е грешната, можеш да се разболееш. Убивала съм цветя така, котката е бягала."

Ваяна е вокалистка на различни групи от 17-годишна възраст – съвсем естествено развитие на нещата, след като в детството й често ъндърграунд концертите се случват във вече несъществуващо кино, до което е живяла. От 2017 г. започва изяви с псевдонима Коприва. Казва, че клубовете не са за нея и пее или по алтернативни пространства, или (при липсата на такива в случая на Русе) на улицата и в паркове. През май тя започва записи по дебютния си албум в студио в града, което тепърва ще отвори врати. "Градът е спокоен, стресът ме разболява. Не мога да правя музика на шумно място", казва KOPRIVA.

Всички са стопроцентово обединени, че един от големите фактори за липса на културна сцена е, че няма място, където младите хора с по-алтернативен вкус да се събират. Дори не става въпрос за локация, която да развива програма, а просто някъде, където могат да изпият по бира с приятели. Спомнят си за места като "Мазето" и "Криминале", които са изпълнявали тази роля. "Понякога просто искам да се облека, да изляза и да пия коктейл с приятелки някъде. Но няма къде."

Ако засега няма промяна, какви са възможностите това някога да се случи? Откъде трябва да се започне? "Предполагам още малко ще помрънкаме, че няма места, и в момента, в който имаме малко средства, ще ги направим ние", стига до очевидния извод Ваяна. "Блок 14" и тя обмислят започването на арт център. Засега намирането на място се оказва трудно въпреки изоставените пространства и липсата на малки бизнеси, които да ги заемат.

Може ли миналото да помогне на настоящето

Богат опит с организирането на културни събития вече има и Международно дружество "Елиас Канети", основано през 1992 г. и с голям принос литературното наследство на Нобеловия лауреат да е по-добре познато в България. Към днешен момент фигурата на Канети е част от идентичността на града и дори причина за туризъм в него – има сегмент чужденци, които посещават града, за да видят двете къщи, асоциирани със семейството му.

Под шапката на дружеството са издателството на името на писателя и Дом "Канети" на ул. "Славянска" 13 (някогашната търговска къща на Елиас Аврам Канети – дядо на Елиас Канети), една от притегателните точки в града за по-алтернативни събития в изкуството – от музика, през театър и литературни четения до изложби.

Пенка Ангелова, основателка на дружеството и ръководител на отворилата врати през 2005 г. австрийска библиотека "Елиас Канети", казва, че раждането на организацията до голяма степен е плод на общия дух на промяна след 1989 г. През първите години дружеството развива научна дейност, а след 2005 г. разширява фокуса си, като към днешен момент то организира и езикови курсове.

"Когато човек гледа само собствения си град или собственото си село, всичко изглежда по-лошо, отколкото е всъщност. Свиващият се град не е изолирано явление", казва Пенка Ангелова, също така литературовед и културолог. Частично дава лекции в Русенския университет. Не иска да дава обобщения за състоянието на града или как се променят поколенията в него. Тя не забелязва свиване на аудиторията на събитията на дружеството - тя така или иначе е нишова.

Потенциалното разширяване на културната сцена на града за нея преминава не през бързи интервенции, а през едно осъзнаване. То е, че архитектурата и историята на Русе носят полъха на Запада и мултикултурността, но това не е задължително здрава основа за развитие.

"Европейска памет тук не е имало – в България винаги в центъра е била националната памет", казва Пенка Ангелова, чиято ерудиция и мислене подчертават разликата в поколенията в града. "Паметта се създава със знания как са се случвали тези процеси другаде и в каква координатна система сме били като част от Източна Европа. Ние като общество тепърва създаваме европейска памет и поставяваме регионалното в контекста на световно."

Бъдещето на Русе, с други думи, може да бъде построено сега, от хора като Ваяна, Евгения, Андреана и Асен.

До 31 март

"Мартенски музикални дни". Започна новото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни". Сред акцентите са участието на цигуларя Светлин Русев и пианистката Тео Фушенре на 24 март в Доходно здание, където те ще изпълнят репертоар от творби на Моцарт, Яначек, Шосон. На 25 март под диригентството на Сунай Муратов премиерно ще бъде изпълнена "Дон Карлос" на Верди в Държавната опера. На финалния ден, 31 март, с концерт на студенти ще бъдат отбелязани 120 години от рождението на Панчо Владигеров. Първото издание на фестивала датира от 1961 г. 

10-20 юни

Международен фестивал "Живи статуи"

22 юни

Русенски карнавал. Едно от най-пъстрите събития в летния календар на Русе е карнавалът. Навръх Еньовден дунавският град ще бъде сцена за индивидуални и групови изяви, ще състезава идеи, неочаквани импровизации и нестандартни решения, пишат организаторите във Facebook страницата на събитието.

Септември

Green Rock Fest Ruse е фестивал за младежки рок групи, започнал през 2009 г. Идеята на фестивала е да даде шанс на групи в началото на тяхната кариера да покажат музиката си.

Октомври

Международен младежки фолклорен фестивал "Северина" се провежда между 4-7 октомври.

Ноември: 14-16 ноември

Национална джаз среща. Провежда се ежегодно и привлича в Русе елита на българската джаз сцена, както и музиканти от чужбина. Мястото на проявата е Доходното здание. Първото издание на е през 1975 г., а организатор е Петър Петров – Парчето, легендарен български джаз изпълнител, любител и популяризатор на джаза в България.

Декември: Международен фестивал на ледени скулптури Ruse Ice Fest

От началото на декември до средата на февруари се провежда Ruse Ice Fest, който се е превърнал в емблема на зимните атракции в Русе. По време на фестивала майстори на ледения карвинг ваят скулптури пред очите на русенци. Ruse Ice Fest се организира на закрито - в помещение с ледогенератор, който поддържа температура около минус седем градуса.

Постоянна изложба

"Русенци на път" е експозиция в Регионалния исторически музей, която проследява първите пътувания на местните с параход по Дунав, вълненията около първата железница, спомени около различни ключови локации из града. Изложбата включва и артефакти, свързани с личности, посещавали Русе в началото на ХХ век.