Историята на русенския ММА боец Светлозар Захариев-Сисо, е история за обратите в живота, волята и вярата.

В апогея на спортната му кариера една автомобилна катастрофа го изпраща в инвалидна количка, от която обаче той е сигурен, че един ден ще стане. И докато работи за осъществяването на тази своя цел, не се предава и отказва от спорта, а става треньор на деца и иска да оборудва зала, в която да тренират и хора с увреждания, информира Русе Медиа.

Светлозар започва да тренира борба още 6-7-годишен заедно с брат си Емил, който впоследствие също става един от най-известните състезатели по ММА. Двете момчета от Сливо поле, където се организират редовно народни борби, а в близост до града е и родното място на олимпийския шампион Валентин Йорданов. „Ходехме на тия борби с брат ми, гледахме и се запалихме. Започнахме да тренираме, а след това родителите ми ни записаха в Спортното училище с профил „борба“. Аз бях много пълно дете и това беше една от причините. Но след като завърших, килограмите си дойдоха на мястото и с брат ми започнахме да тренираме граплинг, който съчетава борба, самбо, джудо. Бързо станахме републикански шампиони, след това носители на Световната купа, нещо като световни шампиони и на следващата година и европейски шампиони. Паралелно с това започнахме да тренираме бокс и смесени бойни изкуства ММА и бързо станахме водещи състезатели в България“, разказва Светлозар Захариев.

Всичко в живота му върви чудесно до фаталния 25 март 2013 г., когато претърпява тежка катастрофа на връщане от Бургас. „Беше последната слана и колата ми поднесе, задницата поднесе, не успях да овладея и се забих в една канавка. Оттам започнаха едни предни салта и аз излетях от страничната врата. Очевидец след мен е казал на мой приятел, че съм летял 50 метра във въздуха. Паднах по очи, останах там и усетих, че вратът не е нещо както трябва. Аз съм завършил кинезитерапия и знаех, че не трябва да мърдам, докато изчакам линейката, но бях жив, слава на Бога“, връща се назад Сисо.

Още преди катастрофата русенецът е открил за себе си Бог и вярва безусловно в Неговата сила. Точно затова приема изпитанието по различен начин. „В случая аз съм карал с неправомерна скорост за участъка, за настилката, нарушил съм физически закони, никой не ми е виновен. Важното е, че съм жив и знам, че скоро това ще приключи и знам, че както ме е спасил, защото вярвам и знам, че той ме спаси, така вярвам, че ще стана от тази количка. След катастрофата имах само една ръка и глава, едната ми ръка не работеше, не можех да хващам нищо с нея, но постоянствах с упражнения и с вяра в Господ, в себе си, че ще успея. В началото не можех да хващам нищо, но лека-полека започнах да се възвръщам, да се пооправям. Вижте, аз тая количка не съм я възприел като крайна спирка, а като временно неразположение. Аз винаги така казвам и гледам, планувам, мисля към това как съм изправен. Мечтите ми са за това, виждам себе си прав, здрав, и т.н, просто не гледам на себе си, на болката, на липсата“, казва русенският спортист.

По време на тренировките във фитнеса негова позната го моли да тренира детето й и Светлозар приема. Така постепенно сформира група от деца, с които работи с удоволствие. „Сега всички деца ядат некачествена храна, стоят пред компютрите и това нещо води до супер нездравословен начин на живот. Тренировките водят до дисциплина, до отговорност, водят както до физическо развитие, здравословното състояние да се подобри, така и вътрешното самочувствие, увереността. И ми харесва да ги виждам как се раздават, как се развиват, как ги вълнува това нещо и си спомням как аз съм бил по същия начин. Това ме крепи и ме вдъхновява“, казва Светлозар.

Мечтата му е да направи зала за тренировки, която да служи и на деца с увреждания. Общината в лицето на кмета Пламен Стоилов и на управителя на ОП „Спортни имоти“ Веселин Богданов са готови да му предоставят помещение, а пред спортиста стои задачата да събере средства да го оборудва.

„Искам да насърча хората с увреждания, не само децата, че с вяра и с постоянни усилия няма нищо невъзможно. Приемам своето състояние като временно неразположение и вярвам, че ще се изправя един ден. Смятам се за щастлив човек, защото имам хора до себе си, а и щастливият човек е благодарен човек. Аз съм благодарен на Господ, на хората, които са до мен, благодарен съм, че продължавам да съм жив и да се занимавам с различни неща“, споделя Светлозар.

Наред с тренировките той подготвя и книга, която е нещо като автобиография. Заглавието й ще бъде „Аз, Треньорът“. „Аз – това съм като състезател и треньор, но също и Господ като треньор, който гледа отстрани, вижда грешките, поправя. Това ще бъде по-различна, по-разчупена книга“, казва русенският спортист.